„Свидетелства на времето“: Деян Кюранов за първите опозиционни прояви преди 1989 г.
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Сиво и безцветно – такава е най-кратката характеристика на времето в България преди промените от 1989 г., видяно през очите на човек, несъгласен с комунистическата идеология и власт. Хората се сливат в общия фон и властта съзнателно толерира всички да са еднакви. Никой да не изпъква. Въпреки това у нас винаги е имало различни. Личности, които са преодолявали страха от преследване и са се опитвали да приобщят и други към идеята за демокрация.
Лятото на 1989 г... веднъж седнахме с жена ми и почнахме да броим, горе-долу, колко души от общия брой опозиционни хора, които знаехме в България – 500 -600 души – кои от тях са активни? Които действат индивидуално, но когато нещо стане, ще дойдат и ще помогнат? 30 души!
Има една група хора, обаче, която притежава особена сила и смелост - майките. Никоя власт ме може да ги спре, когато искат да спасят децата си. Първият масов протест в България е в Русе, където на 28 септември 1987 г. жени с деца и колички преодоляват страха от репресии и събират свои приятели и колеги над 600 души на протест срещу хлорното обгазяване на града от завод на румънския бряг.
Беше потресаващ примерът на тези жени, майките и бабите от Русе, с това, че излязоха на улицата. Държаха се юнашки и властта се стъписа, без прецедент, не знаеха какво да правят. И голямата им „грешка” беше, че не започнаха да стрелят. Ако бяха почнали да стрелят, у нас още 20 години нямаше да има нищо. Когато ние в София за първи път, „цветко-петко” си правихме сметка, далеч след русенките, дали да излезем на улицата ние от „Екогласност”, първият ни проблем беше и всеки го решаваше сам... „ами, ако почнат да стрелят?”
2 години след протеста е Русе идва първото шествие на движение „Екогласност“ - на 3 ноември 1989 г. Това е първата организирана масова улична опозиционна проява по време на режима на Живков. Целта е демонстративно да се връчи подписка в парламента срещу хидростроителство в планината Рила. „Екогласност” е основано през април същата година, а съпротивата по екологични проблеми по онова време се равнява на политическа съпротива срещу властта.
Ние го обявихме и по цялата опозиционна култура и групи се знаеше за шествието и който реши дойде. Ченгетата също бяха на място и беше много смешно, защото ние бяхме на паважа между „Раковска” и „Св. Александър Невски”, а от двете страни на тротоарите имаше много хора, непоканени от нас, „спонтанно дошли” граждани. Целта беше да връчим петицията, подписана от хиляди хора за екологична чистота. Имаше петима души, които влязоха в Народното събрание. Но като бяхме отвън, един колега току извика: „Демокрация”! Поначало „Екогласност” действаше много внимателно и се бяхме разбрали да нямаше политически лозунги. Смятахме, че е достатъчно това, което правим с екологичните лозунги и показвахме, че можехме да правим нещо против властта. Та той след като извика, аз изстинах, защото си помислих, че ще стане нещо. Но слава богу нищо не се случи и службите не реагираха. Множеството спонтанно започна да скандира „демокрация”. И аз си казах „колко си глупав”. Браво на този човек!
Първите седмици след 10 ноември 1989 г. рисковете преходът от тоталитарна власт към демократично устройство да се окървави са големи, смята Деян Кюранов, свидетел на събитията тогава. За него една от големите опасности това да се случи е било връщането на имената на българските турци в края на декември същата година.
Живковистите използваха това и готвеха преврат в София. Имаше една креатура на БКП тогава – Минчо Минчев, който размахваше знамето Велика България и „България на българите”. Това винаги работи у нас. Вижте какво става сега какво става в момента покрай Македония. Абсолютно безогледно! Беше направил щаб в хотел „Славянска беседа”, целият беше техен. С автобуси докарваха хора от провинцията. БСП, тогава още БКП, поиска помощ от СДС, но не я дадохме и смятам, че сбъркахме. По-добре щеше да бъде, ако бяхме ги подкрепили и да кажем: „Ето за това сме единни, но за еди кое си в никакъв случай!”. Щеше да е ясно, че имаме позиция, но всичко мина по линията: „А, с комунистите никога!”
След тези събития с връщането на имената на българските турци се създават условия за тяхното официално влизане в политиката. Още тогава се губи възможността те да станат част от различни политически сили, а не само една партия да ги представлява, смята Деян Кюранов.
Ролята на Доган се оказа решаваща. Аз лично съм спорил и съм се карал с него, като човек, който е работил, за да го изкарат от затвора, да не правят етническа партия. Той ми отговори, че ни нямат вяра и така се случи. Между другото, аз бях от малцината в СДС, които искаха съюз с турците. По-голямата част се оказа, че са точно този тип патриотари, че с турците никога нищо няма да правим. Една дама беше издигнала лозунга „аз съм тръгнала да браня свободата на българите, не на турците”. На мен ми падна челюстта. Никаква идея за човешки права, никаква идея за съвременно политическо мислене. 19 век!
Тръгнахме в разговора ни от 1990 година с онези очаквания за нещо по-добро като преход на България от тоталитарно общество към демокрация, за присъединяване към ЕС и НАТО. Къде сме сега 32 години по-късно?
За мен все пак главното се случи. Аз съм минималист и негативист. За мен беше важно, че я няма онази тоталитарна система. Това ми е изключително важно и мислех, че е така за всички. Оказа се, че на много малко хора това им е важно. Оказа се, че Тодор Живков с дебелашкия си хумор е бил прав, че „народът разбира социализма да има ядене
А сега какви са опасностите пред българската демокрация?
Същите – разединеност и късогледство на прогресивните сили, а от другата страна доста по-добро разбирателство между корумпираната реакция, която включва както политици, така и техния електорат, също корумпиран. Трябва да си дадем сметка, че живеем в общество, в което мнозинството от хората приемат и имат полза от корупцията. Неслучано се гласува за такива хора.
Изходът какъв е?
Търпение и време, стискане на зъби и надежда за по-добро.
Споделете статията
