Може ли България да излезе от политическата криза чрез технократско правителство?
Георги Карамфилов
Споделете статията
Политически трусове, безкрайни избори, инфлация, криза. Партиите в парламента не успяват да съберат достатъчно мнозинство, за да излъчат редовно правителство. Държавата буксува. Изход от безизходицата няма. В този момент се появява идеята за технократско правителство – кабинет съставен от безпартийни експерти, които имат една единствена задача – да измъкнат държавата от кризата.
В едно технократско правителство всички важни решения не се вземат от избрани политици. Правителствената политика не се определя от партийните лидери, тъй като именно политическите червени линии са създали невъзможността да се състави правителство.
Опитът на Италия
Правителството на Драги е сформирано след оставката на министър-председателя Джузепе Конте в разгара на политическа криза, в резултат на която правителството на Конте загуби мнозинството си. След консултации с политическите партии президентът Серджо Матарела възлага на Драги задачата да състави "висококвалифицирано" правителство. До този момент Драги е заемал различни ръководни постове, но никога не е бил избиран за депутат в парламента. Матарела заявява, че новото правителство ще трябва да се справи със здравната, икономическата и социалната криза, свързана с пандемията COVID-19, както и да контролира свързания с нея фонд за подпомагане на ЕС.
Правителството на Драги е описано като правителство на националното единство от множество новинарски източници. Изборът на Матарела да назначи Драги за министър-председател е приветстван от някои международни играчи, а други се усъмняват в стабилността на новото технократско правителство.
Правителството е наполовина технократско и наполовина политическо. Ключовите министерства са в ръцете на технократите, които са избрани от Драги директно или от президента на републиката Серджо Матарела. Политиците представляват политическите сили пропорционално на тяхната тежест в парламента. Така че можем да очакваме сътрудничество между техниците и политиците, но с водеща роля по отношение на политиката от страна на технократите.
В крайна сметка 617 дни след конституирането си правителството на Драги пада след оттеглянето на трима от коалиционните партньори в управлението. Това повдига въпроса колко успешно би могло да бъде едно технократско правителство, имайки предвид, че министрите в него не са били избирани на избори и хипотетично не се водят със същото доверие.
Обратно в българската действителност
И като заговорихме за политическа криза и невъзможност да се състави правителство, нека погледнем към родния парламент.
Два месеца след парламентарните избори на 2 октомври депутатите все още не изглеждат и крачка по-близо до излъчване на редовен кабинет. В контекста на търсене на правилната формула се заговори и за технократско или експертно правителство с ограничен мандат, което да прекара държава през тежката зима.
Няма значение с кой от мандатите. Има значение да се подпише един документ. Който както иска да го кръсти. С 20-30-40 точки, в които да се каже – какво, ако се отвори бюджета, ще бъде гласувано. Тогава няма значение кой е в тази коалиция или това техническо правителство. Никакво. Защото е за кратък период и то трябва да свърши определени задачи.
За да проверим какви са нагласите за реализиране на такъв кабинет у нас попитахме депутатите в Народно събрание какво точно си представят под технократско правителство и какви биха били потенциалните плюсове и минуси. БСП и ДПС отказаха да коментират пред нашата камера.
Залагат се някакви цели от парламента и потенциални решения и се възлага на група потенциални експерти, доказани в различни области, под формата на правителство и изпълнителна власт с доверието на част от парламентарните групи. Най-добре целият парламент да изпълни тези цели за определен период от време.
Технократско правителство ще бъде инструмент, който ще удължи живота на този парламент, но ще бъде много уязвим. Смисълът на редовно правителство е да може да взема истински важни решения, които са и непопулярните решения. Те се вземат, когато опозицията не може да свали правителството, когато се взема много грандиозна реформа, която да промени България, например съдебната реформа. Тя няма как да се вземе от технократско правителство, защото няма да събере мнозинство. Това е минусът на технократско правителство, плюсът е, че ще направим крачка напред.
За да няма политическо оцветяване на кабинета и да се тушира взаимната непоносимост и недоверие между политическите лица от едната и другата страна на една фронтова линия, се излъчват експерти, които просто да свършат определена политическа работа, без да са задължително натоварени с политически багаж.
