Ексклузивно

Алексей Ковальов: В Русия да наричаш нещата с истинските им имена е престъпление по закон

От Анастасия Димитрова Анастасия Димитрова Журналист

Руският журналист Алексей Ковальов управлява разследващия отдел на забранената в Русия медия "Медуза" и от февруари е в изгнание под заплахата от арест. За журналистиката като мисия и опасностите, които тя носи, ако наричаш Русия на Путин своя родина. Вижте втората част на интервюто с него.



Здравейте, господин Ковальов и добре дошли в България. Разкажете ни моля ви, как човек може да се занимава с журналистика в Русия, във време на война и такава голяма цензура?



Здравейте, много благодаря за поканата, за пръв път съм в България. А за да отговоря на вашия въпрос; да се занимаваш с журналистика в Русия сега е практически невъзможно. С такава, с каквато се занимаваме ние. Останали са няколко независими издания, които продължават да работят в Русия и да пишат за Русия. Но те стават все по-малко и работата им става все по-трудна. Всички останали или се закриха или се преместиха зад граница и се опитват да работят от там, това разбира се е доста сложно, защото никой от нас няма опит за работа в изгнание. Трябва да пишем за страната си, докато сме физически извън нея, а това е сложно. Дълго мога да изброявам трудностите, които възникват. Аз и всички мои колеги осъзнаваме, че това е най-важното, което трябва да правим сега и трябва да преодоляваме всички трудности за да предоставим на хората истината за тази война и да се постараем да пишем за това, което става в нашата страна.



А вие успявате ли да достигнете до хората в Русия, понеже вие също работите зад граница?



Да ние работим зад граница от 2014 година, защото “Медуза” беше основана извън пределите на Русия – в Рига, Латвия. Именно, защото очаквахме усилване на репресиите против журналисти. Това значи, че полицията може да дойде в редакцията, че могат да арестуват журналисти, могат да запорират банковите ни сметки и така нататък. За да се спасим от физическо насилие от страна на държавата, “Медуза” основа своя офис в Латвия. Но аз например, както и много други журналисти, живеех и работех в Москва. Живях в Москва до март тази година. Наложи ми се да замина, когато руският парламент прие закон, според който моята работа се приема като престъпление, за което мога да получа до 15 години затвор. Сега всички живеем зад граница, което за мен също е нов опит, макар че дълго съм живял в чужбина, но всеки път по собствено желание. Сега аз също станах изгнаник. Относно това успяваме ли да достигнем нашата аудитория в Русия – да. Имаме доста голяма аудитория, може би най-широката сред всички независими издания. Зависи от темата, която обсъждаме. Например имахме голям скок в популярността когато започна мобилизацията в Русия, а ние започнахме да публикуваме подробни инструкции как да избягаш, да не попаднеш в армията на война. Когато пишеш за нещо, което наистина е интересно за хората, лесно преодоляваш всякакви бариери и прегради.



А чувствате ли се в безопасност в Латвия?



Знаете ли, вероятно никъде не се чувствам в безопасност. Имам навици, придобити по време на живота ми в Москва и работейки журналист, от които трудно ще се освободя. Даже и в Латвия, постоянно се оглеждам, направо сканирам пространството, наблюдавам всичко. Напълно съм убеден, че са безобидни съвпадения, но с периферното зрение непрекъснато следя стои ли един и същи човек или кола в близост до дома ми два дни подред и така нататък. Постоянно се оглеждам дали някой не върви след мен, няколко пресечки например. Не влизам в интернет от телефона си, ползвам ВиПиЕн, ВиПиЕн-ът ми е винаги включен. Да се избавя от тези навици е доста сложно. Независимо от това, че се намирам в достатъчно безопасна среда, аз все пак не се чувствам в безопасност, защото... 20 години съм работил в Русия като журналист.



Заплашвали ли са ви?



Има много колеги, които са работили в по-опасни условия от мен и продължават да го правят и сега. Разбира се, че е имало заплахи, идват анонимни съобщения от типа: “Знаем къде живее семейството ти” и така нататък. Аз просто вече съм свикнал с това. Но, да, разбира се, заплашват ме.



А не сте ли мислили да смените професията, да правите нещо друго, в това време, когато не се чувствате в безопасност?



Работата е там, че никога не съм се занимавал с нещо друго. През повече от половината си живот работя като журналист. Затова просто не си представям какво друго бих правил. Единственото, което бих могъл да си представя... Аз много обичам да готвя... Мога да правя кебап. Ето с това мога да се занимавам, останалото ще ми е твърде скучно. Защото, тази невъзможна работа, този невъзможен ритъм на живот, тези невъзможни часове, които се налага да работиш, до среднощ... Но, аз много добре осъзнавам защо го правим и за кого, това е най-важното. Най-важното, това което ми дава сили.



До каква степен медиите представляват заплаха за Путин? По ваше мнение.



