Екатерина Михайлова е дългогодишен и добре познат политик от българската десница. Била е народен представител в шест последователни парламента, както и заместник-председател на 40-ото и 41-ото Народно събрание. Професор е по история на държавата и правото на Нов български университет, където е и преподавател по Конституционно право.

"Ако България поеме пътя към президентска република, това ще бъде отстъпление. Защото най-демократичната форма на управление е парламентарната."

Това казва в интервю за #EuronewsPodcast бившият заместник-председател на Народното събрание и преподавател по конституционно право проф. Екатерина Михайлова. Тя обаче все пак призна, че в конституцията са заложени множество пороци, които би трябвало да бъдат преосмислени, за да се излезе от двегодишната политическа криза.

Имаше ли воля за съставяне на кабинет в отиващото си народно събрание, какво рискове крие връщането на хартиената бюлетина и защо спряхме да спазваме правилата - предлагаме ви откъс от интервюто на проф. Михайлова пред Калина Влайкова за новата рубрика Euronews Bulgaria Podcast.

Последвайте EuronewsPodcast и в:
Spotify: https://spoti.fi/3Dsx3WY
Soundcloud: https://on.soundcloud.com/u7Cq2
Apple Podcasts: https://apple.co/3jpYv0G
Google Podcasts: https://bit.ly/3JwFdl1

- Здравейте, проф. Михайлова.

- Здравейте, много се радвам, че сте ни гости днес в Нов Български Университет.

- Благодаря, че приехте поканата да си говорим. Знаете за какво ще си говорим – за политическата криза, в която се намира държавата през последните две години. Да започнем оттам – на 4 април 2021 г. гласувахме за Народно събрание. На 2 април 2023 г. ще гласуваме отново за Народно събрание, за пети пореден път в рамките на този период. Според някои това е европейски рекорд, не знам дали е така. Но със сигурност е наш. Какво ни казва това за държавата?

- Това, което се случва в държавата, не е добре. Не е добре, защото говори за политическа нестабилност, и то не само на политическото представителство на гражданите, но създава нестабилност и в институциите. Честата смяна на парламент, на състав  на правителство, води до несвършване на куп задачи, които държавата има. Защото тя има да решава проблеми, които са през законодателство, за съжаление виждаме в рамките вече на две години много от законите не се приемат – имаме някакви законодателни инициативи, но те повече служат на депутатите за изборен сблъсък, а не за фактическо решаване на въпроси, които седят пред институции, хора, организации.

И в крайна сметка нека кажа какъв е ефектът, който се получи. Държавата все пак си върви по някакъв начин и хората започнаха да свикват с това да има неработещи институции. А това е много вредно. Защото в крайна сметка една държава функционира през стабилни институции.

Освен това през последните дни видяхме и много лошия пример за това как се отстранява човек от институция – говоря за Сметната палата. Независимо, че е изтекъл мандатът му, но това бе направено с решение за един ден, без мотиви и без никакво трайно решение за след това. Всичко това създава несигурност на всяка една от институциите. А ние работим с тези институции – ние, гражданите.

- Имаше ли според вас достатъчно политическа воля главно у двете доминиращи, но и у всички политически партии в 48-ото НС, да се създаде правителство. Или се получи като в приказката „Много исках, ама нямах желание“?

- Ами това се получи. Краткият отговор е „не“.

Аз лично не видях у никого желание да направи правителство.

- Защо според вас?

- Защото не си виждаха партньорите. Не си виждаха мнозинството, с което да съставят правителство и да управляват с визия и програма. И цялото говорене и съревнование вътре и извън парламента като политическа дейност беше насочено към това, което ни предстои – избори.

А и в немалка степен самите политици си го казват. Много е важно да има правителство, обаче няма да стане.

- Това не звучи ли фалшиво пред аудиторията?

- Разбира се. Не само звучи фалшиво, аз бих казала през себе си – като човек, който наблюдава политическия живот, няма как, разболяла съм се от това, 22 години наблюдавам какво се случва.

Но в последно време установявам, че не желая да гледам какво се случва.

Защото това, което виждам, не ми харесва.

- В такъв случай да бъдем ли изненадани, че все по-често чуваме гласове за необходими промени във формата на държавно устройство, на държавно управление, и, разбира се, на конституцията.

- Не, никак не е странно. Разбира се, когато има криза, започваш да търсиш пътища. Пътищата могат да са различни. И това е опасното, защото търсенето на пътищата се прави доста лаически. Например предлага ни се президентска република, без никой да обяснява какво е президентска република.

После някой казва – има нужда от промяна в изборния закон. Добре, но каква? И ако кажеш каква, трябва да кажеш и какъв ще бъде ефектът. Защото аз също смятам, че трябва да се променят някои неща. Може би трябва да помислим дали тази система, която имаме, трябва да продължи и занапред и да ни дава раздробен парламент, който да не може да реализира управление.

