“В зараждането на инфлационните процеси всички централни банки изоставаха в затягането. Федералният резерв действаше по-агресивно, а ЕЦБ беше по-изоставаща, защото смяташе, че инфлационните процеси ще са по-кратковременни. От друга страна, опасенията за енергийна криза накараха ЕЦБ да не действа затягащо, за да даде глътка въздух на потребителите и бизнеса.“ - това заяви основателят на KY research Красимир Йорданов.

Йорданов коментира и защо на последното си заседание, ЕЦБ е увеличила основния лихвен процент с 50 б.т., докато Федералният резерв предприе стъпка от едва 25 процентни пункта. Според госта, ФЕД търси ефект на “леко приземяване”, което едновременно да отслаби инфлацията - без да провокира рецесия или ръст на безработицата.

За Йорданов, ЕС е получил косвена подкрепа от Китай с решението на Пекин за политика на “нулев Ковид”, което намали търсенето и потреблението на енергия през 2022-ра.

“Нивото на реалните лихви е отрицателно. Покачване на номиналното ниво на лихвите не е проблем. Нарастването на доходите на домакинствата и приходите на компаниите изпреварва на нарастването на лихвените проценти. Това означава, че въпреки всичко, домакинствата увеличават спестяванията, а компаниите - печалбите. Проблемът идва когато имаме нисък темп на растеж на заплатите - това задейства свиване на потреблението, и едва тогава можем да говорим за истинска рестриктивна политика. Сега нито в ЕС, нито в САЩ, монетраната политика не може да произведе едно осезаемо икономическо забавяне.

Успя ли Германия да осигури достатъчно терминали за втечнен газ и ще продължи ли ЕЦБ да повишава лихвите с по-голяма стъпка от тези на ФЕД? Вижте повече във видеото.