„Свидетелства на времето“: Илия Лазаров разказва за молбата за членство в НАТО отпреди 25 г.
Николай Лефеджиев
Илия Лазаров – началник на кабинета на президента Петър Стоянов
Споделете статията
Нова рубрика стартира в Prime Time по Euronews Bulgaria. Тя се казва „Свидетелства на времето“, а неин автор е Николай Лефеджиев. Първият брой на рубриката е посветен на 25 г. от подаване на молбата на България за членство в НАТО. Първият гост е Илия Лазаров – началник на кабинета на президента Петър Стоянов.
Вижте повече във видеото:
Историята е полезна не защото учим за миналото, а защото можем да видим в нея бъдещето. Преди 25 години - февруари 1997 г. българските граждани правят своя избор как искат да живеят, принуждавайки с протести и блокади навсякъде в страната БСП да се откаже от властта. По това време България е в невиждана хиперинфлация, държавата е фалирала. В магазините липсват почти всякакви стоки, дори хляб.
В хазната нямаше 120 милиона долара. Те ни трябваха да платим зърното, което тогава купихме от Полша, за да спрем продоволствената криза, защото освен икономическа, имаше и зърнена криза. Колегата Румен Христов, който беше главен секретар на президента, беше назначен за служебен министър на земеделието и той се справяше с тази криза. Намерихме с 300 зора тези пари. Представете си сега говорим за милиарди, а тогава говорим за 120 млн. долара, докъде се беше докарала България да ги няма. Така Държава реши този сериозен проблем с продоволствената криза. Другото важно нещо, което реши президентът Петър Стоянов, заедно със служебния кабинет, беше да се постигне консенсус между политическите сили за въвеждането на валутния борд. Ние бяхме в безумна икономическа криза. 3000 лв. беше достигнал долара, хиперинфлация, пенсиите бяха 5-6 долара, заплатите – 7-8 долара. Въобще тъжна работа... На 18 март 1997 г. се постигна на КСНС съгласие между политическите сили, които имаше в политическия спектър, именно за въвеждане на валутния борд.
В тази обстановка, първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски, съставен Петър Стоянов, президент едва от няколко седмици, е България да подаде молба ча членство в НАТО. Началник на кабинета на държавния глава тогава е Илия Лазаров.
Президентът, който направи цялата си кампания именно с това, че България трябва да стане член на НАТО и ЕС и че това е бъдещето на България. Той наричаше това „цивилизационният избор на България”. Днес ние виждаме колко важно е било това. Голяма част на политическата класа се ослушваше буквално. Включително вътре в СДС имахме политици, които казваха „ама това не е най-важното”. Ако бяхме изпуснали тази първа вълна на разширение на Мадридската среща и не бяхме подали молба навреме за НАТО, ние щяхме да останем в графата на страните, които кандидатстваха за НАТО и ЕС като Македония и Албания сега. Ако не бяхме в сегашната ситуация членове на НАТО, няма какво да ви обяснявам, че щяхме да бъдем обикновена плячка на имперските желания на Русия. Така че това беше стратегически важно. Затова президентът Стоянов настоя първа точка на това заседание на МС да се проведе именно тук на „Дондуков” /показва президентството/, горе в залата и те си продължиха по другите точки, които бяха изключително важни, защото бяхме в икономическа криза.
На 9 юли 1997 година в Мадрид България подава официално молба за членство в Северноатлантическия алианс. На срещата на високо равнище президентът Петър Стоянов започва словото си с думите: „След падането на Берлинската стена, връщайки се в Свободния свят, ни преследваше известният въпрос на Сократ: Дали ние сме дошли, след като празникът е свършил”. Там е и първата среща на българския държавен глава с американския президент Бил Клинтън.
Няма да забравя... срещата на президента, макар и много кратка, продължи около 20 мин., при стандартни пет в тези срещи. Бил Клинтън прояви голям интерес към него. Тогава Петър Стоянов му обясняваше: „вие се вълнувате от най-различни неща", течеше скандала с Люински и т.н., и т.н. Нас ни вълнуват перспективите, нашето бъдеще, съвсем други неща. И проведоха стратегически разговор, в който беше много важно, че България трябва да стане член на НАТО, за да гарантира своята стабилност и респективно да има широко отворена европейската врата. След тази среща в Мадрид няколко седмици по-късно в София пристига Уилям Коен, тогавашният министър на отбраната на САЩ, на посещение у нас, специално изпратен от Бил Клинтън да се запознае с България. Той беше впечатлен от разговорите си тук. Истината е, че президента Стоянов беше човек, който нашите западни партньори приемаха като равен. Той имаше много добро поведение, той беше адвокатът на България за нейното бъдеще, отвори всичките тези перспективи. Голям късмет имахме с него и самата България имаше голям късмет, че хвана този последен влак в това си развитие.
Следва историческата първа държавна визита на американски президент у нас – Бил Клинтън пристига на 21 ноември 1999 г. в София, придружен от дъщеря си Челси.
...и което е най-интересно, той изкара цели две вечери в България, включително в нарушение на техните правила за сигурност. За голяма изненада на Сикрет Сървис отидоха на бар в тогавашното „Стъргало”, което беше на „Раковска”. Това съвсем ги влуди, защото „Стъргало”-то имаше един единствен изход... това е сега супермаркетът, който се намира на това място. Просто Клинтън показа невероятно добро отношение и към президента Стоянов и към България. Ние му дължим много за нашето бъдеще, за това че сме стабилна държава и че сме членове на стабилни организации, каквито са ЕС и НАТО.
Пътят на България към НАТО и ЕС преминава не само през вътрешни кризи, но и пред външни предизвикателства, като най-голямото от тях е войната в бивша Югославия, непосредствено до нашата граница. И естествено се налага сравнението с войната тогава и в Украйна сега.
Аз съм учил там. Точно по време на разпада на Съветския съюз – 89 -91 год. Всичките ми колеги искаха да станат част от съвременния европейски свят. Те му казваха тогава „гнилият капитализъм“. „Може да е гнил, ама хубаво мирише”. Това беше вицът по онова време. Оттогава минаха 30 години и тези хора са живели с тази мечта, работили са за нея. Изведнъж идва през 2014 г. Янукович, руско протеже, който им казва: „Вашите мечти не струват пет пари! Ние няма да влезем в ЕС, няма станем част от западния свят!” Не се говореше за на НАТО изобщо тогава, а само за ЕС. Той си въобразяваше, че по командно административен метод може да ориентира държавата си в една ли друга посока. И това доведе до Майданът!
А къде сме ние и накъде вървим – въпросът, който си задаваме често през годините след падането на тоталитарната власт у нас.
Много хора се надяваха, че като въведем демокрацията преди 30 години, с магическа пръчка те ще станат богати хора и ще приемат всичките блага на капитализма. Само че това се постига с труд, с усилия и много работа. България е богата държава – като територия, като население, като качества, като природни дадености. От нас се иска просто да си свършим работата. Нищо повече.
Историята на човечеството е непрекъсната борба между идеи и интереси; за миг побеждават интересите, за дълго идеите.
Споделете статията