Може би трябва да се направи нещо, което да промени избирателната система, да не е в този вид, който имаме в момента, чиста пропорционална с четири процента бариера.

- Четири процента смятаме, че работи. Но защо е четири?

Да се върнем назад в миналото, защото аз обичам да се ровя в стенограми или разкази. Навремето, когато са решавали защо четири и отишли при тогавашните вождове на комунистическата партия. Това се случва на кръглата маса – договарят се и не знаят сега, три ли, четири ли, пет ли, нечували, неправили досега избори по този ред.

И отишли, сега да не сбъркам, но май при Александър Лилов и го питали: „Другарю Лилов, три ли да е, четири ли да е, пет ли да е?“

И той казал: „Четири ми звучи добре“. И ние си вървим с това четири. Дали е добре? Разбира се, рисково е да стане осем, защото ще стане затваряне на представителността. Но дали четири процента с преференция е решението? Не бива да се плашим от тази дискусия.

- Но при всички случаи имате предвид увеличаване на прага?

- Или въвеждане на по-сериозен мажоритарен елемент, да имаме различни комбинации. Нямаме едно решение, но трябва да се търси вариант за стабилизиране на политическата система. И то по начин, който да мотивира хората да участват в изборите.

- Според вас предстоящите избори, за които вече се пророкува, че ще преповторят същия модел, че ще останем в същата блокада, ще бъдат ли някакъв вододел, който ще покаже нуждата от промените, за които говорите?

- Много се надявам първо да имаме по-висока избирателна активност. Поне тръгна сега така да се говори от куп анализатори, не знам откъде точно го намират като извод, може би заради хартиената бюлетина. Да, но хартиената бюлетина ще увеличи и купения вот. Да нямаме никакви илюзии. Увеличаване на вота през купен вот не е реално това, което би трябвало да търсим като решение.

Затова ми се иска някак да допринеса като по-скоро се обърна към тези хора, които отиват и гласуват наистина по своя съвест и убеждение. И да се опитат наистина да намерят мотив да го направят.

Няма да намерим съвършените политици пред себе си и най-прекрасните партии, които да застанат.

Но все пак пъстър е изборът и ми се струва, че от дясно до ляво все ще намерят някъде нещо добро, цивилизовано и демократично, което да изберат. Все има за кого да гласуваме.

- Може би не остана време да разберат хората за кого да гласуват от две години перманентна предизборна кампания в Народното събрание.

- Точно така и това ги отегчава, отблъсква, отвращава.

- И ето как идва едно от „магическите решения“ – референдум за президентска република. Вие преди малко го споменахте. Да започнем оттам законен ли би бил такъв референдум?

- Вижте, самият референдум, ако изобщо се съберат подписи, може и да е законен. Защото въпросът е да има ли Велико народно събрание. Добре, ще ни питат. Но ВНС може да има, само ако обикновеният парамент вземе решение с квалифицирано мнозинство за това, след което да се произведат избори за това ВНС. То не пада от небето. И в него ще влязат представители на същите тези партии, които виждаме пред себе си.

Тоест това е дълъг, сложен, нелек процес и може би наситен с не чак толкова позитиви, колкото звучи самото решение: Дайте да питаме хората.

Да ги питаме, добре. А те знаят ли какво е точно президентско управление? Някои хора си представят, че ако станем някога президентска република, всичко ще е в ръцете на президента, а парламентът ще е някакъв придатък. Да, но не е така. Парламентът продължава да е законодателният орган, но няма възможност да контролира изпълнителната власт, както е сега. Тоест забравяме за въпроси, питания, парламентарен контпол, вотове на недоверие, вотове на доверие. Просто излъчването на правителството става от другаде. И съответно четири години си стои там и никой не може да го свали.

- Ами ако сбъркаме?

При парламентарното управление има механизми, ако сбъркаме, да се поправим. Ето, сега вече четири парламента се поправяме.

Освен това Европа е с парламентарно управление в голямата си част. С изключение на няколко страни, които пак не са чисти президентски. Затова нека да не бързаме да отиваме от една крайност в друга. Не че не обичаме да го правим, не само в държавата, ами и в личния си живот.

Ако отворим стенограмите от кръглата маса ще видим, че дори и там никой не разсъждава и не говори за друг модел, освен парламентарно управление. И знаете ли кои са мотивите? Те са два. Единият е традицията.

А другият е, че най-демократичната форма на управление е парламентарната.

Тоест това е отстъпление, ако ние тръгнем назад. Дали сегашното положение е добре направено, е друга голяма тема. И е истина, че не всичко е добре направено.

- През тези две години стана така, че президентът управлява страната сумарно вече повече от година и половина. Той казва – партиите са непособни. Те казват – той мъти водата. Като теглим чертата, какво означава тази година и половина?

