Мария Альохина е част руската пънк-рок група "Пуси Райът". Известна е и като политическа активистка. През месец май тя успя да напусне Русия, въпреки поредната присъда срещу нея. С Мария Альохина разговаря Анастасия Димитрова, ексклузивно за Euronews Bulgaria.

А: Преди няколко седмици Вие напуснахте Русия, въпреки присъдата, която беше произнесена срещу Вас. Защо решихте точно сега да избягате от страната си?

МА: Присъдата срещу мен беше произнесена още през септември миналата година. През последните две години бях подложена на съдебно преследване. Намирах се под домашен арест, а освен това още шест пъти преди това бях арестувана и осъждана да лежа в ареста по 15 денонощия. Това беше просто още един арест, нищо ново.

Реших да замина на антивоенно турне на „Пуси Райът“, което беше планирано още през зимата. Когато обаче започна войната, решихме да го посветим на антивоенната кауза. Заминах, за да напиша нова песен и да се обявя срещу войната толкова гръмко, колкото мога.

А: А как успяхте да избягате от Русия? Казахте, че много пъти сте била преследвана и арестувана - предполагам, че заминаването едва ли е било много лесно.

МА: Наистина, не беше просто. Това обаче не е първият път, в който заминавам извън Русия, въпреки съдебна забрана да напускам страната. Този път обаче дори нямах задграничен паспорт, а апартаментът ми беше обкръжен от полиция. Затова ми се наложи да се преоблека в униформата на куриер, за да не ме разпознаят властите. Няма как да ви кажа всички подробности, но беше истинско приключение.

А: А кой Ви помогна, за да се случи това - може би добри приятели?

MA: Исландия и Литва ми помогнаха.

А: А къде се намирате в момента?

МА: В момента съм на турне. Закратко спряхме в Мюнхен и от там продължаваме.

А: Много пъти с Ви арестували в миналото и много добре знаете как работи руската правоохранителна система. Разкажете ни как се отнасяха с Вас при арестите, къде Ви изпращаха? Бихме искали да научим повече за условията и начина, по който работи тази система.

МА: Моята история започна още през 2012 г., когато направихме Пънк-молебен - акция срещу Путин, когото подкрепя руският патриарх Кирил. Заради това ме изпратиха в работническа колония за две години в Пермский край, а след това и в Нижний Новгород.

Руските изправителни колонии са точно копие на ГУЛАГ системата от миналото с принудителен и на практика робски труд. Всички задържани с задължени да работят, например да шият униформи за руската армия по 12 часа на ден, шест дни в седмицата без заплата. Плащаха ни максимум по 3-4 долара или евро на месец - еквивалентът им в рубли, разбира се.

През януари 2021 г. срещу мен заведоха второ наказателно дело. Бях под домашен арест в продължение на 7 месеца. Освен това, периодично ме арестуваха по класическия начин и ме оставяха в административен арест. И това се повтори шест пъти.

След това през януари отново искаха да ми поставят електронна гривна и отново се оказах с ограничена свобода. Този път ме затвориха в "спецприемник". Това представлява нещо по-различно от изправителната колония. Прилича на килия - с метални решетки, метални врати и охранители. Класическа затворническа картинка.

В Русия сега има хиляди политически затворници. Хората се озовават в затвора само заради публикации в социалните мрежи, антивоенни изказвания, за изразяване на мнение срещу Путин. За това им присъждат огромни срокове затвор.

Сега мой познат - общинският съветник Алексей Горинов беше изпратен в изправителна колония за 7 години заради това, че е нарекъл войната "война". Като общински съветник е отказал и да съгласува увеселителни мероприятия по военно време.

Това е равносметката - огромни присъди и хиляди, може би вече десетки хиляди наказателни дела заради това в цялата страна. Може би това не се вижда толкова ясно в Европа, но такива дела започват в Русия всеки ден.

А: А срещу Вас проявяваха ли насилие по време на арестите и задържанията Ви?

МА: От страна на полицаите не. Но три пъти срещу нас имаше напдения - биеха ни с палки, заливаха ни със зелена боя. На мен ми счупиха главата с метална палка през 2014 г.

Нашият приятел Пьотр Верзилов пък беше отровен с бойно отровно вещество през 2018 г. след акцията ни на футболното игрище по време на Световното първенство.

Всичко това се прави от хора, наети от полицията, които просто не носят официални униформи. Същински нацистки групировки.

А: А Вие страхувате ли се, че нещо подобно ще се случи с Вас - да Ви отровят или да се опитат да Ви убият?

МА: Сега убиват украинци всеки ден. Някак си сега не му е времето да се страхувам за собствената си кожа.

А: Kакво мислят хората в Русия за войната?

МА: Няма никакви 80%, които подкрепят войната. Има много силна пропаганда, която работи в режима на военна цензура. Пропагандистите са военни престъпници. Много голяма част от хората не са съгласни. Някои от тях вече са в затвора, други избягаха, за да продължат да работят, трети продължават да работят срещу войната в Русия, но те често са арестувани и осъждани на затвор.

Друга голяма част от хората са с промити мозъци заради пропагандата и които повтарят всичко, което чуят по телевизията.

А: Виждате ли някакъв път към връщане на нормалността в Русия, към промяна на политическата система, връщане към демокрацията?

А: А как се отнасяте към реакцията на Запада срещу Русия като цяло и срещу руските артисти в частност? Ставаме свидетели на това, че много руски артисти не могат да работят на много места в Европа и в САЩ?

МА: Има различни артисти и много от тях подкрепят Путин. Тяхното отхвърляне е напълно уместно. Ако обаче говорим за онези артисти, които в продължение на много години бяха жертва на репресии, а това сме не само ние, има много други артисти, чиито концерти бяха отменяни и т.н., по отношение на тях е странно да бъдат наказвани по този начин. Човек не избира къде да се роди, но избира как да живее живота си. И ако той избира протеста, мисля, че такова отношение не е справедливо.

А: А какво бихте казали на Путин, ако той седеше сега пред Вас?

МА: Бих му сложила белезници. Мисля, че няма смисъл да се говори с него.

А: Възнамерявате ли да се върнете обрано в Русия скоро?

МА: Ще разберете всичко, което ще направя. Все още не ми се иска да говоря за плановете си.

А: Може би ще ни изненадате с нещо?

МА: Да, ние сме любители на изненадите.

А: Благодаря Ви за това интервю!