„Свидетелства на времето“: Детството по време на социализма и комунистическото възпитание на децата
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Повечето хора знаят, че миналото в действителност не е било толкова идеалистично и светло, а изглежда така, защото сме били деца.
Миналото е твърде сложно, за да бъде разказано простичко, но твърде важно, за да се мълчи за него. Особено, когато се отнася до формирането на светогледа на децата, които в комунистическото общество са подложени императивно на идеологическа обработка.
В закона за народното образование пише, че училището трябва да възпита идейно убедени строители на бъдещото комунистическо общество. И за да се постигна тази идейна убеденост са измислени и редица теми в самото училищно образование, даже и предучилищното, както и извънкласни и извънучилищни дейности и организации като чавдарчетата и пионерите. Аз съм продукт на онова време, макар че не се оказах идейно убедена, както и много други хора от моето поколение, ние вместо да учим за Ян Бибиян или за Весел Патиланчо, ние учехме за Митко Палаузов. Ето така с подбора на текствете, на темите, които се поднасят на децата, вече се върви към тази цел, която си поставя държавата партия по отношение на децата. Също така ... „Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни – пионер ще стана аз!” А като станем пионери, там вече е „Комунисти, комсомолци, пионери – заедно в един и същи строй...” Виждате, че някои неща са останали неизличими в паметта.
Така от най-ранна възраст децата неусетно научават границите между привилегированите и обикновените хора. Този процес започва още в детската градина.
Аз съм израснала в един малък град. Ходила съм на детска градина от най-ранна възраст. В нашата група беше дъщерята на директора на завода, синът на главния инженер, дъщерята на партийния секретар и някак си това се знаеше. Всички сме били деца тогава, не сме си давали сметка какво означава това, дори отношението на тогавашните „другарки” (учителки и възпитателки – бел. ред.) към тези деца не ни е правило впечатление. Ето един фин начин, по който действителността всъщност се натрапваше с тези връзки, с тези непотистки мрежи. Истинската действителност е била там, в онова време, но ние не сме имали оптиката да я видим, защото оптиката се придобива чрез едно друго възпитание и образование, а не онова.
Социализмът е система, която държи да знае всичко за всеки и се грижи за правилното му идеологическо израстване. Контролът върху възпитанието на младите хора се разпростира и върху тяхната житейска реализация. Това става и чрез системата от поръчения, задължения и обещания, които ако не бъдат изпълнени, следват и съответните санкции. Това е времето на червените и сини вратовръзки, на забраните, на късите прически, на дърпането на уши и изкарването пред строя, а за най-непослушните -Трудово възпитателните училища (ТВУ).
Действаше система от наказания и най-страшното беше изключването от комсомола, на изхода от детската възраст, защото човек ако не е комсомолец, не може да бъде студент. Система от наказания през цялото време, такива дисциплиниращи мерки и методи... Дори самото ангажиране с пионерския сбор, стоенето в строй, посрещане и изпращане на знаме, срещи с активни борци против фашизма и капитализма, които разказват техните истории – всичко това отнема времето на децата, през което те могат да правят нещо по-присъщо на детската възраст, например да играят или да спортуват.
През 1970 година излиза решение на Политбюро на ЦК на БКП за организиране на ново масовизирано младежко бригадирско движение. То се изразява в летни и есенни ученически и студентски бригади за помощ предимно в строителството и селското стопанство. През 1981 г. бригадите носят приходи на държавата около 27 млн. лв, а средствата за издръжката на бригадирите е 64 млн. лева, т.е. 37 млн. лева загуба.
На ученически бригади винаги беряхме домати за консервния комбинат, следствие на което една година се разбра, че не можем да си платим храната, тъй като се храним там. Не беше кой знае каква храна, но заплащането ни бе толкова ниско, че не можехме да си платим храната. Затова един-два дни бяхме с леличките от ТКЗС-то, които беряха домати за износ. И това беше нещо съвсем различно. Разбира се, бригадите бяха задължителни. Вера Мутафчиева ги е описала добре – те не са били задължителни, но за да се запишеш в следващия курс в университета, трябва да представиш бележка затова, че си бил на бригада. Ако искаш да продължиш обучението си, трябва да си бил! В гимназията отсъствието от бригада беше голяма рядкост и го правеха тези, които имаха познати лекари, които можеха да им дадат бележки.
На 16 август 1979 г. в София пристигат деца от цял свят, за да бъдат участници в първата международна детска асамблея „Знаме на мира“.
Организирана е по инициатива на Людмила Живкова, дъщеря на тогавашния Първи в държавата – Тодор Живков. Похарчени са милиони левове за реномето на държавата, която иска да покаже на света как се формира у нас детето като всестранна развита личност.
От една страна това сигурно е било престижно, защото е лъскало международния имидж на България, а как се е осъществявало вече са неща, които моя колега Иван Еленков е изследвал. Там се виждат огромните суми, които са изразходвани, начините, по които цялото мероприятие е било осъществявано. Човек се пита дали пък не би могло цялата тази енергия и всички тези средства не биха могли да се използват за българските деца тогава с по-непосредствена полза, макар че от дипломатическа гледна точка нещата са стояли различно.
А усилията на партийния елит да вкарат всички деца в общ коловоз, се сблъскват с възхода на рок-музиката, оказала голямо влияние върху поведението на младите хора у нас. Черните дрехи и дългите коси се срещат със задължителните униформи и прилежно прибрани коси.
Това, което се наблюдаваше в училище тогава бяха униформите, сини престилки с бели якички за момичетата. Но много важно бе какво се крие под престилката. Много престижно бе да се крие под нея черно поло. Тогава то беше модерно и ,разбира се, дънки. Може би това е била една неосъзната, може да преувеличавам, ако го нарека съпротива, но през потреблението. Едни младежи, които не сме си давали сметка, че е имало алтернативи, защото не сме ги познавали. С потребяването на тези западни стоки, западната музика, разбира се. Тя изигра най-голяма роля в нашите ученически компании, разговорите в тях и за нашите съпротиви, ако не е смешно да употребя тази дума. Рок музиката и по-тежкия рок имаха своето основно място в тях. По-конформистките и конвенционални стилове в музиката можеха да се гледат и слушат свободно. Ако си спомняте на Великден пускаха по телевизията АББА, за да не ходим на църква. Предавания като „Музикална стълбица” и „Пулсиращи ноти” по националното радио, излъчвани късно вечер, повлияха много на учениците, средношколците, тийнейджърите от онова време.
Миналото се превръща в една все по-чужда област за децата и в същото време е все по-силно заливано от настоящето, в което носталгията по „онова време” на възрастните изкривява реалността през детския им спомен. Така границата между реални политически събития и детски спомени се размива.
Младите хора сега имат безкрайно много възможности да се образоват, да научават разни неща. И понякога научават неща, които не са проверени, които са откровена фалшификация. Това, което им липсва и за което ние сме отговорни е да изградим у тях медийна или информационна грамотност. Така те ще могат да се отнасят критично към това, което виждат или получават като информация. В този смисъл техният и нашият проблем са доста сходни – трябва да се научим на това критично отношение.
Споделете статията
