Шенген остава неосъществената външнополитическа амбиция на България. Заседанието на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието на страните от ЕС излезе с тъжно, но категорично решение - страната ни не е готова за европейското пространство без граничен контрол. Решаващи се оказаха гласовете на Нидерландия и Австрия, които наложиха вето върху нашата кандидатура – точно както бяха обещали.

Кои са „черните котки“, застанали отново на пътя на България към Шенген?

Най-упоритата от тях е Марк Рюте – министър-председателят на Нидерландия, който вече 11 години неотменно е против членството на България и Румъния в Шенген. За първи път през декември 2011 година именно неговата страна блокира приема на България и Румъния. Тогава той заяви, че двете страни „все още не са направили достатъчно в борбата с корупцията и организираната престъпност“ и посочи, че ЕС ще обсъди въпроса  отново през март 2012 г. Но не изключва възможността Холандия отново да каже „не“. Логично, въпросът не бе решен и тогава.

Абсолютно същите мотиви Рюте изразява публично и днес – 11 години по-късно. Но с някои актуални нюанси – той илюстрира тревогата си с подозрение, че българската граница може да се премине нелегално срещу 50 евро. И пожела да се установи дали това се е случвало или не. Очаквано, изказването му предизвика остри реакции на най-високо ниво в София – например от президента Румен Радев и главния прокурор Иван Гешев.

Основният аргумент на Рюте против българското членство в Шенген си остават критиките относно ефективността в борбата срещу организираната престъпност. Това обаче се случва на фона на все по-обезпокоителните данни за организираната престъпност в самата Нидерландия, която се смята за втория най-голям кокаинов хъб в Европа след белгийското пристанище Антверпен.

Марк Рюте е роден през 1967 година в Хага, Нидерландия. По образование е историк, а политическите му амбиции започват още от студентските години, когато се включва в младежката организация на Народната партия за свобода и демокрация.

Между 2002 и 2006 е член на няколко правителства, като отговаря за социалните въпроси и заетостта, образованието, науката и културата. През 2006 година застава начело на партията си, а от 2010 година е несменяем министър-председател на „ниската земя“.

За разлика от него, досега Австрия не беше правила обструкции срещу кандидатурата ни за Шенген – поне не официално. Първи това направи сегашният министър-председател Карл Нехамер. А основният му мотив е свързан със засиления миграционен поток към Австрия.

В отговор българският вътрешен министър Иван Демерджиев обаче цитира пред Euronews Bulgaria своя австрийски колега, който през октомври тази година му е споделил, че „тези мигранти, които са на територията на Австрия, основно са индийци и граждани на Бурунди. Те влизат през Сърбия поради безвизовия режим, който Сърбия поддържа с тези държави, и нямат нищо общо с начина, по който България охранява границите си“.

Карл Нехамер е роден през 1972 година във Виена, Австрия. След завършване на колеж служи в австрийската армия, от която се уволнява през 1996 година с чин лейтенант. От 2007 година е активен член на Народната партия, става неин главен секретар през 2018 година, а на 7 януари 2020 година е назначен за вътрешен министър в правителството на Себастиян Курц. Министър-председател е на Австрия от 6 декември 2021 година до момента.

Доколко аргументите на Нидерландия и Австрия са основателни, всеки сам може да реши за себе си. Доколко всеки от тях говори само от името на собствената си държава – не можем да знаем. До момента е ясно само, че пътят ни към „Шенген“ ще се окаже още по-дълъг, отколкото което и да е от правителствата ни си е представяло.

И нищо чудно да надмине по времетраене дори процедурата по присъединяването ни към самия Европейски съюз.