Ексклузивно

Бивш автор на речите на Путин пред Euronews Bulgaria: Той е хамелеон – нагажда се според ситуацията

От Анастасия Димитрова Анастасия Димитрова Журналист

Той е наблюдавал Путин отблизо. И според него руският президент е хамелеон, а войната в Украйна е най-лошото, което се е случвало на страната му. Абас Галямов от години анализира политическата обстановка в Русия като експерт, а в миналото е подготвял публичните изяви на президента. Дни преди навършването на година от началото на войната с Абас Галямов разговоря Анастасия Димитрова.

 

Г-н Галямов, за да ви представя на нашите зрители в България, в началото на нашето интервю ще кажа, че вече много години се занимавате с политическата ситуация в Русия, наблюдавате я, а в миналото сте работили и като спийчрайтър на Путин. Както по време на първия му президентски мандат, така и по времето, когато той беше министър-председател. В какво се състоеше работата ви там и какво беше да работиш за Путин?

Работата се състоеше в това да пиша текстовете за публичните му изяви и нищо повече. Спийчрайтърите се занимават само с това. А по отношение на това какво беше да работя за него - беше интересно. Когато отидох да работя там, нямах достатъчно опит. До известна степен попаднах там случайно. А да работиш в екипа на президента беше опит, който много ми помогна в бъдещето.

Още тогава не одобрявах много от нещата, които Путин правеше. Когато се появи възможност да си тръгна, го направих. Борис Немцов, който тогава оглавяваше партия "Съюз на десните сили", ме покани да оглавя неговата пресслужба. С удоволствие приех.

А след това, когато Путин стана министър-председател, това беше обнадеждаващо време. Тогава Медведев изглеждаше либерален. Говореше, че свободата е по-добра от несвободата. Изглеждаше, че етапът на консолидация на режима е преминал. Струваше ни се, че пред нас бавно, но сигурно идва демократизацията на страната. Тогава всички руски либерали бяха много обнадеждени. Умерен демократ става президент, Путин си тръгва - такава беше ситуацията. Атмосферата в страната беше позитивна, затова когато ме извикаха в правителството на Путин на по-висока длъжност, се съгласих.

През тези две години, в които работех там, нямаше особени разочарования. Путин се занимаваше с икономиката на Русия. Икономическата криза започна няколко месеца след като той стана министър-председател и ние се занимавахме именно с това.

Това беше интересен период. Наблюдавах и обкръжението на Путин задълбочено. Тогава той създаваше впечатление за рационален човек. Ако някой тогава ми беше казал, че той ще направи това, което прави в момента, нямаше да повярвам.

Държеше се като нормален, позитивен човек, добър мениджър, който правилно разпределя задълженията на подчинените си, знае как да формулира задачи, знае как да задава въпроси. Знаеше и кой в какво е силен, беше готов да слуша и да изказва своето мнение.

Защо това се промени толкова рязко, какво се случи?

И аз много мислих по този въпрос, когато започна войната. Как се случи така, че човекът, когото виждах толкова отблизо десетки и дори стотици пъти на закрити и открити съвещания и наблюдавах часове наред, се промени? Нищо не го предвещаваше.

Стигнах до извода, че той е хамелеон. Винаги съм го виждал в ситуации, в които се занимава с проблеми, които не представляват за него екзистенциална заплаха.

Затова там той беше рационален, логичен, беше готов да изслушва различните гледни точки. Тези проблеми по своята същност бяха технически. А въпросите, свързани с противопоставянето с НАТО или с Украйна като част от Западния свят, както той я възприемаше, противопоставянето с опозицията с Русия, стояха съвсем различно. Когато трябва да се занимава с тях, той става опърничав, зъл, агресивен и безжалостен.

Видно е, че човешкият живот няма никакво значение за него. Това е просто празно пространство.

Тук не става въпрос за промяна в същността на Путин. И в онзи момент, ако ставаше въпрос за власт, той би могъл да вкара някого в затвора. Тогава просто той не се занимаваше с такива въпроси. Аз присъствах с него само на официални срещи, а решенията да бъде вкаран някой в затвора, той вземаше съвсем спокойно, без емоции, но не публично, а в най тесен кръг.

Ако трябва да се опитам да го опиша само с няколко думи, че кажа, че той е хамелеон - нагажда се според ситуацията. Както казах, човешкият живот и достойнство не означават нищо за него. Той не е хуманист, макар и да може да убеди другите. че е.