- Това доведе до загуба на сетива за това какво е парламентарното управление и отговорността на правителството, основните механизми, през които фнкционира държавата. Тук истината е някъде по средата в тези две страни, които цитирахте. Защото факт е, че партиите не се справят със задачата да получат достатъчно доверие, за да бъде избрано правителство.

Но факт е, че и на президента май му хареса тази формула, през която да управлява.

И да се занимава с неща, които по принцип не са работа на президента.

Аз винаги съм била против служебното правителство. Не е конюктурно от последните години и събития, преди 20 години съм го писала и не мога да бъда обвинена, че сега идвам на тази позиция. Защо? Защото това променя парламентарното управление. Става еднолично управление без възможност да имаме парламент.

- Тоест вие сте привърженик на закриването на служебното правителство като институт.

Да. И ще ви дам един политологичен отговор. Съвършено различно е за избирателя – например аз, когато отивам пред урната – какво виждам като управление? Сега като отида да гласувам, какво виждам? Виждам служебно правителство. Мен не ме интересува, електорално, какво те правят. Аз не гласувам за това правителство или срещу това правителство. Съвършено различно е, когато пред очите ми е парламентарно излъчено правителство и аз ще дам оценка – ако одобрявам, ще го подкрепя. Ако не го одобрявам, ще гласувам за някой, който е опозиция.

- Имаше ли според вас като специалист нещо като танц на ръба на конституцията при това проточване на времето между връчване на отделните мандати?

- Мен това не ме притеснява толкова. Дори нашата конституция се е попрестарала в сроковете. Има конституции, в които са много по-свободно оставени нещата. Защото има различни ситуации, няма как конституцията да опише всичко, което се случва. Понякога трябва да се бърза, понякога трябва да се бави.

- Втори април добра дата ли е за изборите?

- Няма избор за друга. Добра е. След това идва Великден и не става.

- Бяха ли заложени подводни камъни и причини за тревога в променения Изборен кодекс и въдворяването обратно на хартиената бюлетина, както и префасонирането на начина, по който ще гласуваме с машини?

- Да. Бяха направени първо промените по един скандален начин. Второ – без да е подготвена държавата за промените, които бяха приети. И виждаме в последните дни тази паника – ще може ли, ще стане ли, ще се осигури ли.

Знаете ли какъв е ефектът от това? Да откажат и тези, които са гласували на машина.

Аз гласувах на машина. Но така, както ми го съобщават сега – няма да гласувам с машините, защото нямам увереност, че с тях всичко ще е наред. Почват да ни внушават и на тези, които можем да се справим с тази задача, да правим нещо друго.

Неслучайно изискванията на международните организации, които се занимават с наблюдаване на изборите ( а и в някои конституции има такива текстове) изискват да не се правят промени в рамките на последните 6 месеца преди изборите. Да не се прави в последния момент, защото не се разбира какво се прави. Не е първият случай - да кажа като извинение може би към сегашните. Правили сме го и ние назад във времето. Но това, че са правени лоши неща, лоши практики, не значи да ги повтаряме и в момента. Все пак минаха 30 и повече години, в които сме демокрация.

- Като говорим за правила и ред, няма как да подминем темата с главния прокурор и правосъдната реформа. В каква степен според вас липсата й или частичното й правене през годините имат пръст в настоящото състояние на нещата.

- Има, разбира се, защото за съжаление тази тема не можа да бъде реформирана, да бъдат направени нещата, които не само тук си говорим, но и от международните институции ни бяха казани като посока на това да отговаряме на стандартите на правова държава.

Най-големият проблем за мен в тази посока, не искам да влизам в подробности, не ми е и работа, но проблемът опря до това, че

съдебната власт и в частност главната прокуратура и главният прокурор започнаха да се изявяват като политически дейци.

Което не им е работата. Но нека кажа също, че този проблем се наблюдава, за съжаление, не само в България.

Тоест имаме тази негативна тенденция, която се случва. Когато е създавана концепцията за разделение на властите, всъщност най-неполитическата, най-късно появилата се, е съдебната. И даже Монтескьо я нарича не-власт. А вижте какво се случва в годините... и при нас в това число. Тя започва да става доминираща власт – над законодателна, над изпълнителна.

- И последно, за да завъртим кръгчето обратно и да се върнем от самото начало, всъщност именно влизането на прокуратурата в президентството отключи протестите в 2020-а година, които пък отключиха всичко останало през последните две години. От днешна гледна точка заслужаваше ли си, имаше ли полза?

- Винаги има полза от гражданска енергия. Винаги има нужда. Аз се надявам тя да се появи отново, сега малко се е... спихнала. Но се надявам да излезе. Какъв ще е поводът – не зная. Дано е позитивен, идват избори напролет, на втори април, дайте да сменим нещо, дайте да е по-работещо. Но някой трябва да им даде искрицата, за да се изрази това нещо като гласуване. Ако седят и чакат тези, които ще отидат да търсят вота на избирателите, да им падне от небето, няма да стане.