52-ма учени от Българската академия на науките попадат сред първите 2% в класацията на Станфордския университет. Те намират място там, заради приноса им за развитие на световната наука през миналата година. Междувременно българската научна институция, навърши 153 години.

В специална поредица на Euronews ще ви срещнем с някои от тях – академик Константин Хаджииванов от Института по обща и неорганична химия е един от избраните.

• Име: акад. Константин Хаджииванов
• Професия: Изучаване на химията на повърхността
• Месторабота: Институт по обща и неорганична химия
• Интереси: Адсорбция, катализ, химия на повърхности, вибрационна спектроскопия, порести материали

Едно от проучванията, над които акад. Хаджииванов работи, това е намаляване на вредните емисии от въглероден диоксид. Транспортът е сред големите замърсители, затова в бъдеще ученият прогнозира, че превозните средства ще се движат с водород и електричество.

45 учените, присъстващи в класацията, са отличени за цялостния си принос към на науката, а за изминалата година, към тях са добавени още 7, които са получили висока оценка за научните си статии.

„Най-общото, с което се занимавам, това е изучаване на химията на повърхността. Ако имате някакво вещество, колкото е по дисперсно или колкото по-малки са частиците му, колкото по ситно е стрито, толкова неговата повърхност е по-голяма. Стига се до повърхност от стотици дори хиляда квадратни метра за един грам вещество. На тази повърхност протичат много процеси. Те са много важни, самата повърхност е много важна за редица процеси като адсорбция, катализ. Изучаването на процесите, които протичат на повърхността е малко по-сложно защото трябва да се елиминират други процеси, които протичат в цялото вещество. В последно време, доста усилия са концентрирани върху изучаването на адсорбцията на въглеродния диоксид. Знаете, това е свързано с климатичните промени. Голям проблем е изпускането на огромни количества въглероден диоксид в атмосферата. По анализ на газови мехурчета, които са в минерали, е установено че досега никога не е имало толкова висока концентрация на въглероден диоксид в атмосферата. Количеството на въглероден диоксид вече наистина става доста високо, което води до така нареченото глобално затопляне. Аз по-скоро бих казал климатични промени. Това е и политика на ЕС и на много страни, и от най-различни страни се атакува този проблем като най-доброто решение, да минем към водородна икономика“, казва акад. Хаджииванов.

Успехите на учените в института са факт, въпреки условията на работа и заплащането. Трудностите обаче, действат като движеща сила за акад. Хаджииванов.

„Преди около 20 години основният проблем на учените в България беше липсата на инфраструктура. В момента, не че искам да кажа че не е необходимо подновяване на инфраструктурата, но това не е основният проблем. Основният проблем вече са хората, защото вие и най-модерния апарат да имате, ако няма кой да го обслужва, защото е необходим квалифициран човек да обслужва един сложен апарат, тогава този апарат така ще си седи и нищо няма да се случва. Разбира се моята научна дейност е подчинена на това първо, че науката първо е нещо, което ми е много интересно, и след това се опитвам да направим някои полезни неща и в никакъв случай, когато съм правил дадено изследване, не съм мислил дали ще вляза в някоя класация. Това въобще не е най-важното. Бих пожелал на всички мои колеги, най-вече на младите учени, да работят с ентусиазъм, да работят с желание. Пък ако работят наистина добре и имат данни за учене, то успехът ще дойде от само себе си“, посочва още акад. Хаджииванов.