Всеки четвърти българин има диплома за висше образование. Това съобщиха от Националния статистически институт въз основа на последното преброяване на населението.

От НСИ уточняват, че има тенденция за увеличаване в средния брой на висшистите у нас. Спрямо последното пребояване от 2011 те са нараснали с близо 6%. Положителна тенденция и по отношение на лицата с ниско или с никакво образование. Те също намаляват, като завършилите само начално образование са 350 хиляди и намаляват с 2% спрямо 2011 г.

2 695 хил. души имат завършено пълно средно образование в общообразователни училища и професионални гимназии.

Напълно неграмотни са 1,3% от населението.

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование е 1 560.0 хил., или всеки четвърти (25.5%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5.9 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 29.3%, а на мъжете - 21.5%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно със 7.0 и 4.8 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 31.2%, то в селата е 10.2%, или три пъти по-малко.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в област София (столица) - 43.6%, следвана от областите Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14.0%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%).

Най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско образование в областите Габрово (7.4%), Перник (8.0%) и София (столица) (8.1%), а най-висок е в областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%).

Делът на неграмотното население е по-висок в селата (2.3%) отколкото в градовете (0.9%). Най-висок е относителният дял на неграмотните в областите Сливен (5.0%), Кърджали и Ямбол с по 2.6%, а най-нисък е в област София (столица) - 0.4%.

Икономически характеристики на населението

Всички данни за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година.

Икономически активното население обхваща всички лица на 15 и повече навършени години, които са заети или безработни през наблюдавания период.

През наблюдавания период в страната има 2 953 937 икономически активни лица на възраст 15 и повече навършени години, или 45.3% от населението на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни.

Броят на икономически активните лица нараства до 1985 г., когато достига и най-високата си стойност - 4 686 140 души. През следващите години той намалява, за да достигне 2 953 937 души към 7 септември 2021 година. Спрямо 2011 г. броят на икономически активните лица намалява с 376 хил. души, или с 11.3%.

През наблюдавания период в страната има 2 835 хил. икономически активни лица на възраст между 15 и 64 навършени години. Относителна мярка за степента на участие на населението в пазара на труда е коефициентът за икономическа активност, изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години. Общо за страната коефициентът на икономическа активност e 69.7% (70.8% за мъжете и 68.5% за жените).

С най-висок коефициент на икономическа активност е област София (столица) - 78.6%, следвана от Габрово - 73.5%, и Перник - 72.1%. Най-нисък е този показател в областите Кърджали - 54.1%, Силистра - 60.6%, и Сливен - 61.1%.