“В момента мярката за вдигане на минималната заплата е проинфлационна, със сигурност, но поне може да се каже, че парите стигат до тези, които се нуждаят от тях за разлика от паричната политика на ЕЦБ през последните 10 години, когато регулаторът поддържаше ниски лихви, рефинансиране на неефективни правителства и неефективни бизнеси.”- това коментира икономическият и финансов журналист Стефан Антонов. 

Гостът изтъква, че мерките за МРЗ може да са удобни за някои партии, но това не означава, че вдигане на минималното възнаграждение не е необходимо.

“Може да си говорим, че е политически ход да се вдига МРЗ, но ако човек разчита само на нея, той е за окайване дори да живее в най-отдалечените и затънтени градове на България, където са и най-ниските разходи за живот.” - това коментира икономическият и финансов журналист Стефан Антонов. 

Гостът коментира и други държави от континента, чието макроикономическо състояние е пречка за провеждане на някои социални политики. 

“Виждаме, че държави, които са по-богати от нас, заради натрупана задлъжнялост, не могат да се погрижат за адекватна социална политика. В крайна сметка, такива държави може да са по-богати от гледна точка на заплати, или БВП на глава от населението, но в крайна сметка, големи групи от обществото им страдат и не могат да покрият своите базови потребности. В момента се наблюдава такава криза във Великобритания.”

Що се отнася до бизнеса, Антонов смята, че когато правителствата и политиците взимат мерки относно МРЗ те натоварват не себе си, а частния сектор. Въпреки това, гостът споделя, че бизнеси, които не могат да преживеят едно вдигане на минималната заплата не бива да са на пазара. 

“Отговорът е, че бизнеси в които основната част от служителите им са на МРЗ и не могат да съществуват след вдигане на минималното възнаграждение - нямат място на пазара”.

Как ще се изчислява вдигането на минималната работна заплата и колко души ще получат по-голямо възнаграждение? Вижте повече в следващото видео.