Националният статистически институт обяви данните от преброяването през 2021 година, свързани с миграцията. От тях става ясно, че 49 337 души са се завърнали от чужбина през 2020 и 2021 година. Общо за периода 1980-2021 година повече от 354 хиляди български граждани са декларирали, че се пребивавали в чужбина за повече от една година, но впоследствие са се завърнали в страната.

След края на осемдесетте години на миналия век със смяната на политическата система и отварянето на границите на страната се наблюдава постоянно увеличение на броя на българите, които напускат страната и пребивават в чужбина. Данните от последното преброяване показват, че успоредно с това се увеличава и броят на завръщащите се в страната, се посочва в публикацията.

Най-висок е делът на лицата на възраст 40 - 49 навършени години към 7 септември 2021 г. - 20.0%, или всеки пети от завърналите се в страната. Етническата структура на завръщащите се български граждани е сходна с етническата структура на населението - 84.5% от тях са се самоопределили към българската етническа група, 9.6% към турската и 2.3% към ромската.

Най-много български граждани са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хил., или 14.9%, следва Германия - 41 хил., или 13.1%, Испания - 27 хил., или 8.7%, и Гърция - 27 хил., или 8.5% от пребивавалите в чужбина между 1980 и 2022 година.

Чуждите граждани, пристигнали в страната през наблюдавания период, са 39 853 лица. Мъжете са 15 808, или 51.3%, а жените - 15 030, или 48.7%. Преобладават гражданите на страни от Европа - 77.4%, и Азия - 17.8% от всички пристигнали в страната чужденци. Най-висок е делът на чужденците, установили се в областите София (столица) - 33.4%, Варна - 13.8%, и Бургас – 11.5%.

Вътрешна миграция на населението през периода 2011 - 2021 година

Към 7 септември 2021 г. 395 690 лица са декларирали, че са променили населеното място на обичайното си местоживеене през периода 2011 - 2021 година. Жените мигранти са 213 558, или 54.0%, а мъжете - 182 132, или 46.0% от мигриралите лица.

С най-висок относителен дял са лицата на възраст 25 - 34 навършени години2 - 26.1%, а с най-нисък - лицата на възраст 80 и повече навършени години - 2.8% от мигриралите лица.

Сред мигрантите на възраст от 35 до 54 години преобладават мъжете, докато жените са с по-висок относителен дял сред по-младите възрастови групи (до 35 години) и сред лицата на 55 и повече навършени години.

Към 7 септември 2021 г. 46.6% от мигриралите през наблюдавания период лица на 15 и повече навършени години са със завършено средно образование и 40.1% - със завършено висше образование. Най-нисък е делът на лицата без образование - 1.2% от мигриралите през периода.

Разпределението по етническа принадлежност показва, че най-интензивен е процесът на миграция при българската етническа група - 59.8 на всеки хиляда души са променили обичайното си местоживеене през наблюдавания период, следват лицата, самоопределили се към друга етническа група - 37.0‰. Най-нисък е интензитетът на миграция при ромската етническа група - 24.3 на хиляда души от самоопределилите се към този етнос.

Направление на вътрешната миграция през периода 2011 - 2021 година

Четири са основните направления, в които се движи населението, променяйки своето местоживеене в рамките на страната: „от градовете - в градовете“, „от градовете - в селата“, „от селата - в градовете“ и „от селата - в селата“. За формирането на тези потоци основно влияние оказват множество социално-икономически фактори, развитието на регионите, както и условията на живот в отделните населени места.

През периода 2011 - 2021 г. 224 хил. души, или 56.6% от всички мигрирали лица, са променили местоживеенето си от един град в друг в рамките на страната. Лицата, преселили се от градовете в селата, са 88 хил., или 22.1%, следват мигрантите по направлението от селата към градовете - 62 хил., или 15.6%. Най-малък е относителният дял на мигрантите, променили местоживеенето си от едно село в друго - 22 хил., или 5.7% от всички мигрирали лица.

Вътрешна миграция на населението между областите

През периода 2011 - 2021 г. 139 931 души, или 35.4% от всички мигранти, са се заселили в населено място на същата област, в която са живели, като 49.0% са се заселили в градовете, а останалите (51.0%) - в селата на областта.

Заселилите се в населени места извън областта, в която са живели, са 255 759 души, или 64.6% от мигриралите лица. От тях 84.9% са мигрирали към градовете, а 15.1% - към селата на други области.

Най-висок е относителният дял на мигриралите извън границите на областта, в която живеят, в областите София (столица) - 87.8%, Смолян (82.4%) и Кюстендил (77.2%). Най-нисък е този дял в областите Бургас - 51.0%, и Пловдив - 44.7%.