Виталий Кличкò е кмет на Киев от 2014 г., бивш професионален боксьор и кикбоксьор, многократен световен шампион в тежка категория в двата спорта. Един от ръководителите на отбраната на Киев срещу руските войски. С него разговаря Анастасия Димитрова, ексклузивно за Euronews Bulgaria. Първата част на интервюто можете да откриете тук:

Много страни в цял свят вече наложиха тежки санкции срещу Русия. Много държави помагат на Украйна с хуманиратна и военна помощ. Но достатъчно ли е това?

Това ще е достатъчно само когато войната приключи. Изключително съм благодарен на всички, които помагат на украинците, които ни изпращат хуманитарна помощ, които дават на бежанците временно убежище. Благодаря на тези държави, които помагат политически, икономически и с оръжия за нашата отбрана. Още веднъж искам да подчертая, че ние никого не сме нападали. Ние се защитаваме. И ние помним и знаем кой е истински приятел на Украйна, приятел на мира в тези тежки времена. Наистина оценяваме това отношение към нас, украинците. Защото ние всъщност не защитаваме само своите семейства и своите деца. Ние защитаваме всеки, който ни гледа сега. Ние защитаваме Европа. Ако международното право просто така се нарушава, никой не може да гарантира, че в един прекрасен момент няма да се реализира идеята за възстановяване на Съветската империя, в която някога беше и България.

Защо обаче според вас светът отказва да предприеме по-тежки мерки срещу Русия?

Ние сме благодарни на тези страни, които вече наложиха тежки санкции и изпращат оръжия в Украйна. Обръщам се към онези, които дълго обмислят подобни стъпки. Вашето колебание струва хиляди животи. Вие все пак ще стигнете до това решение, но до тогава ще загинат още много хора. А най-важното е човешкият живот. Можем да възстановим домовете, пътищата, напълно разрушената инфраструктура. Невъзможно е обаче да върнем хората, които загинаха. Нашата обща задача е максимално бързо да сложим край на тази война. Има няколко метода за това. Първият са икономическите санкции срещу Русия, която в никакъв случай не трябва повече да инвестира във войната и да поддържа своята армия. Друг метод е подкрепата за Украйна с оръжия. Политическата подкрепа за Украйна също е изключително важна, защото тази война е най-мащабната от Втората световна насам. Тя може да достигне всеки жител на Европа. Икономическата и политическата дестабилизация на най-голямата държава в Европа – Украйна – може да донесе дестабилизация в икономиката и политиката на целия регион. В това число и в България. 

Някои български политици се опасяват именно от това, че ако страната ни изпрати военна помощ на Украйна, Русия ще нападне нас.

Заедно сме по-силни. Това е страхлива позиция. Всички европейски страни се обединяват, всички демократични държави се обединяват в защита на мира. Неутралният статут на Украйна беше най-голямата грешка, която допуснахме. През 1994  година бяхме третата в света ядрена сила. На добра воля предадохме ядрените си оръжия и Русия беше една от държавите, които гарантираха териториалната цялост и независимост на Украйна. Станахме свидетели на анексията на Крим, а руснаците твърдяха, че нямат нищо общо с това. Това беше лъжа. Лъжа бяха и твърденията, че в Донецк и Луганск няма руски военни. Но всички знаехме, че Донецк и Луганск се финансират с пари от разполагането на оръжия и пропагандата, която се разпространяваше. До последния момент не вярвахме, че Русия ще нападне Украйна. Но тя ни нападна. Днес чуваме и лъжите за специална военна операция за денацификация на Украйна. Ако някой вярва на обещанията на Русия, че няма да напада никого, трябва да знае, че това също е лъжа. Вече чуваме гласове от Кремъл за връщане на прибалтийските държави и аз съм сигурен, че в един прекрасен момент ще има такива гласове и по отношение на България. Затова задачата да спрем войната е обща. Трябват съвместни усилия, икономически санкции и военна помощ, а ние сме готови да воюваме и да се защитаваме. Още веднъж – ние не защитаваме само своите деца и своето бъдеще. Ние защитаваме цяла Европа от тази агресивна политика, от политиката на агресора. 

