„Свидетелства на времето“: Промяната и „счупеният” преход след 10 ноември
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Събитията от 10 ноември 1989 г. слагат началото на дълго чаканото развитие на България към демокрация. Десетилетия у нас съпротивата срещу комунистическия режим у нас е единична, което пречи за създаването на организирана опозиция на властта.
Десети ноември ни завари с пет организации. Някои от тях като „Подкрепа”, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството бяха вече придобили някакво име. Освен това по време на Екофорума (Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, посветено на екологичните проблеми и преведено между 16 октомври и 3 ноември 1989 г. в София б.ред.) започна едно брожение в страната, създаваха се нови организации. Предполагам, че беше въпрос на дни да се повторят нещата, както в Чехия. Така че съпротива някаква имаше. Но партийният преврат на 10 ноември целеше да се предотврати разрастването на съпротивата.
Ден по-рано пада Берлинската стена, символ на разделението и страха. Така пътят към свобода и демокрация на народите от Източна Европа е открит. Днес вече не е тайна, че партийният преврат у нас е съгласуван с Кремъл. За подготовката на комунистическата партия за кардиналната промяна свидетелстват и последвалите събития.
„Първите месеци инициативата беше изцяло в ръцете на БКП тогава. Даже си спомням първият демократичен митинг на 18 ноември, макар че ден преди това имаше друг, организиран от БКП. Обявата на този първи демократичен митинг беше в подкрепа на „перестройката” и на Петър Младенов. Всъщност хората, които дойдоха, бяха там да усетят свободата. Даже и на предишния ден, 17 ноември 1989 г., когато БКП направи своя митинг пред Народното събрание, много софиянци къде разбрали, къде не, отиват. И всъщност, когато започват лозунгите срещу БКП, „другарите” набързо го разпускат. Но инициативата беше основно в ръцете на БКП и по тази причина през този период имаме само две по-сериозни събития – на 14 декември пред парламента и един опит за стачка и това беше“, твърди Даракчиев.
За първи път от 45 години в страната се появява опозиция на официалната власт – на 7 дек. 1989 г. се създава Съюзът на демократичните сили.
Между 23 ноември и 23 декември същата година, в рамките на около месец се появиха 12-13 нови политически организации. На практика, когато СДС се учреди на 7 декември 1989 г. бяха 10 движения и организации, като до края на годината станаха 16. Така в някаква степен повторихме картината в Царство България 40-те години на миналия век, което от моя гледна точка днес не беше много добре, защото бяхме хлабав и зле организиран съюз. Това си пролича, когато трябваше да се взимат важни решения, да се оказва натиск върху БКП, искане за избори, като първоначалното настояване бе те да са март 1990 г. Но все пак хората излязоха, подкрепиха СДС и се започна някаква демократизация, кръгла маса и т.н.
През тези първи месеци на демократичните промени преобладаващият дебат е за т.нар. „мирен преход”, чието олицетворение е кръглата маса от първите дни на 1990 г. От двете страни застават комунистическите функционери и новите опозиционни лидери.
„От едната страна не беше само БКП. Там бяха БЗНС, Съюзът на жените на Емилия Масларова, Научно техническите съюзи, по едно време дойде и патриархът. Всички казионни организации, начело с БКП от едната страна, а от другата СДС. Кръглата маса беше спечелено време за БКП, защото в края на 89-та бяха в насипно състояние – преименуваха си вестника, самите те се преименуваха. Кръглата маса трябваше да вземе най-важните решения за изборите, за закона за политическите партии и т.н., допълва Даракчиев.
Факт е, че сред лицата на опозицията в началото има не малко хора на службите, смята Пламен Даракчиев, но те не са били от решаващо значение. Друга не малка част в СДС, според него, са били хора, които не са били готови за процеса на демократизация и пазарна икономика.
Те бяха основно членове на БКП и подхождаха доста плахо. Такъв беше и случаят със самия председател на СДС Желю Желев, който е имал конфузни моменти от негови публични изявления. Този тип хора, които не бяха еволюирали, доста дърпаха назад процеса и ние поизостанахме, защото в някои източноевропейски страни, например в Чехословакия до края на 1989 г. имаха президент, Вацлав Хавел беше избран. А ние нямахме никакво представителство във властта до юни 1990-а година, когато имахме вече депутати.
Преходът от тоталитарно към демократично общество у нас не доведе до консолидация на институциите, с върховенство на закона, децентрализация и плурализъм, смята Пламен Даракчиев.
„У нас очевидно институциите не могат да се консолидират. За мен този процес и криза сега през последната година и половина не е в следствие на това, че имаме лоши управници или че имаме лош подбор на такива, или че народът все си избира лоши хора... Тя е плод и на сгрешените правила и на счупения преход. В крайна сметка Кръглата маса завърши с изборите, които според компетентните експерти, занимаващите се с тези въпроси твърдят, че са били фалшифицирани с едни 500 хиляди гласа. А финалът на финалите беше новата Конституция, която беше приета със сила и натиск.
Там се видя, че СДС е хлабава опозиция, тъй като от 145 човека в парламентарната група 39-те и още около двайсетина, общо около 60 души не я подписа, но останалите останаха и я подкрепиха. И днес имаме проблем със съдебната власт, със служебното правителство като някакъв уникален институт, с децентрализацията, с правата на гражданите като индивидуалната конституционна жалба, с много неща...”
33 години от 10 ноември са достатъчно време да погледнем реално на онези събития и да видим как можем до поправим този счупен преход, смята Пламен Даракчиев.
„Много е важна визията на по-младите хора, защото има много неща да се оправят, дори Европа ги вижда и ни ги препоръчва. Съдебната власт е един от сериозните примери. Най-важното, което ни трябва сега е визия за бъдещето, очевидно така не може да продължим и точно, защото съм реалист, не смятам, че Преходът ще проработи без сериозни, радикални реформи”, завършва Даракчиев.
Споделете статията
