Ела в...

Ела! на Летище София - част 2

От Димитър Петров Димитър Петров Редактор

Изграждането на Летище София се осъществява под ръководството на Дирекцията по въздухоплаване към Министерството на железниците, пощите и телеграфите.

Реално, сградата на Терминал 1 е построена и въведена в експлоатация през 1939 година. А 9 години по-късно е направена и първата бетонна писта, обяснява Росен Бъчваров, директор „Връзки с обществеността“ на Летище София.

Скрита от очите на пътниците е поръчаната от близкия до Адолф Хитлер и единствен носещ титлата райхсмаршал - главнокомандващ немските военновъздушни сили Луфтвафе - Херман Гьоринг, забележителна дървена зала. 

Тази зала е в почти непроменен вид от момента на създаването си, тя и до ден днешен се използва за срещи и презентации. В нея има много история и тази зала, заедно с Терминал 1, предстои да бъде запазена.

Като част от обзавеждането на централната зала през 1949-та художникът Иван Пенков изпълнява две стенни мозайки с карти на България и на следвоенна Европа, като всеки по-голям град е представен с емблематична сграда. За София в картата на Европа е подбрано изображение на самата приемна сграда на летището, а в картата на България град Русе е представен с изображение на пристанищната ж.п. гара. Стените са покрити с различни видове естествен камък, а за осветление са монтирани три големи метални полилея.

Терминал 1 е една историческа сграда, не само заради залата с орлите, но той има няколко характеристики, които са уникални спрямо останалите летища. Има две уникални мозайки, които са направени през 1949 година. Има и уникални полилеи от ковано желязо, които тежат по 600 килограма всеки и които са част от това историческо наследство, което ще бъде запазено, допълва Росен Бъчваров.

През лятото на 1947 г. Георги Димитров тържествено прерязва лентата на първата редовна въздушна линия от летище София до Бургас.  Полетът трае точно два часа. Непосредствено след това отваря врати и готовият първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.

В промеждутъка между 30-40 и 60-те години, това е интересен период от време, когато летището се е развивало. Тази терминална сграда е била първото нещо, след това е построена първата писта, която е била малко над 1000 метра дълга. Удължавана е няколко пъти до 2006 година, когато е пусната сегашната съществуваща писта. В периода между 40-те и 60-те са се случвали много неща в социалистически период от време, обяснява Росен Бъчваров.

Откриват се десетки вътрешни и международни линии. Междувременно пистата за излитане и кацане е ремонтирана няколко пъти, инсталирани са съвременни аеронавигационни съоръжения, отговарящи на динамично променящите се изисквания на модерната реактивна гражданска авиация.

Ние изпълнявахме още полети и по така наречените богомолски акции. Ние летяхме до много страни от Африка, Близкия изток, карахме богомолци до Мека, осигуриха стотици милиони долари приход. Ние изпълнявахме много полети за океански риболов! Возихме моряци до почти всички точки на Земята. Изпълнявахме много държавни поръчки за културна дейност - изложби, концерти, много полети за хуманитарна помощ, разказва Иван Петков.