Идеалът на все повече българи е за семейство с три деца, докато еднодетният модел в все по-нежелан. Това показват данните от преброяването на населението през 2021 г.

И през 2021 г. двудетният модел на семейството е репродуктивният идеал на жените на възраст 15 - 49 години и мъжете на възраст 15 - 59 години у нас (63.3%). На второ място в разпределението е мнението, че семейството трябва да има три деца (17.1%), следвано от семейството с едно дете (7.9%). През 2021 г. 9.4% от лицата в репродуктивна възраст не могат да преценят колко деца трябва да има семейството в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората.

Репродуктивните идеали и намерения на хората много често се различават обаче от фактическия брой деца в семействата.

Изключително голям е делът на лицата, които са без деца (17.8%) в сравнение с тези, които имат този идеал (0.1%) или предпочитат този модел на семейство (1.4%), посочват от НСИ.

Същевременно има много повече хора, които остават с едно дете (31.9%) в сравнение с тези, които смятат това за идеалното семейство (6.9%) и желаят само едно дете (13.5%).

Двудетният модел остава идеалът за семейство за мнозинството българи (63.3% са избрали тази опция). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче само около половината са достигнали до него (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, но го предпочитат по-малък дял от лицата (14.9%).  Значително по-малко, само 4.3%, имат фактически три деца.

Разлики в нагласите в зависимост от образованието и етноса

По-силно изразени са различията в репродуктивните идеали в зависимост от степента на образование, въпреки че двудетният модел на семейството е водещ във всички анализирани групи. Докато сред високообразованите лица делът му не се различава съществено от общото за страната, то само 41.9% от лицата с начално или по-ниско образование смятат, че семейството трябва да има две деца.

Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният идеал е многодетно семейство.

Значителни са различията по отношение на отговора „Четири и повече деца“, който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско образование и само от 1.4% от тези със средно и 1.8% от лицата с висше образование.

Интерес представлява разпределението на лицата в зависимост от етническата им група. Водещият двудетен модел на семейство е идеал за 64.3% от самоопределилите се като българи, за представителите на турския етнос – 61.7%, и за значително по-малка част от ромите (52.0%).

Относителният дял на лицата, които смятат, че семейството трябва да има едно дете, е сходен за самоопределилите се като българи (8.0%), турци (8.3%) и представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той обаче сред ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите много по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) в сравнение с останалите етноси.

Причините зад нереализираните желания

Нереализираните репродуктивни желания на лицата поставят въпроса за причините това да се случи. Данните показват, че водеща в структурата на причините за нежелание да имат (още едно) дете е липсата на партньор (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), отколкото от жени (11.1%). На второ място са финансовите причини (14.8%), съответно за 14.3% от мъжете и 15.7% от жените. За 13.6% от мъжете и 16.4% от жените желаният брой деца е достигнат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.

Наблюдават се известни различия в структурата на причините в зависимост от възрастта на лицата. Сред младите, на възраст 15 – 29 години, основните причини да нямат деца са липсата на партньор (26.7%), „не съм завършил образованието си“ (18.6%) и „не се чувствам готов да стана (отново) родител“ (10.4%). Тези резултати отново потвърждават заключението, което може да се направи въз основа на показатели, изчислявани от текущата демографска статистика, за отлагане във времето на репродуктивните намерения.

Сред лицата на възраст 30 – 44 години основната причина, за да нямат (още едно) дете, е „Финансови причини“ (17.8%), а непосредствено след нея се нарежда „Достигнали сме желания брой деца“ (17.3%). Немалък е делът и на лицата, отговорили, че нямат партньор (14.4%).

За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, основните причини са напредналата възраст (25.9%), достигнали са желания брой деца (19.0%), но и финансови причини (14.0%).

Решението човек да стане родител е избор в резултат на сложен процес на мотивация, който може да бъде повлиян от множество фактори. В по-голяма степен обаче той зависи от личните нагласи и желания, взаимодействието с близки, роднини, приятели и колеги. В по-малка степен влияние оказва и обществената среда и държавните политики за насърчаване на раждаемостта. Значението на тези фактори по отношение на решението да имат (още едно) дете също е изследвано в рамките на наблюдението.

Резултатите от изследването показват, че най-често влияние за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото състояние (14.7%), наличието на подходящ партньор (14.4%) и подходящи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с партньора в грижата за домакинството би оказала въздействие върху избора на 13.7% от лицата, а съчетаването на семейните и професионалните задължения – на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3% от лицата.

В по-малка степен, но все пак оказват влияние мерките и държавните политики, предприемани с оглед повишаване на раждаемостта в страната. Най-често хората отговарят, че биха променили своето решение, ако се подобри качеството на здравните услуги и достъпа до тях за децата и техните родители (12.0%). Увеличаването на средствата за социално подпомагане би оказало влияние върху избора на 11.6% от лицата, а гарантираният достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на обучение – на 11.0%.