Българите са сред най-податливите на фалшиви новини
Габриела Беличовска
Споделете статията
Хората в България са най-податливи на фалшиви новини спрямо тези от останалите държави в Европейския съюз. Това сочи актуалният Индекс на медийната грамотност на Институт „Отворено общество“. В класацията попадаме на 33-то място от общо 41 изследвани държави. След нас се нареждат страни като Турция, Република Северна Македония и Грузия. Най-малко повлияни от дезинформацията са във Финландия, Норвегия и Дания.
Според експерти причината за ситуацията у нас са поредица от фактори.
Предполагам, че в България няма толкова много плурализъм, колкото например в скандинавските страни, където има разнообразие от медии, които казват различни неща и участват в различни дебати. Може би медиите тук са овластени от определени групи хора или интереси повече, отколкото в други части на Европа.
Медийната грамотност е проблем. Мисля, че има и по-малко новинарски издания, а когато това е така, е по-лесно да се консолидира медийното отразяване. Има различни фактори, но, честно казано, не е само България, има много държави и много хора, податливи на фалшивите новини.
От началото на пандемията от COVID-19 например, освен пикове на заразените, имаше и пикове на конспиративни теории в интернет, свързани с болестта – от нейния произход до това предпазват ли ни маските и как да се излекуваме, обясняват експертите.
Това са „симптомите“ на т.нар. инфодемия. Думата е използвана за първи път от журналист на Washington Post по време на епидемията от коронавирус в Китай в началото на века, а поводът е разпространението на невярна информация за заболяването. Според Софи Верите обаче е по-правилно да говорим за „информационно разстройство“.
Внимание привлякоха и конспиративните теории.
Коронавирусът предизвика много дезинформация и конспиративни теории, но и страх сред някои хора да говорят открито. Не трябва да се страхуваме от конспирациите, трябва да се изправим срещу тях с факти.
Трябва да помогнем на учените, изследователите и журналистите да комуникират знанията си по-добре. Много често фактите и логичните разсъждения не са толкова привлекателни, колкото конспирациите. Трябва да направим фактите привлекателни.
С началото на руската инвазия в Украйна по-рано тази година се заговори и за информационна война. Докато сблъсъците между Киев и Москва на бойното поле продължават, много от европейските държави също се оказаха бойно поле – за гледните точки на воюващите страни.
Същото беше и по време на пандемията с поляризацията между ваксъри и антиваксъри. Сега има про-Украйна и анти-Украйна – или черно, или бяло. Но според мен няма черно или бяло – има само сиво. Бих казала, че трябва да се въздържаме от категоризации. И да опитаме да се изслушваме повече.
Тази година американският речник Merriam-Webster отбеляза неочакван интерес към думата “gaslighting” или действие, свързано с грубо подвеждане на някого, в повечето случаи заради лична изгода. При тази употреба на думата езиковедите я свързват с форми на манипулация като deepfake, изкуствен интелект и фалшиви новини.
Търсенията на “gaslighting” в Merriam-Webster през 2022-ра са се увеличили с цели 170 пъти. Думата произтича от пиесата “Gas Light“ от 40-те години, в която главният герой всекидневно променя силата на осветлението в дома си, но заблуждава съпругата си, че всъщност няма никакви промени и проблемът е в нейните възприятия. Този сюжет напомня за начина, по който функционира и дезинформацията.
Дезинформацията не би имала същия обхват, ако не се изграждаше въз основа на недоволството и проблемите на нашите демократични общества, които не се справят особено добре в момента.
Според Майкъл Монтгомъри от Центъра за разследваща журналистика в Калифорния можем да се справим с дезинформацията, като бъдем по-бдителни и проверяваме всяка информация, която сметнем за подозрителна.
Важни са фактите. Това да разбираш източниците на новините, на информацията, а не просто да четеш заглавия в социалните медии. Разбирането откъде идва информацията и доверието в конкретни медии. Мисля, че това се изгражда във времето. Да имаш различни източници на информация е важно – както български, така и по отношение на медиите извън страната.
Да разбираме откъде идва информацията, каква може да е мотивацията на някого да разпространява неверни твърдения. Бъдете скептични, бъдете скептични към всичко, което четете. Търсете източниците – достоверни ли са, някой анонимен ли говори отсреща, има ли документи или друго, което да доказва, че информацията е точна.
Споделете статията