Вие много пъти призовавахте да бъде наложено ембарго върху вноса на руски газ и петрол в Европа. Но след 2014 г., след анексията на Крим, когато цяла Европа беше наясно, че Русия е способна на военна агресия срещу Украйна, много държави увеличиха още повече своята енергийна зависимост от Русия. Как си обяснявате това поведение на европейските страни?

Виждаме, че Русия използва енергийните си запаси като инструмент за шантаж и икономически натиск. Още веднъж искам да подчертая, че всяко евро, всеки цент, които изпращате в Русия, отиват не в икономиката и в хората. Тези пари отиват за подсилване на руската армия. За агресивната политика на Русия се ширят много легенди. Има хубава пословица за това – вълкът козината си мени, но нрава - не. В продължение на много години виждаме агресивната политика на Русия. Затова съм сигурен, че санкциите и подкрепата за Украйна са тази защита, от която се нуждаем. В конкретния случай бих искал българските политици да преразгледат своята тактика. Защото на практика вашата страна също е заплашена от анексия. Ние не вярвахме, че Русия ще нападне Украйна. Вие не вярвате, че Русия може да нападне България, но това е напълно възможно. Виждаме последователността на действия от страна на Москва. И затова и украинците, и българите трябва да са наясно, че това всъщност е заплаха за всички демократични държави. 

Обикновените хора в Русия също страдат много вследствие на наложените санкции. Справедливо ли е това според Вас?

Справедливо е, защото хората в Русия са длъжни да зададат на правителството си въпроса „Защо беше започната тази война? Защо трябва да страдаме? Защо водите такава агресивна политика?“ На първо място сегашната ситуация зависи от хората в Русия. Тази война е огромна трагедия за Украйна, но това е голяма трагедия и за руския народ – както от гледна точка на санкциите, така и от гледна точка на това, че много руски войници вече са убити или ще намерят смъртта си. Това е трагедия за Русия, това е трагедия за целия свят. Трябва да използваме всички възможни методи, за да прекратим убийствата, които се случват днес. Това може да се случи само с прекратяването на войната и когато руските войници напуснат Украйна. 

Има ли нацисти в Украйна?

Това е изключително лъжлива информация. Руска пропаганда са твърденията, че в Украйна има екстремисти, радикали, нацисти, фашисти. Това е абсолютно не съответства на истината. Лъжа е, че украинците ненавиждат руснаците. Един от примерите за това се намира пред Вас и аз съм част от управлението на тази страна, кмет съм на столицата на Украйна. Половината от моята кръв е руска. Моята майка е рускиня и аз не мога да ненавиждам собствената си майка. Говоря с Вас на руски език. Ние нямаме нищо против руския народ, но категорично се противопоставяме на агресивната политика на Русия. Говори се, че в Украйна има неонацизъм, но нашият президент има еврейски корени. Да се твърди, че в управлението на страната има фашисти, е абсурд и проекция на руската пропаганда. 

А какво можете да ни разкажете за батальона „Азов“?

Батальонът „Азов“ защитава Мариупол и териториалната цялост на Украйна. 

Има ли нацисти сред неговите членове?

Не съм виждал такива. Познавам много от членовете му и никога не съм виждал нацисти. Това е фалшива новина, която се разпространява от Русия. 

На какъв език разговаряте с хората в Украйна?

В Украйна разговарям на руски език и никога не съм имал проблеми заради това. Руският език е моят първи език. С майка си, с брат си и с всички хора разговарям на руски. Половината от населението на Киев говори на руски език. И много от хората, които днес защитават Украйна, дори не могат да говорят на украински. Това обаче не ги спира да бранят своята Родина, защото Украйна за тях е Родина. Всички твърдения, че тук се забранява говоренето на руски език, че тук има фашисти, националисти и има хора, които ненавиждат руснаците, са само и единствено пропаганда и лъжа, която се разпространява от руснаците. 

Нека поговорим за бъдещето. Какви са плановете Ви за възстановяване на Киев?

