"Свидетелства на времето": Как БКП се преименува на БСП
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Демократичните промени от ноември 1989 г. в България започват при наличието на комунистическа партия с огромна членска маса. БКП се е сляла с държавата през предишните четири десетилетия, а нейните идеологически одежди не съответстват на радикалната промяна на времето. Тази историческа трансформация води до свалянето на Тодор Живков начело на БКП, а негов заместник става Александър Лилов.
Ние сме се насочили към преодоляване на догматизма, към десталинизиране на нашата партия и към включване в идейните източници на всички достижения, които има съвременната социална мисъл в световното социалдемократическо движение.
През 1990 година БКП се преименува на БСП, а в партията се формират две течения с влияние, едното оглавявано от новия председател.
Александър Лилов беше човекът, който считаше, че трябва да се заложи на континюитета, че българското общество и партия не са готови за особено резки промени и че трябва да се извърши огромна подготвителна работа вътре в партията и обществото. Така чрез нея ще се стигне по естествен път до едно ново качествено състояние. По този начин той лансира идеята си за модернизация на партията.
Другата водеща фигура сред бившите комунисти е Андрей Луканов, който оглавява българското правителството. Той става изразител на онези кръгове в БСП, за които идеологическите догми вече не са от първостепенно значение.
Андрей Луканов беше склонен, може би като прагматично устроен ум, да се действа радикално, категорично, ясно... И че в никакъв случай нямаме време за изчаквания да се започне с реформите в сферата на икономиката и администрацията, както и в самата партия. До голяма степен всичко това е обяснимо от днешна гледна точка, могат да бъдат казани думи в защита както на Лилов, така и на Луканов. Но този конфликт между тях, който доби чисто личностни измерения и който обедини около себе си много силни кръгове вътре в Националния съвет на БСП и местните структури, доведе в крайна сметка до онова, с което се сблъскахме в бъдеще - ние отглеждаме, малко или повече един хермафродит.
Идейните и икономическите лобита вътре в партията през годините на прехода по естествен път създават свои различни разклонения в политическата система у нас.
БСП се превърна в един своеобразен кръводарител на различни политически сили, които възникнаха в пространството, където тя вече беше стъпила. Имам предвид т.нар. национално-патриотични структури – конкретният пример с „Атака”, която възникна до голяма степен на базата на слабостите на БСП по националния въпрос. Имам предвид в последствие и появата на ГЕРБ, която е партия на комунистическата закваска, в която над 35% от хората, гласуващи и членуващи в нея, са хора с комунистическо минало. Тази неопределеност в лявото се пренесе в целия политически пазар и тегне до ден днешен като дамоклев меч върху България.
Политическото наследство на БКП/БСП през годините не е оценявано обективно от нейните лидери. Конюнктурата е водещата за определяне оценките за миналото и е факт, че партията не успява да приеме цялостен документ за отговорностите и греховете си за времето от 1944 до 1989 г., както и за провалите в управлението по време на прехода. Те стоят като бреме над нея до днес.
Да прокараме ясната граница какво означава отговорност и какво означава вина - в кои области БКП/БСП носи отговорност и за кои грехове от миналото тя има своята историческа вина? Ето тази неизясненост и неопределеност по тези въпроси, отбягването им, тъй като те не са особено удобни, доведе заедно с хермафродитното съществуване /на различни тенденции в нейните рамки/ до сегашната дълбока криза, в която е изпаднала БСП.
Остатък от комунистическото минало е верността към Съветския съюз и социалистическия идеал. Тя се пренася по един изкуствен начин, предопределен от соцносталгията, в преклонение към Русия, към защита на нейните интереси, независимо, че те често не съвпадат с българските.
Ние в крайна сметка трябва да кажем ясно и категорично, че в България има място само за българофили. Дори като ръководител на това най-масово движение (б.ред. Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД ) го потвърждавам. Няма място нито за американофили, нито за русофили. Защото всяка една инициатива или действие, насочено към развитието на сътрудничеството с една или друга страна, в частност Русия, трябва да минава през призмата на националния интерес на нашата страна.
Според проф. Захари Захариев бъдещето на лявата идея у нас минава през преодоляване на клановата наследственост и социално-икономическото изоставане на България от цивилизационното развитие около нас и в рамките на ЕС.
Споделете статията
