Руският журналист Алексей Ковальов управлява разследващия отдел на забранената в Русия медия "Медуза" и от февруари е в изгнание под заплахата от арест. За журналистиката като мисия и опасностите, които тя носи, ако наричаш Русия на Путин своя родина.

Успява ли светът да се справи с информационната война и с дезинформацията в условията на реалната войната в Украйна?

Това е много сложен въпрос. Според мен няма нито един човек на света – нито президентът на САЩ, нито в ЕС, който да има цялата картина. Най-вече президентът Путин има изкривена представа за това, което се случва в света. Затова не мисля, че има дори един човек, който може обективно да оцени цялата информация.

Тази война е уникална сама по себе си с това, че оставя невиждано до сега количество обективни данни. От самото й начало можем да наблюдаваме всичко на безкрайни записи, публикации в социалните мрежи. Всичко това може да бъде проверено и на практика не съществува вече явлението "война, забулена в мъгла". На практика знаем всичко за хода на бойните действия. Това е първата война, по време на която толкова активно се използват сателитни снимки. Всички участници в конфликта и мирните жители през цялото време снимат случващото се с мобилните си телефони. Имаме много обективни данни за тази война. Затова да бъде изкривена по някакъв начин е възможно само с определена мотивация.

С това сега се занимава Кремъл, опитвайки се да си намери съюзници. Те твърдят, че тази война е започнала, не само защото Владимир Путин ненавижда Украйна като суверенна държава и се опитва да я унищожи, защото много го дразни. Тя е пример за съседна славянска страна, която успя да построи, макар и несъвършена, но поне някаква демокрация. За него това е просто непоносимо и той е против самото съществуване на Украйна. Това е разбираема мотивация.

Но Путин и неговите съюзници се опитват да представят фактите така, сякаш има някакви други причини. Сякаш в Украйна нацизмът надига глава. Истината е, че нацизмът в Украйна не е по-силен, отколкото в която и да било друга държава, включително и в самата Русия. Кремъл твърди, че това са исторически руски земи. Тези обяснения по никакъв начин не са свързани с реалността и се променят всеки ден. Цялата дезинформация се свежда именно до това.

Всичко останало, включително и информацията за извършени в Украйна военни престъпления, може да бъде проверено с обективни данни. Имаме и спътникови снимки, и изображения, направени от дронове, и социални мрежи. В този смисъл пространството за дезинформация в самия ход на бойните действия става все по-малко. То остава само в измислените със задна дата разнообразни оправдания и причини за самото нахлуване в Украйна. Дезинформацията се свежда именно до това.

Дори не знам как можем да се борим с това. Тези изявления всеки ден се променят и имат все по-малко отношение към реалността. Невъзможно е да се спори по същество и да бъдат опровергавани твърдения, които не са свързани по същество с истината. А утре Путин ще говори нещо, което напълно противоречи на онова, което казваше вчера. И по същия начин това няма да има никаква връзка с реалността. Не знам как можем да се борим с такава дезинформация. Честна дума, не знам.

България беше замесена от Кремъл във взрива на Кримския мост. Защо според вас нашата страна не за първи път става обект на хибридната война на Русия?

Честно да си призная, не знам много за руско-българските отношения. Струва ми се, че проблемът не е в България. Цялата работа е, че Путин търси някакви ретроактивни оправдания за самото нахлуване, но и за продължението на войната. Очевидно е, че тя беше загубена още в първия ден. Но Путин не може да си го признае просто защото няма вариант, в който си тръгва и казва: "извинете, всичко това беше напразно, благодаря ви, ще се видим пак". В своите обяснения за началото и продължението на тази война той въвлича все повече и повече играчи. Според него те биха му помогнали да се оправдае например, че в началото срещу него е бил целият Запад, после някакви сатанисти, сега LGBT обществото. Защо не и България?

Като страна-членка на НАТО.

Да, като страна-член на НАТО. Общо взето има и някакво вътрешно чувство за обида. То изплува например, когато Сърбия прави поредните си крачки към ЕС. Или България, която ясно заявява, че е член на НАТО, участва в съвместни учения. Тя е пълноценен член на Алианса. Путин се чувства обиден от това и се пита: Защо постъпват така с нас, нали са наши братушки? Те трябва да са наши славянски братя.

Той живее в някакво полуизмислено минало, в което има някакво славянско братство, което трябва да противостои на Запада, въпреки че това отдавна не е така. Русия вече няма нито един съюзник, още по-малко в славянския свят. Остана само една Беларус, която дори не е съюзник, а просто зависим клиент.

Не мисля, че България трябва да приема вината за подобни инциденти. Това са просто фантазиите на човек, който е останал отдавна в миналото и се опитва в него да намери оправдания за поведението си днес.

В началото на февруари, още преди да започне войната, коментирахте пред българска медия, че по-голямата част от руснаците са против военни действия в Украйна. Все още ли е така?

Това е още един много сложен въпрос. Ще се постарая да отговоря максимално честно. Не знам колко от хората в Русия са против войната. Мисля, че никой не знае. Мисля, че не знаят дори специалните секретни допитвания, които се провеждат за Путин от неговата Служба за охрана. Имаме специална кремълска социология, която не се публикува никъде, но просто знаем, че Путин получава особени данни, различни от публичните. Мисля, че дори тези допитвания не могат да покажат всъщност колко от хората в Русия подкрепят войната и колко не я подкрепят.

Причините са най-различни, но първата от тях е, че нито един социолог, който работи в Русия, не може да зададе на своя респондент въпроса "Подкрепяте ли войната в Украйна?". Защото официално в Украйна няма никаква война. Има "специална военна операция". Това е някакъв измит бюрократичен израз, който не носи никакво особено натоварване.

Когато кажеш "война" всичко е ясно – има разрушения и гибел на мирни хора. А "специалната военна операция" е термин, за който не е ясно какво означава. Очевидно е, че има смислов разрив между тази "специална военна операция" и войната, която нахлу в живота на стотици хиляди руски семейства. Мъжете в тях или заминаха на военна служба по договор, или бяха насила отведени в армията след мобилизация. Сега вече е невъзможно да се правим, че има някаква "специална военна операция". Това е истинска война. И даже по руската държавна телевизия се говори за това.

Досега не сме видели нито едно заслужаващо доверие проучване, просто защото това е невъзможно. Не можем да се ориентираме по никаква социология, направена в самата Русия. В някои допитвания се твърди, че 60% или 80% от руснаците са "за" войната, но мисля, че това не отговаря на реалността.

Според мен скоро, когато броят на гробовете, в които не лежат назначени на военна служба войници, а призвани по мобилизация, стигне до десетки хиляди, общественото мнение ще се промени. Тогава повече от половината хора ще бъдат против войната.

Тук трябва да разбираме, че до 21 септември, когато започна мобилизацията в Русия, тази война за руснаците беше като футболен мач по телевизията. Може да подкрепяш "нашите", но по принцип може и да не следиш какво се случва и това по никакъв начин няма да ти повлияе. В Москва например, до началото на мобилизацията нямаше никакви признаци за война. Хората си живееха живота. Докато войната сама не дойде в техните домове. Това много силно повлия на общественото мнение, на възприятията за войната. Доколко точно – не знаем, защото нямаме никакви конкретни данни.

Всички социолози в Русия са принудени с много внимателни формулировки да питат за отношението към "специалната военна операция". Според мен хората са разделени приблизително 50 на 50. Онези, които условно подкрепят войната са хората, които все още не са се докоснали до нея по никакъв начин.

Очаквайте втората част на интервюто с Алексей Ковальов утре, 01.12. в Primetime по Euronews Bulgaria!