На първо място трябва да спрем военните действия и чак след това ще възстановяваме градовете си. Повече от 100 души загинаха в Киев, 4 от тях са деца. 14 деца пък са приети в болници, а хиляди са загиналите в цяла Украйна. В жертви се превърнаха хиляди, дори десетки хиляди мирни жители. Ще трябва много да работим, за да възстановим икономиката и инфраструктурата, които бяха разрушени. Мариупол е сравнен със земята, половин Харков също е разрушен. Да не говорим за много малки градчета в Източна Украйна. Чернигов е напълно разрушен. Напълно изтрити от лицето на земята са Гостомел, Буча, Ирпин, Бородянка – това са предградия на Киев. Много се радвам, че в столицата се намират много чуждестранни журналисти, които показват случващите се зверства. Но вече няма международни журналисти в Мариупол. Няма международни журналисти в малките градове. От изключително значение е обективната и честна информация, която даваме на хората. Това е един от ключовите принципи на демократичните държави. А в Русия ставаме свидетели на авторитаризъм и унищожаване на свободата на словото. Там вече няма нито една опозиционна медия. Най-важното оръжие на Путин не са танковете, ракетите и самолетите. Най-важното му оръжие са медиите. Неслучайно само един от руските пропагандни канали – телевизия Russia Today има бюджет от повече от 2 млрд. евро. Това е повече от бюджета на украинската столица. Затова в Русия сме свидетели на масово зомбиране на населението с лъжлива информация. 

Очаквате ли нова пълномащабна атака срещу Киев?

Не изключваме подобна атака. Не е тайна, че Киев винаги е бил и остава основна цел на агресора. Превземането на Киев е една от ключовите му задачи. Руските агресори не успяха да го направят в първата вълна на атаката, но със сигурност не са се отказали от целта си. Не изключваме възможността те отново да поискат да превземат столицата на Украйна. 

Президентът Зеленски все по-често предупреждава за опасност от нападения с ядрено или химическо оръжие. Подготвен ли е Киев за такъв сценарий?

Ще Ви кажа честно – не сме готови за такъв сценарий. Не бяхме готови и за войната, никога не сме я искали. Но след зверствата, на които станахме свидетели в предградията на Киев, след пълното разрушаване на жилищни райони, след убийствата на мирни жители допускаме, че руското правителство няма да се спре пред нищо. Те могат да използват оръжия за масово унищожаване – както химически, така и ядрени. 

Ако Владимир Путин беше пред Вас сега, какво бихте му казали?

След зверствата в Украйна и след решението да започне война срещу страната ни за унищожение на украинците, смятам, че той не може да се нарече психически здрав човек. Затова няма смисъл да казвам каквото и да било на човек, който взема неадекватни решения.

Много пъти в този разговор Вие казахте, че сте готови да защитавате своите семейства, своите деца. Къде се намира обаче Вашето семейство – в Украйна ли е, в безопасност ли е?

Брат ми е заедно с мен. Изпратих майка си и децата си на по-безопасно място. 

Още веднъж Ви благодаря, че отделихте от времето си за това интервю. Но какво прекъснахте, за да разговаряте с нас? 

И аз Ви благодаря за поканата. Много е важно да предаваме честна и обективна информация за това, което се случва в Украйна. Трябва да спрем тази огромна трагедия. Тя може да застигне всеки, който живее на европейския континент и България не е изключение. 

Как ще продължи Вашият ден днес?

Ще продължа да работя. Всички работим за това да възстановим услугите, за да имат хората в Киев всичко необходимо – основни продукти, медикаменти, електричество и водоснабдяване. Това е част от моята работа. Преди войната в Киев живееха 3,5 млн. души.

В самия край на нашия разговор бих искала да Ви помоля да пожелаете нещо на Euronews Bulgaria. 

Пожелавам Ви мир, пожелавам Ви добро. Пожелавам Ви всичко, което желая и за своя народ. Аз също имам молба към Вас – бъдете с Украйна с всички усилия. Само с общи усилия можем да спрем тази война. На практика това е война срещу демократичните принципи, срещу хората и това може да докосне всеки от нас. С всички усилия подкрепяйте Украйна. Това е много важно както за нас, така и за всеки гражданин на България. 

Интервю на Анастасия Димитрова