Свидетелства на времето

„Свидетелства на времето“: Проф. Момчил Методиев за Църквата при комунизма

От Николай Лефеджиев Николай Лефеджиев Водещ
Screenshot 2022 06 14 211006

Българската православна църква е един от стожерите на националната идентичност. Преминала през многобройни трудности в епохи на отричане и заличаване от чужди владичества, по времето на комунизма за нея настъпва „една дълга полярна нощ на леден мрак и сурови изпитания". Новите властници виждат в църквата своя основен идеологически враг.

 

Църквата на практика е единствената организация в комунистическата държава, която има представителство навсякъде – във всяко едно село има църква, т.е. тя би могла да бъде противник на комунистическия режим. Да не говорим, че чисто идеологически комунизмът и християнството са на практика несъвместими. Така че от една страна е идеологическата непримиримост, а от друга – практическият уплах на властите от силата на църквата.

проф. Момчил Методиев – историк и изследовател

Първите репресии срещу свещенослужители започват веднага след 9 септември 1944 г. Ръководителят на БКП Георги Димитров в радиограма от Москва до Трайчо Костов от октомври същата година нарежда да се отстранят от работа „прохитлериски настроените” свещеници в България.

 

Свещениците по места са едни от най-тежко засегнатите от чистките, които се случват тогава. Темата е изследвана от колегата Венцислав Каравълчев и той изброява от порядъка на 140 убити свещеника. Към онзи момент общия брой на енорийските свещеници в България е около 2500 души. През 1944 г. са арестувани и двама митрополити – Кирил Пловдивски и Паисий Врачански, двамата много важни членове на Св. Синод. А помним, че митрополит Кирил е една от най-важните фигури при спасяването на българските евреи. След това през 1948 г. се прави характеристика на всеки свещеник по места и това го има документално. Грубо казано от тези 2500 души около 1800 са класифицирани в една или друга степен като неблагонадеждни или неприятелски настроени към т.нар. „народна власт“.

проф. Момчил Методиев – историк и изследовател

След смъртта на Сталин контролът върху духовенството в България стават по-перфиден. В Държавна сигурност се създава отдел, който да следи специално църквата и едновременно с това да набира перспективни кадри, които да внедри в Св. Синод.

 

Ако в началото... краят на 40-те и началото на 50 те години на 20 век на практика всички митрополити, членове на Синода са обект на разследване на ДС, т.е. са проучвани и срещу някои от тях има огромна информация, то към 1967 г., когато се създава VI то управление на Държавна сигурност, където има специален отдел, занимаващ се с църквата, започва планомерното ѝ навлизане в Св. Синод. Така към края на 80-те години 70% от членовете на Св. Синод вече са агенти на Държавна сигурност.

проф. Момчил Методиев – историк и изследовател

Една от най-впечатляващите лични истории на висш духовник, станал част от комунистическите тайни служби е на Западноевропейския митрополит Симеон. Той е изпратен като нелегален разузнавач на България в САЩ.

 

В продължение на повече от 20 години той успява да предава някакви информации, които не бих казал, че са особено смислени, но за сметка на това са добре възнаградени. Междувременно той успява да вземе американско гражданство, след което историята става комична, защото когато службите губят интерес от него, те го отзовават в България и му взимат паспорта. Тогава като американски гражданин от него започват да се интересуват американските власти, в случая американския посланик у нас. Накрая консулът на САЩ в България намира митрополит Симеон, който тогава е майор от Държавна сигурност, качва го на самолета и го изпраща обратно в Америка. Това е на прага да стане огромен скандал, месеци след убийството на Георги Марков. Службите обаче успяват да го предотвратят.

проф. Момчил Методиев – историк и изследовател

Има и други методи за контрол – когато висш духовник, член на Синода, чрез тайната сила на службите се опитва да наказва свещеник за негова дейност извън църковните дела.

 

Такъв е например случаят на Старозагорския митрополит Панкратий. В преписките четем, че един от неговите свещеници – Петър Василковски, превежда текстове на Солженицин, по времето, когато той е най-преследваният автор в СССР. Тогава митрополитът го вика и му казва: „С теб ще се занимават властите, но ти знаеш, че трябва да дойдеш и да се изповядаш при мен.” Следващото изречение в тази справка, от което аз бях истински покъртен е „изповедта не се състоя, защото свещеникът получи разрив на сърцето и почина”.

проф. Момчил Методиев – историк и изследовател

Комунистическата държава не изпуска за миг вниманието си върху висшия клир, където има свои хора за непосредствено въздействие, показват документите, изследвани от проф. Момчил Методиев.

 

Има, разбира се момент с т.нар. „хунта” в Св. Синод, а именно митрополит Панкратий, митрополит Калиник и митрополит Филарет Видински, която към 70-те години е използвана за оказване на влияние вътре в Св. Синод. Трябва да кажа, че срещу Патриарх Кирил има доста дълго дело, с което той е обект на разследване. По отношение на патриарх Максим, без той да е имал някакви спречквания с властта, няма данни той да е бил сътрудник на Държавна сигурност.

проф. Момчил Методиев – историк и изследовател

Огромен сблъсък между комунистическите тайни служби и православната ни църква има и по отношение на въпроса за тайнствата и ритуалите. Настъплението срещу тях от страна на държавата е изключително планомерно и добре организирано като големите християнски празници се подменят като светски или професионални.

 

Непрекъснато се правят опити големите християнски празници да се секуларизират. Така например колегата Живко Лефтеров откри как се прави опит Богоявление да бъде обявен за Ден на гмуркача, на който да се хвърля метална топка, с която да се смени цялата християнска символика. Той в момента пише много интересен такст по въпроса. Това се случва с много други празници – Цветница, Великден... Знаете, че на Възкресение Христово църквите бяха обградени от милиционери, като достъпът до тях ставаше със специален пропуск. Писателят Георги Марков в едно прекрасно есе определя това като „квадратна милиционерска глупост”, както той пише напълно основателно.

проф. Момчил Методиев – историк и изследовател

Наследството на комунизма нанася своите дълбоки белези върху църквата и обществото като поставя под въпрос базисни християнски ценности, които в крайна сметка са и морални. Тук някъде се крие и отговорът на някои от кризите през последните години в нашата страна.