Първите многопартийни избори след Втората световна война в Сърбия се провеждат едва през 1990-а. Оттогава до днес правилата се променят няколко пъти – първо действа мажоритарна избирателна система, после – пропорционална. И, въпреки че населението намалява след разпадането на Югославия и отделянето на Черна гора, броят на депутатите остава непроменен – 250.

В изборите могат да участват партии и групи от граждани, които съберат най-малко 10 хил. подписа. За да влязат в парламента, трябва да спечелят поне 3% от гласовете. Това не важи за партиите на малцинствата, за които действа т.нар. модел на позитивната дискриминация. Прагът за влизане в парламента е по-нисък за представители на унгарци, бошняци, албанци и хървати.

Изборният процес в Сърбия следва европейските стандарти. Преди вота са предвидени 2 дни за размисъл. Те обаче губят функцията си в ерата на социалните мрежи, където често агитациите продължават до последно.

Освен това се твърди, че сръбските медии фаворизират управляващата партия.

Мандатът на сръбския парламент продължава 4 години. От падането на Слободан Милошевич през 2000 г. обаче само две правителства са изкарали пълни мандати. Всички останали са резултат от предсрочни парламентарни избори.