Като казвам това, се сещам за интересна случка от 2001 г. Тогава работих при него и се готвехме за посещението му в Германия и за речта му пред Бундестага. Това беше една от първите му големи външнополитически прояви. Когато писахме текста за речта му на немски език, вечерта от него дойде искане за поправка. С личния си почерк беше написал: "Моля ви, добавете в речта някакъв цитат от немските романтици на 19. век". Обръщайки се към германците, той смяташе, че е нужно да им цитира някой от техните.

 

В същата тази реч в Бундестага Путин казва, че "що се касае за европейската интеграция, ние не само я подкрепяме, но гледаме на нея с надежда. Гледаме с очите на народ добре усвоил уроците на Студената война и пагубната окупационна идеология". И казва още, че Русия е дружелюбна европейска страна. Вярваше ли тогава в това?

Да, вярваше, защото е хамелеон. Престана да вярва в това, когато Западът започна да го критикува заради нарушаване на човешките права. Той правеше неща, за които си мислеше, че има пълното право - да се отървава от опозицията и да потушава протестите на критиците на режима, да унищожава свободата на словото. От неговата гледна точка той е имал право на това. Той си казва: "Нали признахте, че аз съм легитимният лидер на Русия? Тогава не ми пречете да бъда такъв." А Западът започна да го критикува и Путин започна да се дразни на това. И започна да подготвя идеологическата основа за следващите си действия. Тя звучи така: Водя борба срещу Запада, защото той ми пречи да царувам и да нарушавам всички негови правила. Затова той започна да легитимира този конфликт.

Да поговорим за войната в Украйна и как я приемат хората в Русия. Всички експерти са категорични, че не може да се вярва на допитванията за войната, които се провеждат в Русия. Какво обаче е реалното мнение срещу т. нар. "специална военна операция"?

За последната година поддръжниците на войната се деморализираха. Объркани са, усещат, че нещо не е наред. Но все още остават лоялни и до голяма степен това се дължи на факта, че се страхуват. Ако го нямаше факторът страх, за войната биха се обявили не повече от 10-15% от руснаците. Максимум 20%. И с течение на времето те биха намалели наполовина. Всъщност, най-върли поддръжници за войната, на всякакви зверства, сталински тип хардлайнери, няма особено много в Русия.

Основната маса от хората, подкрепящи войната, са конформисти, които просто се страхуват да кажат, че са против. Те се страхуват дори да тръгнат по хлъзгавия път на обсъждане на властта.

Трябва да разбираме добре, че за последната година Русия направи голяма крачка към тоталитаризъм от класическия авторитарен режим, който съществуваше преди войната.

Основната разлика се състои в това, че при авторитаризма властите ограничават публичното изразяване на несъгласие. А това, което говориш и мислиш в личния си живот, не вълнува никого. Никого не го интересува какво говориш с приятелите си или със семейството си в кухнята, освен ако не си публична личност. А сега вече си заплашен от арест, съд и наказание само заради това, че в частен разговор си изразил мнение срещу войната.

 

Има ли в момента борба за власт в Кремъл според вас и как се промени ролята на Евгений Пригожин от началото на войната до сега?

Борба за власт все още няма, но има растящо недоволство на елитите. Все още обаче те се страхуват и заради това не предприемат активни действия. Само се споглеждат и се надяват някой друг да започне да действа. Недоволството обаче се покачва. Те разбират, че са в задънена улица и че вината за това е на Путин.

А ролята на Пригожин сега е много важна. Сега всъщност той се изявява като спасителят на Путин. Руската армия се оказа небоеспособна и ако не беше "Вагнер", нещата на фронта щяха да изглеждат много по-зле. Затова Путин сега зависи в голяма степен от Пригожин, а той се възползва много добре от това.

А има ли той някакви амбиции да управлява Русия?

Напълно е възможно да има такива.

Допускате ли той да се яви на президентските избори в Русия догодина?

Може и да му се прииска. Той е доста амбициозен, затова на теория е напълно възможно.

Ако все пак в бъдещето има борба за власт на върха, възможно ли е тя да сложи край на войната, или той ще дойде на бойното поле според вас?

Въобще не е задължително краят на войната да дойде на бойното поле. Така беше и през 17-а година, когато Русия излезе от войната съвсем не по военни съображения. И сега може да се случи по същия начин.