Очевидно, на него му се струва, че те представляват голяма заплаха. Русия приема все по-строги закони, съдят журналисти, гонят ги от страната и така нататък. И все пак щом той така мисли, значи те представляват опасност за него. Трябва да изхождаме от това, а представляват ли те обективна опасност – не знаем. Ние, например в “Медуза” не публикуваме особени мнения и материали с призиви за сваляне на властта. Просто пишем за това, което се случва, говорим с хората... По-рано имахме възможност да пътуваме из цялата страна, правехме репортажи от най-далечните кътчета. Но ние по никакъв начин нямаме лозунг на заглавната страница “Свалете Путин!” Ние никога няма да го направим. Но просто разказваме какво се случва в Русия и за отношенията на Русия с другите страни. В Русия да наричаш нещата с истинските им имена е само по себе си престъпление, вече и по закон. Например не трябва да се пише думата “война”, за това ни блокираха в Русия. В деня в който напуснах Русия и когато руският парламент прие тези закони за “дискредитация на армията”, според който всеки от нас може...



Да попадне в затвора...



Не за 15 години, но за пет или седем по-точно. Точно в този ден ни изпратиха предупреждение от Руското министерство на цензурата – нарича се Роскомнадзор, но в случая изпълнява функции на министерство на цензурата. Изпратиха ни писмо, в което се казваше: Под заплаха за блокиране, сте длъжни да ползвате само тези данни, които са предоставени от министерството на отбраната.



Само официалната информация.



Всичко останало е фалшиви новини.



Какъв е реалният ефект на санкциите, които бяха въведени срещу Русия след началото на войната?



Мисля, че руската икономика не е почувствала напълно влиянието им. Защото на първо място тя има голям запас и сега като погледнем назад разбираме, че минимум осем години Русия се е готвила за тази война, в това число и икономически, и има известни преимущества, които позволяват да се компенсира ефектът от санкциите. Но в Русия например така и не падна курсът на рублата, напротив – покачи се спрямо еврото и долара. Няма и признаци да падне в близко бъдеще. Трябва да сме честни, че това е доста грамотна политика на Руската централна банка. И цялото така да се каже икономическо крило на руската власт, се оказаха чудесни кризисни мениджъри, въпреки че им се налага да работят в невъзможни условия. Тях също никой не ги е предупредил, че ще има война. Но така или иначе девет месеца след началото на войната руската икономика така и не се е сринала. На това разчитаха авторите на санкциите. Но не знаем какво предстои, защото войната изразходва огромно количество пари, особено мобилизацията... Смятам, че мобилизацията ще изиграе по-подривна роля за руската икономика, отколкото санкциите. Защото в Русия има силен вътрешен пазар. Сравнително висок – не толкова колкото в САЩ или още повече с Китай. В Руся има много области дълбоко интегрирани в световната икономика. Проблемите вече започват да се усещат доста остро, защото много стоки на пристигат, много части, които доставяхме от Запада не могат така лесно да се заменят.



Вчера четох, че Русия е отправила запитване към Индия за доставка на части за автомобили, самолети и влакове.



Да, затова на Русия ѝ се налага спешно да търси нови партньори. Защото например всички се възхищаваха на високо развития обществен транспорт в Москва и действително е такъв. Живял съм в много градове по света и мога да кажа, че в Русия е най-надеждният и бърз градски транспорт. Също извънградските електрички и така нататък. Но те всички са зависими от регулярните доставки на резервни части. Те са „Сименс“, които не доставят в момента в Русия, заради санкциите. Подобно е в много други области. Правят се обиколни маршрути за доставки от Съединените щати, през Дубай например, части за самолети, през Киргистан и още такива сложни схеми. Но все още всичко работи, вече почти година. Струва ми се, че това, което най-много изчерпва руската икономика е напускането на стотици хиляди активни участници в нея. Стотици хиляди мъже, които дотогава не са имали никакво отношение към армията, устройвали са си бизнес, работили са в предприятия и в много семейства са били единствените осигуряващи прехраната. Освен, че са ги взели от икономиката, са ги изпратили да умират на война...



Или те сами са избягали в началото на мобилизацията?



Русия в момента губи около милион от най-активните участници в икономиката. Разбира се, според мен, това ще нанесе удар не по-малък от санкциите. И какъв е ефектът от санкциите, мисля че в краткосрочен план никой не е очаквал да бъдат ефективни. Ще трябва да почакаме



И последен въпрос, който отново ще бъде сложен: Дипломацията или бойното поле, според вас ще решат изхода от войната в Украйна?



Без дипломация в никой случай не може да се сложи край на войната. Във всеки случай на някого ще му се наложи да седне на масата за преговори и да обсъжда условия, дори и за временно примирие. Без това не може. Затова, разбира се, някаква дипломация в някакъв момент ще стане актуална. Без това просто не може, иначе – война до пълно взаимно унищожение. Разбира се, всичко ще приключи с преговори – кой с кого и какви условия ще се обсъждат ние още не знаем. Но очевидно, за да се стигне до тази точка една от страните трябва да бъде толкова изтощена, че физически да не може да воюва, поради отсъствие на техника, жива сила и така нататък. Кой ще бъде това – още е напълно неизвестно. В точката, в която се намираме сега е невъзможно да се дадат прогнози. Нито един военен анализатор не може да даде такива прогнози.