Euronews Primetime

"Свидетелства на времето": Как БКП се преименува на БСП

От Николай Лефеджиев Николай Лефеджиев Водещ
Screenshot 2022 06 06 195300

Демократичните промени от ноември 1989 г. в България започват при наличието на комунистическа партия с огромна членска маса. БКП се е сляла с държавата през предишните четири десетилетия, а нейните идеологически одежди не съответстват на радикалната промяна на времето. Тази историческа трансформация води до свалянето на Тодор Живков начело на БКП, а негов заместник става Александър Лилов.

 

Ние сме се насочили към преодоляване на догматизма, към десталинизиране на нашата партия и към включване в идейните източници на всички достижения, които има съвременната социална мисъл в световното социалдемократическо движение.

Александър Лилов – председател на БСП /1990-1991/

През 1990 година БКП се преименува на БСП, а в партията се формират две течения с влияние, едното оглавявано от новия председател.

 

Александър Лилов беше човекът, който считаше, че трябва да се заложи на континюитета, че българското общество и партия не са готови за особено резки промени и че трябва да се извърши огромна подготвителна работа вътре в партията и обществото. Така чрез нея ще се стигне по естествен път до едно ново качествено състояние. По този начин той лансира идеята си за модернизация на партията.

Проф. Захари Захариев – Платформа „Социализъм 21 век”

Другата водеща фигура сред бившите комунисти е Андрей Луканов, който оглавява българското правителството. Той става изразител на онези кръгове в БСП, за които идеологическите догми вече не са от първостепенно значение.

 

Андрей Луканов беше склонен, може би като прагматично устроен ум, да се действа радикално, категорично, ясно... И че в никакъв случай нямаме време за изчаквания да се започне с реформите в сферата на икономиката и администрацията, както и в самата партия. До голяма степен всичко това е обяснимо от днешна гледна точка, могат да бъдат казани думи в защита както на Лилов, така и на Луканов. Но този конфликт между тях, който доби чисто личностни измерения и който обедини около себе си много силни кръгове вътре в Националния съвет на БСП и местните структури, доведе в крайна сметка до онова, с което се сблъскахме в бъдеще - ние отглеждаме, малко или повече един хермафродит.

Проф. Захари Захариев – Платформа „Социализъм 21 век”

Идейните и икономическите лобита вътре в партията през годините на прехода по естествен път създават свои различни разклонения в политическата система у нас.

 

БСП се превърна в един своеобразен кръводарител на различни политически сили, които възникнаха в пространството, където тя вече беше стъпила. Имам предвид т.нар. национално-патриотични структури – конкретният пример с „Атака”, която възникна до голяма степен на базата на слабостите на БСП по националния въпрос. Имам предвид в последствие и появата на ГЕРБ, която е партия на комунистическата закваска, в която над 35% от хората, гласуващи и членуващи в нея, са хора с комунистическо минало. Тази неопределеност в лявото се пренесе в целия политически пазар и тегне до ден днешен като дамоклев меч върху България.

Проф. Захари Захариев – Платформа „Социализъм 21 век”

Политическото наследство на БКП/БСП през годините не е оценявано обективно от нейните лидери. Конюнктурата е водещата за определяне оценките за миналото и е факт, че партията не успява да приеме цялостен документ за отговорностите и греховете си за времето от 1944 до 1989 г., както и за провалите в управлението по време на прехода. Те стоят като бреме над нея до днес.

 

Да прокараме ясната граница какво означава отговорност и какво означава вина - в кои области БКП/БСП носи отговорност и за кои грехове от миналото тя има своята историческа вина? Ето тази неизясненост и неопределеност по тези въпроси, отбягването им, тъй като те не са особено удобни, доведе заедно с хермафродитното съществуване /на различни тенденции в нейните рамки/ до сегашната дълбока криза, в която е изпаднала БСП.

Проф. Захари Захариев – Платформа „Социализъм 21 век”

Остатък от комунистическото минало е верността към Съветския съюз и социалистическия идеал. Тя се пренася по един изкуствен начин, предопределен от соцносталгията, в преклонение към Русия, към защита на нейните интереси, независимо, че те често не съвпадат с българските.

 

Ние в крайна сметка трябва да кажем ясно и категорично, че в България има място само за българофили. Дори като ръководител на това най-масово движение (б.ред.  Федерация за приятел­с­тво с народите на Русия и ОНД ) го потвърждавам. Няма място нито за американофили, нито за русофили. Защото всяка една инициатива или действие, насочено към развитието на сътрудничеството с една или друга страна, в частност Русия, трябва да минава през призмата на националния интерес на нашата страна.

Проф. Захари Захариев – Платформа „Социализъм 21 век”

Според проф. Захари Захариев бъдещето на лявата идея у нас минава през преодоляване на клановата наследственост и социално-икономическото изоставане на България от цивилизационното развитие около нас и в рамките на ЕС.