България се спъна по пътя за еврозоната и няма да може да приеме еврото от 1-ви януари 2024 година. Един от основните критерии, които страната ни не покрива е нивата на инфлацията. Хърватия обаче прие единната европейска валута от първия път и в момента приема мерки за справяне на същите проблеми с цените в магазините, които България изпитва без да е в еврозоната. Може ли страната ни да се поучи от добрия пример на съседите и какво могат да споделят те като опит. Отговорите потърси Георги Карамфилов от министъра на финансите на Хърватия - Марко Приморац.

Господин Приморац, благодаря Ви много, че приехте нашата покана. Бих искал да започна с един въпрос, който е много важен за българските граждани и се надявам на базата на Вашия опит да можете да ми отговорите. Най-големият страх на българските граждани е, че когато приемем еврото цените в магазините ще скочат двойно, а заплатите ще паднат двойно. Как се случи превалутирането при Вас в Хърватия?

Благодаря Ви много за поканата. Бих искал да започна с един призив към българското правителство – не се отказвайте от това пътешествие, приемането на еврото е много важно за всяка една страна от Европейския съюз. Подобно действие има много точни и много ясни дълготрайни дивиденти. От гледна точка на цените – това беше сериозно притеснение и на гражданите в Хърватия. Ние обаче се постарахме този процес да бъде максимално прозрачен. От 5-ти септември миналата година всички магазини в страната бяха принудени да слагат две цени на продуктите си – една в куни и една в евро базирайки се на вече фиксирания курс между куната и еврото. Освен това ние въведохме много ясни правила за конвертирането на цените, както и за закръглянето на цената нагоре. Само при определени условия продавачът може да закръгли цената нагоре и в никакви други случаи.

Тези правила бяха много ясно написани, а освен това въведохме и правила, които строго наказват спекулата в цените. В момента, в който приехме еврото от 1-ви януари тази година започнаха и сериозни проверки на държавния инспекторат, както и на агенция митници и агенцията по приходите. Това, което те правят е да проверяват дали има завишаване на цените по начин, който не позволява на клиентите сами да преценят дали цената в евро отговоря на тази в куни.

Идеята не беше да пълним държавната хазна чрез глоби, които се налагат на подобни търговци, а по-скоро да покажем, че държавата няма да толерира подобни действия. Вече сме събрали около 400 000 евро или малко повече от това. Не са много търговците, които са били санкционирани, но посланието на правителството е ясно, държавата няма да позволи на търговците да се възползват от смяната на куна с евро, за да формират нереалистично висока цена.

Колко големи бяха тези глоби, за които Вие говорите?

В зависимост от размера на провинението на тези юридически лица. Ако например държавен инспектор отиде на проверка и им нареди да върнат цените, както са били на 31 декември 2022 година и те го направят веднага, то глобите са малки. Ако обаче след няколко дни инспекторът се върне и няма никаква промяна на ситуацията, глобата е по-голяма. Наистина изцяло зависи от типа на провинението и неговият мащаб. Но както казах, посланието на държавата беше доста ясно.

Имаме и постановление на министерския съвет, което задължава бизнесите да спазват правилата, а ако има надценка, да върнат веднага цените на нивата от 31 декември 2022 година. Това показва ясния ангажимент на държавата не само да приеме еврото, но и да осигури защита на потребителите от нелоялни търговски практики.

Разбира се, има и противници на тази идея, някои магазини изразяват позиция, че трябва да имат правото сами да преценяват какви цени да сложат, заради принципите на свободния пазар. Ние със сигурност подкрепяме свободния пазар. Но ако някой търговец се опитва да се възползва от ситуацията, за да наложи нереалистично високи цени, подобно действие се определя като нелоялна търговска практика. Тези практики се наказват и глобите са предвидени не само в евро законодателство, но и в закона за защита на потребителите. Ние не сме против покачването на цените заради инфлацията, но искаме да се придържаме стриктно към евро законодателството, за да не се компрометира процеса по смяна на валутата. И данните показват, че инфлационният натиск през януари спрямо декември се е покачил със съвсем малко – около 0.2%. Статистиката показва същото и за други страни, които през годините са приемали еврото – инфлационният натиск след приемането на единната европейска валута се покачва с не повече от 0.2% максимум 0.5%.

Нашият министър-председател изрази притеснения най-вече за спекулата в цените. Правителството въведе механизъм за мониторинг, чрез който да се следи за завишаване на цените. Но смятате ли, че държавата трябва да въведе и сурови наказания, за да се покаже, че държавата няма да толерира подобно поведение?

Смятам, че глобите и наказанията могат да доведат до позитивен ефект в това отношение. Както казах, идеята не е да се пълни държавната хазна от тези глоба. Идеята е в посланието. Трябва да се покаже, че държавата подкрепя потребителите. Освен това смята, че трябва да се показват цените и в евро и в български лева, както ние направихме.

В Хърватия ние не създадохме черни списъци, чрез които да наказваме търговците. Ние искахме да насърчим икономиката, както и добрите търговски практики. Ние създадохме бели списъци, в които магазините могат доброволно да се включат. В тези списъци съвсем прозрачно се показват цените в тези магазини, които отговарят и на валутния курс. От декември до януари нито един от магазините в тези списъци не са надули цените си несправедливо.

От примерно 10 магазина, три от тях доброволно влязоха в този бял списък. Други са преценили, че не искат. Но това показва на потребителите кои търговци искат да са прозрачни пред своите клиенти и искат да развиват икономиката. Всички търговци твърдят, че са за свободния пазар, но ако се използват нелоялни търговски практики, пазарните механизми няма как да работят. Има разминаване при информацията. Клиентите не могат да обикалят от един магазин до друг, за да проверяват какви са цените. Те трябва да имат ясен списък и ние точно към това се целим.

