„Свидетелства на времето“: Пътят на Владимир Путин към властта
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Защо Русия изгради авторитарен модел на управление?
Разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г. е разделителната линия между две епохи – рухването на комунистическата империя, държала под свой контрол страни от Източна и Централна Европа, Прибалтика, Кавказ и Средна Азия и опитите да се тръгне по един нов демократичен път. Първият лидер на Русия, която става приемник на Съветския съюз, е Борис Елцин - човекът, който се противопоставя на пуча срещу Руската Дума, целящ да спре реформите на Михаил Горбачов. Елцин се въприема от останалия свят като първичен и обичащ живота човек, с когото може да се преговаря и да се решават проблеми.
Но той е и човекът, с чието име се свързва съмнителната и престъпна приватизация и появата на олигарсите – новият елит, който де факто управлява огромната държава. Руснаците стават свидетели как президентът все по-често е болен и неефективен в своите действия и решения. През лятото на 1999 г. Елцин назначава за министър-председател шефът на ФСБ, наследничката на КГБ, Владимир Путин. Шест месеца по-късно Борис Елцин се оттегля по здравословни причини и го посочва като свой заместник.
Едно е сигурно. По времето, когато Елцин ръководеше Русия, руските граждани получиха най-важното, което беше целта на всички реформи – свободата. Това е голямо историческо постижение на Борис Николаевич Елцин.
Първият президент на Русия е заподозрян в корупция и е заплашен от съд. През март 2000 г. Владимир Путин печели президентските избори и дава на Елцин имунитет от съдебно преследване, голяма пенсия, държавна дача, бодигардове и здравни грижи за него и семейството му. По това време в големите градове цари атмосфера на страх от атентати, следствие от Втората чеченска война. Руската федерация се бори срещу паравоенни формирования на самопровъзгласената Чеченска република Ичкерия.
Бандитите, както знаете, извършват едно престъпление след друго. Едно от тези престъпления е използването на химически вещества, които те се опитаха да насочат срещу руските войски. В действителност цивилни могат да бъдат наранени. В условията на лоша видимост извършването на ракетни, бомбени и артилерийски удари по обекти в Грозни не е безопасно за цивилните. Нашите военни действия са продиктувани от грижа за цивилното население. Освен това нищо не се е променило. Както знаете, грижата за цивилните винаги е била един от основните елементи в нашата тактика. Това е единственото обяснение. Нашите цели остават същите и те ще бъдат постигнати.
Първото огромно изпитание връхлита новия президент само няколко месеца след като е избран. През август 2000 г. атомната подводница Курск при неясни обстоятелства след взрив остава на дъното, а целият екипаж загива. Москва отказва да приеме предложената от Великобритания и Норвегия помощ в спасителните дейности. В това време върховният главнокомандващ на армията продължава да си почива в Сочи.
Информационната мъгла, която се създаде около тази трагедия, вреди на президента Путин, защото хората го обвиняват лично. Доверието, което хората имат в ръководството на страната, спадна драстично през последната седмица. Най-малко 90 процента от нашите хора държат властите отговорни за това, че не са направили достатъчно, за да спасят живота на членовете на екипажа. Самият Путин трябва да е най-заинтересован от установяването на причините за случилата се трагедия и причините за провала на спасителната операция.
Абсолютно невъзможно е да се получи същото поведение, например в Съединените щати, във Великобритания или в Германия, когато е станала катастрофа, лидерът на държавата да продължи ваканцията си. Невъзможно е! А от моя гледна точка това изглежда като много аморално поведение.
Това е срам, срам за цял един народ. С оглед на тези събития, мисля, че хората ще спрат да вярват на Путин. Той предаде нашите подводничари - той, който беше удостоен със званието "Подводничар номер 1", след като наскоро посети Северния флот. Той ги предаде... ще предаде и всички нас.
Прикриването на истината и потискането на всяко мнение, различно от това на властта, представлява ключов елемент от политиката на Кремъл от десетилетия. Подобен е случаят при трагедията със заложническата драма в московския театър на Дубровка по време на представлението "Норд-Ост". Чеченски терористи задържат като заложници намиращите се вътре общо 916 души. Драмата приключва след като спецчастите използват неясно упойващо вещество, като резултатът е освен елиминирането на териристите и гибелта на 174 души, от които 10 деца.
Заплахата от тероризма е умело използвана от властта и повечето руски граждани са съгласни да се откажат от свободата за сметка на сигурността.
В този тип ситуация, без дори най-основните права, хората не могат да избегнат поведението си като животни. Дори зверовете имат повече права от тях и затова сега хората се превръщат в животни.
Две години след тези думи на Анна Политковская е разстреляна пред асансьора на сградата, в която живее. Извършителят и поръчителят и до днес не са открити.
Под контрола на властелина на Кремъл постепенно са поставени и олигарсите от епохата на Борис Елцин. Според Борис Немцов, бивш вицепремиер на Русия и основен критик на режима на Путин, ако при Елцин, въпреки олигархичния грабеж има елементи на демокрация, то при Путин олигархичната собственост съществува и работи в симбиоза с безразделната му власт.
Путин отдавна бърка държавната собственост със своя собствена, в неговите очи всичко му принадлежи. Тук говорим за лукса и беззаконието, които заобикалят този човек, което е причината той да не иска да напусне Кремъл. Вярвам, че този човек, който е свикнал с живота на шейх от Близкия изток, много се страхува да не се окаже в съвсем различна ситуация, по-нордическа. Бюджетът за целия този лукс и развлечения е около 85 милиарда рубли, това са 2 млрд. 650 милиона долара. Като бивш губернатор на Нижни Новгород, искам да ви кажа, че това е годишният бюджет на областта. С тези пари той поддържа всички тези позорни атрибути - яхтите, самолетите и така нататък, този човек харчи за себе си толкова пари, колкото регион с население от три милиона, триста хиляди души. Мога да кажа, че общата мухлясала атмосфера на лицемерие, репресии, лъжи и кражби е в действителност много близо до някакъв вид невероятен страх, който може би не изпитвам толкова много, но който нашите хора изпитват много силно.
На 27 февруари 2015 г. Борис Немцов е разстрелян край стените на Кремъл. Властите насочват разследването към чеченска връзка, четира души са заловени и осъдени, но поръчителят остава неизвестен. За тоталния контрол на Кремъл свидетелства и делото срещу петролния магнат Михаил Ходорковски, един от най-богатите хора в Русия. Осъден е на 9 години затвор по шест обвинения, сред които укриване на данъци, фалшифициране на документи, злоупотреба с доверие, разхищаване на средства чрез мошеничество.
Страхувам се, че Ходорковски и приятелите му ще останат в затвора толкова дълго, колкото г-н Путин е на власт. Неговото освобождаване не е в ръцете на този корумпиран съд, който работи под инструкциите на Кремъл, а в ръцете на народа на Русия.
Изгубих вяра в държавата в деня, в който избрахме Путин. Не, не съм гласувала за него. Не съм луда. Ние сме стари хора и сме достатъчно възрастни, за да знаем какво се случва, когато организация като КГБ поеме властта.
През 2004 година Владимир Путин печели втори мандат при ръст на жизнения стандарт заради високите цени на горивата, основен доходоизточник на Руската федерация. Година по-късно господарят на Кремъл определя разпада на Съветския съюз като най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век. Две години по-късно в Мюнхен обвини Вашингтон в прекомерна сила в международните отношения.
(следва продължение)
Споделете статията
