България се представя най-зле в целия ЕС по медийна грамотност, показва проучване на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество – София“.

Страната ни се нарежда последна сред страните членки на ЕС и заема 33-то място от общо 41 държави, включени в класацията.

В групата на България, но преди нея, се нареждат още Украйна, Гърция, Румъния и Сърбия. В същата група, но с по-лош резултат от България влизат и Молдова, Черна гора и Турция.

Финландия, Норвегия, Дания и Естония са начело в класацията на Индекса на медийната грамотност за 2022 г. Тези държави имат най-висок потенциал да устоят на негативното въздействие на фалшивите новини и дезинформацията поради качеството на образованието, свободата на медиите и високото доверие сред хората. В дъното на класацията Грузия заема последното 41-о място, предшествана от Северна Македония и Косово с почти еднакъв резултат, Босна и Херцеговина и Албания.

Какво точно измерва Индексът на медийната грамотност?

Индексът на медийната грамотност се изготвя в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество – София“ и оценява потенциала за устойчивост срещу фалшиви новини в 41 европейски страни, като използва показатели за медийна свобода, образование и доверие в хората. Тъй като индикаторите имат различна важност, в модела те имат различна тежест. Индикаторите за свобода на медиите са с най-голяма тежест (Freedom House и Репортери без граници) наред с индикаторите за образование (PISA), като сред индикаторите за образование най-висок дял има четивната грамотност. Индикаторите за електронно участие (ООН) и доверието в хората (Евростат) имат по-малка тежест спрямо останалите индикатори.

България се представя най-зле по индикаторите, измерващи качеството на образованието, като се класира на 34-о място от 41 държави, изоставайки включително и от държави в региона, които са извън ЕС като Украйна, Сърбия и Турция, но получавайки сходни резултати с тези на Румъния.

В доклада към проучване посочват, че образованието е съществен компонент в противодействието на фалшивите новини. Например правителството на Финландия, която за поредна година оглавява класацията за медийна грамотност, счита силната държавна образователна система за основен инструмент за противопоставяне на информационната война срещу страната, а „широко разпространените умения за критично мислене сред финландското население и съгласуваната реакция на правителството“ се смятат за ключов елемент за противопоставяне на дезинформацията. Като цяло се смята, че по-образованите хора са по-информирани, по-критично мислещи и е по-малко вероятно да попаднат в капана на измислени новини.

Как се представя България?

По индикаторите, измерващи свободата на медиите, България се класира на 32-о място, изпреварвайки страни като Унгария и Сърбия, но пък след страни извън ЕС като Молдова, Косово и Черна гора.

По отношение на доверието между хората България се представя малко по-добре и заема 29-о място със сходен резултат с този на Португалия и непосредствено след Чехия, включително изпреварвайки друга членка на ЕС – Хърватска.

България се представя най-добре по индикаторите за е-участие, заемайки 13-а позиция от 41  държави в Европа, но тези индикатори имат относително малка тежест при определянето на крайната класация.

В Индекса на медийната грамотност е направен и клъстерен анализ, който разделя страните по групи според близостта на техните резултати и който показва наличието на определени географски модели.

Страните с най-добри резултати са разположени в Северозападна Европа, а страните с най-лоши резултати – в Югоизточна Европа и Южен Кавказ. Индексът показва, че има концентрация на държави в Югоизточна и Източна Европа, които са потенциално по-уязвими към фалшиви новини, тъй като имат проблеми с няколко аспекта, наблюдавани от Индекса на медийната грамотност – качеството на образованието, медийната свобода, ниското междуличностно доверие или комбинация от проблеми в тези области.

„Образованието преди регулирането“

По отношение на подходите за справяне с дезинформацията, докладите на Индекса на медийната грамотност през годините се застъпват най-вече за „образованието преди регулирането“. Както показва скорошният опит обаче, образованието е необходимият, но дълъг път. Регулирането, включително и въвеждането на ограничения, може да се окаже необходима и неизбежна стъпка. В противен случай се появява „парадоксът на толерантността“, когато правилата на либералната демокрация се използват за нейното подкопаване.

Индексът на медийната грамотност беше публикуван за първи път през 2017 г. и включваше 35 държави, докато в изданието през 2022 г. са добавени още няколко държави, което доведе до общо 41 държави в Европа, включени в оценката. В допълнение, през настоящата година за първи път индексът оценява и още 6 държави, които са извън Европа и които са включени в специална разширена класация. От оценените държави извън Европа най-добре се представят Канада и Австралия, които попадат в първи клъстер и имат сходни характеристики със страни  като Швеция и Нидерландия. Съединените щати, Япония и Южна Корея попадат във втори клъстер на страни с добро представяне и са в компанията на европейски държави като Франция и Испания. Израел попада в трети клъстер в компанията на страни като Унгария, Италия и Словакия.