Първото плаване на българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктика в предаването на Живко Константинов "Ела в" по Euronews Bulgaria. Представяме ви всички епизоди до момента.

Епизод I:

Една мечта е на път да се превърне в реалност. Мечтата на доайена на Българския антарктически институт, антарктик номер едно на България – професор Христо Пимпирев.

Притежаването на научноизследователски кораб е исторически момент за България, тъй като за първи път страната ни ще има собствен превоз до ледения континент. С това се слага край на антарктическото стопаджийство. Заради липсата на собствен превоз досега българските полярници пътуваха на стоп, като разчитаха на чужда помощ. Но как се стигна до тук?

Датата е 27 декември, 2022 година. Стефановден. Българският военен научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ се готви да отплава от морската ни гара във Варна.

Корабът е дълъг 67 метра и половина, широк е близо 17 метра. Към момента „Св. св. Кирил и Методий“ е най-големият български кораб, причислен към военноморския флот на страната. Капитан на кораба е капитан II ранг Николай Данаилов. Екипажът се състои от 26 души, сред които трима курсанти от Висшето военноморско училище.

Капитан на кораба е капитан II ранг Николай Данаилов. Екипажът е от 26 души, сред които трима курсанти от Висшето военноморско училище. Плаването ще продължи около 4 месеца, като 40 дни ще отнеме достигането до остров Ливингстън, където се намира българската база „Св. Климент Охридски“.

„Св. св. Кирил и Методий“ е построен като спомагателен кораб през 1984-та година в доковете на корабостроителницата във Флекефьор, Норвегия. По-късно е придобит от руска компания. Преоборудван е с идеята да бъде използван за строителството на газопровода „Южен поток“. С години стои на кей на пристанището във Варна. През 2021-ва, няколко години след прекратяването на проекта „Южен поток“, руският собственик на кораба го продава чрез обществена поръчка на консорциума „Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски и научноизследователски кораб“, в който участват Висшето военноморско училище във Варна, Софийският университет и Българският антарктически институт. На официална церемония във Варна на 27 юли 2021-ва кръстница на кораба става номинираната за "Оскар" българска актриса - Мария Бакалова.

Епизод II:

След тържественото изпращане на първия ни полярен кораб следва тежка работа и дълъг път за екипажа. Първата спирка на кораба е край Босфора за зареждане на гориво.

Следва преминаването през Мраморно море към Дарданелите. След това пълен напред към Егейско море. След това плаване във водите на Йонийско море и Средиземно море. А след около 10 дни корабът достига и първото пристанище, където ще акостира, това в Картахена, Испания. Тук българският кораб ще натовари и материали за испанската полярна база „Хуан Карлос I“, която се намира в съседство на остров Ливингстън.

От Картахена корабът се отправя към Гибралтарския проток, а след него навлиза и в Атлантическия океан към следващата отправна точка по пътя –Мар дел Плата в Аржентина. На 22 януари „Св. св. Кирил и Методий“ пресича екватора, като по този начин става първият военен научноизследователски кораб в историята на българското корабоплаване, преминал през нулевия паралел. 

Епизод III:

Докато корабът прекосява Атлантика на летище София се събира следващата група от полярни изследователи, логистици, строители, лекар и журналисти. От летище София те поемат към аржентинската столица Буенос Айрес, а след това до едно от най-големите пристанища в Аржентина – Мар дел Плата.

Там групата ще се качи на кораба, за да продължи плаването към остров Ливингстън. Всички са нямат търпение за тръгнат към далечния юг. Багажите са стегнати. Бидоните са пълни с апаратура, техника, провизии, дрехи. И винаги привличат погледите на останалите пътници, които се чудят да не би случайно някой да е помъкнал киселото зеле към края на света.

На летище София голямата група антарктици изпраща ръководителят на 31-та българска антарктическа експедиция професор Христо Пимпирев. Предстои полет до Рим, а оттам презокеански 14-часов полет до аржентинската столица Буенос Айрес. За градът на чистия въздух ще отделя специално внимание съвсем скоро и ще ви разкажа за забележителностите му подробно в няколко епизода. А сега се качваме на автобуса, защото ни престои 6-7 часа път до най-големия морски курорт Мар дел Плата. Идеята е да изпреварим кораба и да го посрещнем при влизане в пристанището. Докато чакаме се отправяме на обиколка на града, за да го разгледаме. Гледайте третата част на поредицата, посветена на пътуването на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктика!

Епизод IV:

След 39 дни на плаване българският научноизследователски кораб акостира на пристанището в най-големия морски курорт Мар дел плата в Аржентина. Това е втора междинна спирка на кораба по пътя му към полярната ни база на остров Ливингстън, Антарктика.

„Св. св. Кирил и Методий“ посрещнаха военнослужещи от Военноморските сили на Аржентина, флотилен адмирал проф. Боян Медникаров – началник на Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна, Стоян Михайлов, посланик на България в Аржентина, както и контраадмирал Марсело Тарапов, генерален директор на обучението и подготовката на Военноморските сили на Аржентина и участник в 12 полярни експедиции до Антарктида. На пристанището корабът зареди вода и гориво. Хранителни продукти и провизии. А на него се качиха всички научни изследователи, логистици и строители, сред които и нашият екип.