Други депутати обаче не бяха съгласни, че политическата принадлежност може да бъде проблем.
Който го казва,а чувам, че ГЕРБ започнаха да говорят за експертно или технократско правителство, на практика признава, че останалите правителства не стават за нищо. Защото какво означава, че човек има политическа биография, ако има и нужните качества. И обратното – какво означава, че някой има нужните професионални качества, но няма нужния политически опит.
Други заявиха, че най-важна е програмата, а не лицата.
Както искате го наричайте – технократско, кризисно или каквото друго искате. То трябва да почива на ясна програма и ясни политики. Да не се фокусираме върху названието на кабинета и министрите в него, а да се съсредоточим върху политиките.
Проблем, който би могъл потенциален технократски кабинет да има, е липсата на ясна отговорност за неговите действия. Тъй като министрите в него не са избрани чрез избори и не са излъчени от конкретна политическа сила, то не е ясно кой ще понесе отговорността при провал на правителството.
Отговорността в случая няма как да се атрибутира на определена партия. Няма как да се посочи някой, че носи отговорност. То това е и проблемът при подобен тип правителство. Те са ограничени в някакъв мандат с някакви задачи, за които е гласувал целият парламент.
Виждаме, че има много темички, които разделят на групички обществото. Това може да е някакъв вариант. Но това си има последствия. Както казахте за отговорността – коя партия ще носи отговорността за действията или бездействията?
Когато няма ясно поета политическа отговорност за един кабинет е много лесно неопределени интереси да овладеят цялата форма. Именно степентта на това дали заедно можем да поемем отговорност, което означава степента на политическо доверие, е големия проблем. Тъй като нямаме 121 депутата.
Друг посочен проблем бе, че не е изключено технократите да не могат да влязат в ролята на лидери и това да доведе до провал на експертното правителство.
Златното сечение в българската политика е да се намерят хора, които са и политици, и експерти. Както пътят към ада е постлан с добри намерения, така и пътят към провала е постлан с добри експерти, които са се провалили като политици. Както и от политици, които хал хабер си нямат от темата, която трябва да коментират.
От Български възход изразиха мнение, че всяко правителство, което е създадено просто, за да има правителство, неизбежно ще се провали.
Всяка една механично създадена коалиция, която е базирана само на гласове в Народното събрание, а не почива на политики, тя, както виждате, не може да издържи.
По време на разговорите с депутатите се появи и мнението, че служебните правителства трябва да бъдат премахнати от конституцията, тъй като не Народното събрание упражнява пряк контрол върху тях, а президента. Интересно се оказва, че по дефиниция служебното правителство до голяма степен прилича на технократски кабинет, тъй като неговите членове не са били избирани от гласоподавателите, а от държавния глава на база техните професионални качества.
В Европа, ако не се лъжа, само две държави имат такъв конструкт – служебен кабинет и те не разпускат парламентите си. Тук конституционната рамка през 90-те го е пропуснала този момент, което създава този властови вакуум, който е кратък, но както виждаме той става все по-дълъг, което създава възможност за еднолична власт.
Служебният кабинет никаква отговорност не носи. Те са като някакви миньони, които никаква отговорност не носят за действията си. Те не внесоха бюджет, нищо не се случва, ние по никакъв начин не можем да ги задължим.
Мнения имаше и в обратната посока.
Служебните кабинети тяхната цел е изцяло да създадат честни избори. Избори имаше, да, но какъв е проблемът – служебният кабинет ли е проблемът или че партиите не могат да сформират правителство.
Мненията на депутатите по темата са разнопосочни, но по всичко личи, че именно към такъв тип технократско или експертно правителство ще се целят.
Изборът за мен като личност, консенсусна, диалогична, еднакво отдалечена от всички партии, но в добър диалог с всички партии, ще даде възможност за нов тон в политиката. Със сигурност ще разчитаме повече на професионализъм, на хора, които са отдалечени от партийните структури, които са известни със своята експертиза в различните области.
Ако все обаче депутатите гласуват за технократско правителство, остава въпросът, който много от тях повдигнаха – кой ще носи отговорността за действията на изпълнителната власт.
Споделете статията