Официалната статистика показва, че спрямо началото на миналата година цените в магазините в Хърватия са се увеличили с 15%, което е малко над средното ниво в еврозоната. Това покачване заради приемането на еврото ли е или заради войната, която допълнително засили инфлацията?

Официалните данни показват, че средногодишната инфлация в Хърватия е 10.8%. За тази година Европейската комисия прогнозира инфлация в диапазона на 6.5%, докато средноевропейското ниво ще бъде 5.6%. Така че се движим около средните европейска нива на инфлацията.

Разбира се, и в Хърватия има хора, който са против приемането на еврото. Те твърдяха, че влизайки в еврозоната, инфлацията ще ни удари много силно. В момента наистина се намиране в ситуация, в която инфлационният натиск не е никак слаб, но е много по-нисък от други страни, които нямат намерение да приемат еврото или не са започнали процеса все още. Ако вземем например балтийските републики, там инфлацията беше 20%. Бих казал, че доста успешно се справяме с това да обясним на гражданите, че нивата на инфлацията нямат нищо общо с приемането на еврото. Няма логична връзка еврото да е виновно, тъй като при всички други страни, които са приели европейската валута, скокът в темповете на инфлацията е бил около 0.2%. В Хърватия е общо взето същото.

Споменахте балтийските републики. Има информация за тях, че от момента на приемането на еврото до сега – няколко години по-късно, средната работна заплата в тези три страни се е покачила с над 60%. Вие имате ли очакване, че в Хърватия средната работна заплата ще се покачи с над 50% примерно за следващите 10 години?

Ние вече забелязваме покачване на заплатите в Хърватия, не само минималната, но и средната работна заплата. Същото покачване се усеща и при пенсиите. Социалните придобивки също бележат ръст. Очакваме дори по-голям ръст през следващите години. Това има общо с приемането на еврото, но има и общо с нашата европейска интеграция. Ръстовете се дължат и на високият ни коефициент на продуктивна дейност и насърчаването на конкуренцията. Опитваме се да догоним европейските държави. Ако имаме ниски заплати, съвсем очаквано е хората да напуснат страната и да отидат в друга, която им предлага по-високо възнаграждение за техния труд. За да станеш част от единния европейски пазар, няма как да не насърчаваш конкуренцията.

Ще ми кажете ли какви бяха нивата на инфлацията преди да започнете процеса по приемане на еврото и как успяхте да я запазите достатъчно ниска, за да спазите Маастрихските критерии?

Няма никакво съмнение, че след руската инвазия в Украйна нивата на инфлацията се покачиха драстично. Имахме късмета да се присъединим към еврозоната преди инфлационните нива да стигнат своя пик. Ние съобразихме фискалната си политика спрямо тези процеси. Особено имайки предвид предишния опит с ковид пандемията, когато се разпределяха големите социални пакети за подпомагане на гражданите и бизнеса. Това не се отрази особено на инфлацията, но след началото на войната вече ефектите върху инфлационните нива са видими.

По време на ковид пандемията някои вериги за доставки бяха блокирани, след това отворени, а в комбинация с високата консумация, която последва пандемията, всичко това се отрази за покачване на нивата на инфлацията. Но ние имахме късмет да влезем преди тези събития да ударят своя пик.

От гледна точка на политика нещата са доста елементарни. Фискалната политика няма как да е особено успешна в парирането на инфлацията. Това което правителството може да направи е да не налива още масло в огъня – да не надува инфлацията с прекалено големи харчове или увеличаване на държавния дефицит. Това е нещо, което мога да препоръчам на българското правителство – да има стриктна и стабилна фискална политика. Това е изключително важно – не само за да се покрият Маастрихските критерии, но и да не се увеличава инфлационния натиск. Монетарната политика е може би най-ефективния начин да се ограничи инфлацията. Увеличаването на лихвения процент също е важна стъпка. Това го правят всички централни банки из целия свят, както и Европейската централна банка.

Има голям дебат в България дали увеличаването на заплатата от страна на държавата налива вода в мелницата на инфлацията. Спрямо Вашия опит как стоят нещата?

Българското правителство трябва да бъде много внимателно с подобен тип увеличения. Наистина се наблюдава разминаване между заплатите и цените заради инфлацията. Бих казал, че заплатите в публичния сектор, както и пенсиите трябва да се вдигат, за да поддържа покупателната способност на населението. Но това увеличение не трябва да бъде повече от реалните нива на инфлацията.

Друг важен аспект са компенсациите за населението и бизнеса заради високите цени на горивата и другите енергийни суровини. Тези мерки трябва да бъдат много прецизно насочени към наистина нуждаещите се и трябва да бъдат временни. Тази група хора може да са пенсионерите и то тези пенсионери, които са с най-ниски доходи. Друга група може да са бедните хора, които получават детски добавки. Ако правителството вече е въвело буфери, които да помагат в такива кризисни моменти, правителството лесно може да подсили тези вече съществуващи мерки и да ги насочи максимално прецизно. Но раздаването на пари за компенсации заради високите цени на тока и горивата – тази мярка не е ефективна. Те струват много пари на държавата, разместват обичайната разпределение на парични средства и раздуват инфлацията. Друг проблем е, че винаги по-богатите хора се възползват най-много от тези мерки, което изобщо не е честно.

И един последен въпрос – говорихме за инфлацията и за цените. Но как се случи превалутирането на заплатите от куни в евро?

Абсолютно всички цени и суми бяха конвертирани спрямо фиксирания валутен курс. В случая на Хърватия едно евро се равнява на 7.5 куни. Всички закони, които променихме, бяха базирани на фиксирания курс. Приложихме и специалното правило за закръгляне. Това беше много важна стъпка и смятам, че се справихме.