Време е да потеглим към открития океан. Посоката е ясна – право към остров Ливингстън, Антарктика. Предстоят ни десетина дни без грам земя наоколо. Само океанът, вълните, вятърът и ние. Гледайте четвъртата част на поредицата, посветена на пътуването на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктика!

Епизод V:

От сърцето на кораба „Св. св. Кирил и Методий“ директно се качваме няколко палуби по-нагоре, за да стигнем до главния мозък. Там, където се раждат командите.

Изобразителното изкуство губи може би един добър художник, но пък за сметка на това морското дело печели един голям професионалист - капитан II ранг Николай Данаилов - командир на кораба. Извървява дълъг път, за да може стъпка по стъпка да стигне до капитанското звание. Или точно 20 години усърден труд, за да застане начело на кораб. Началникът на Висшето военноморско училище във Варна флотски адмирал Боян Медникаров отправя предложение към капитан Данаилов да стане командир на военния научноизследователски кораб. Точно 30 секунди мислене отнемат на Данаилов да приеме предизвикателството да стане капитан на „Св. св. Кирил и Методий“.

Епизод VI:

Първите два дни на българския антарктически кораб „Св. св. Кирил и Методий“ в открития океан, ми се сториха, все едно е минала цяла година. Така ме беше тръшнала морската болест, че нито можех да стана, нито да хапна или пийна нещо. Само тези, които ги е хващала тази неприятна болест знаят какво е усещането.

Но добре, че бяха хапчетата против нея, че бързо се изпари нахалницата. Още съм замаян, но няма време за маене, защото днес на мен и оператора ми се пада честта да бъдем дежурни в кухнята и да помагаме на главния готвач Владимир Петров. Часът е 5 и 30 сутринта. Столовата се измива прилежно, за да може да изсъхне, а ние и бързаме да подготвим закуската за близо 60 души. Слагам ръкавиците и се захващам за работа. 

Епизод VII:

Българският антарктически кораб „Св. св. Кирил и Методий“ е оборудван с всичко необходимо за оказване на спешна медицинска помощ при евентуални сериозни инциденти. А докторът е подготвен да реагира при всякакви ситуации и условия. Негова основна задача е да се грижи за личния състав на научноизследователския кораб.

Едно писмо в точния момент отваря вратите, за да се сбъдне мечтата на корабния лекар да стигне до остров Ливингстън. Доктор Петко Гинев се включва в много други дейности, за да помага на екипажа. Но пък винаги идва моментът, в който може да остане сам със себе си и да се отдаде на любимите си занимания. Освен всичко това, доктор Гинев обича да снима с камера и дрон. Всички тези красиви кадри отвисоко, на които се наслаждавате по време на епизодите, са негово дело, за което му благодарим искрено. Следващата цел на доктор Гинев ще бъде ограничаването на пътешествията и забавленията за сметка на практиката в професията му.

Епизод VIII:

На котлона къкрят кюфтета в доматен сос. Зелената салата е нарязана и овкусена. Десертът е круша. А порциите за обяда вече са на паса и чакат гладните. Докато екипажът и антарктиците си хапват започва приготвянето на вечерята.

Докато приготвяме следващото хранене хващам шеф Петров на тясно и го разпитвам за професията, която упражнява вече 25 години. За днес е планирано още едно учение, което е предназначено за всички от екипажа и пасажерите на борда. При звуков сигнал всички трябва да поставим спасителните жилетки, да вземем спасителните костюми и по най-бързия начин да се качим на най-горната палуба, където е сборният пункт, готови за допълнителни инструкции. Командирът на кораба извършва поименна проверка всички ли са изпълнили командата. Абсолютно същото учение изненадващо направихме и през една от нощите, когато изненадващо чухме учебния сигнал за евакуация и трябваше отново да се качим на най-горната палуба за проверка. Всичко това са прави с цел да се гарантира, че всеки на борда знае как да реагира в ситуация на истинска евакуация. Командирът ни дава информация за условията в протока Дрейк.

Епизод IX:

За днес е планирано още едно учение, което е предназначено за всички от екипажа и пасажерите на борда. При звуков сигнал всички трябва да поставим спасителните жилетки, да вземем спасителните костюми и по най-бързия начин да се качим на най-горната палуба, където е сборният пункт, готови за допълнителни инструкции.

Командирът на кораба извършва поименна проверка всички ли са изпълнили командата. Абсолютно същото учение изненадващо направихме и през една от нощите, когато изненадващо чухме учебния сигнал за евакуация и трябваше отново да се качим на най-горната палуба за проверка. Всичко това са прави с цел да се гарантира, че всеки на борда знае как да реагира в ситуация на истинска евакуация. Командирът ни дава информация за условията в протока Дрейк.