Специалните пратеници на Euronews България Анастасия Димитрова и Александър Шопов посетиха мястото на една от най-смъртоносните атакиот началото на войната – в град Днипро.

„Първоначално видяхме, че навсякъде около нас има стъкла. Рамките на прозорците просто прелетяха над нас, а осколките ни посякоха.“

Така изглеждат първите минути след една от най-смъртоносните ракетни атаки в Украйна от началото на войната. На 14 януари 46 души загиват, а 80 са ранени след обстрел. Една от оцелелите е Олга, която бяга от окупацията в Херсон, но я настига ракета в Днипро.

Докато дойдат спасителите мъжът на Олга свети с фенерче към това, което е останало от дома им, за да даде знак, че са живи.

„След три часа и половина ни свалиха. Закараха ни в болницата, където изгубих съзнание. Дойдох на себе си след операцията. Бях ранена в областта на слепоочието. Лекарят ми каза, че живея втори живот - раната ми беше само на няколко сантиметра от темпоралната кост“, споделя Олга.

Като психолог Олга знае, че преживелите травми като тази преминават три етапа. В първия си благодарен, че си жив. Във втория обаче не си позволяваш да се радваш при мисълта, че твои близки не са имали същия късмет.

„Третият етап е най-труден - когато в теб просто нещо умира завинаги. Като психолог разбирах и знаех, че хората преминават през това. Но когато се случи на мен, много трудно се справих“, казва Олга.

Тя е само един от хилядите бежанци от най-опасните точки на Украйна, които намират дом в Днипро. Нейната приятелка Юлия живее месеци наред под окупация в Херсонска област с 13-годишната си дъщеря.
„Войната ми отне напълно дома, работата, живота, приятелите ми. Беше толкова непонятно, не знаех какво да направя“, разказва Юлия.

След живот в непрестанен страх, без ток, вода и газ, тя решава да се спасява на запад. И докато постепенно свиква с новия живот, това се оказва много по-трудно за дъщеря ѝ.

„Спомням си, че в четвъртък се прибрах вкъщи и видях, че дъщеря ми е стегнала багажа. Попитах я къде ще ходи. А тя ми отговори: Мамо, не разбираш ли? Утре е годишнината от войната, могат отново нещо да ни направят, а ти не си подготвена. Детето ми беше в такава паника, че едва я успокоих“, разказва Юлия.

Година след началото на войната и двете жени искат да се върнат у дома и да забравят ужаса на войната. А сградата в Днипро още дълго ще напомня за преживяното и едва ли някога нейните жители ще се завърнат.

Вижте повече във видеото.