„Свидетелства на времето“: От тоталитарни към свободни медии
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Медийната среда и политическите влияния върху нея
Медите в демокрацията са „четвъртата власт” – те имат своето основополагащо значение за изграждането на гражданското общество и за отстояване на фундаментални конституционни права. Само преди 30-ина години в България се извършва преходът от тоталитарни към свободни медии и изграждането на новата четвърта власт у нас.
Първо – от държавни, медиите се трансформираха в частни и затова заговорихме за медиен капитализъм в рамките на прехода. Второ – от затворени в националната рамка те се отвориха за интернационалния пазар, излязоха в международни води, тук дойдоха големи чужди медийни корпорации. И третата голяма промяна е свързана с това, че много медии минаха в онлайн среда. Ще дам един пример колко бързо се случи тя – между 1995 и 1998 г., за тези само три години, две трети от българските медии вече бяха онлайн. И това практически променя всичко.
Почти веднага след демократичните промени след 1989 г. е възобновен партийният печат, който изразява различни мнения от доскоро казионния, създавайки плурализъм от гледни точки. Бързият му възход обаче, не е продължителен.
Бяха възстановени някои стари вестници, които са излизали още преди 1944 г., като „Свободен народ” и някои други, но много бързо този вид партийна преса започна да залинява и причината до голяма степен е преходът в интернет, защото когато се появи тази възможност медиите да достигат до публиката си в онлайн пространството, настъпи криза при печатните издания. Много партийни издания полека-лека изгубиха публиката и пазара си. Но това по-късно бе компенсирано с появата на партийни телевизии, които са нещо доста характерно за България, не навсякъде ги има. Знаете, че тук оперират няколко партийни телевизии, а други партии, които официално нямат свои собствени телевизионни канали имат много силни сфери на влияние в определени медии. Особено добре това го видяхме, когато една или друга партия остава доста дълго на власт – едно десетилетие или повече. В българския контекст подобни партии имат склонността да си създават определени клиентели, в това число и медийни, независимо дали става дума за печатни или електронни медии, които подкрепят в дългосрочен план тези, които са на власт.
Именно този процес остава усещането, че у нас нещата с медиите не потръгват много добре след 10-ти ноември, затова и проблемът със свободата на словото е дълготрайна тема през последните години, въпреки съществуването на феномена социални мрежи.
И класическите медии, както ги наричаме влязоха в социалните медии, но това не означава, че те се освободиха от този контрол, който неслучайно е един от дълготрайните проблеми на българската медийна среда, тази недостатъчна свобода, тази недостатъчна независимост. Тя е констатирана от най-разнообразни изследвания през годините и няма как между тях да има някакво наговаряне, така че всички те да стигнат приблизително едни и същи изводи. Мисля, че това е безспорно. Хората до голяма степен го и виждат и полека-лека, и това е нещо хубаво, те се научиха да разпознават кога върху медиите има определено влияние и коя медия какво влияние прокарва.
В България съществуват всякакви на брой и разнообразие медии. На пръв поглед това означава, че съзнателна медийна манипулация с една или друга цел няма да е толкова лесна, заради плуразлизма, който води това многообразие. Всъщност картината не е точно такава, твърди Орлин Спасов.
Имаме тук няколко компании, които владеят огромна част от пазара и това на практика означава, че и плурализмът на медийното съдържание не е толкова голям, колкото привидно това изглежда. Има много медии, но голяма част от тях, ако ги погледнем политически са едни и същи като послания. Така че имаме един количествен плурализъм, но това все е още не е качествен такъв. Има тази опасност едни и същи мнения да бъдат тиражирани от много медии. Нещо, което виждаме в последните няколко предизборни кампании – как от различни източници има координация, без точно ние да знаем кой стои зад определени послания, но повтаряне на едни и същи неща в рамките на социалните мрежи. Именно това води до стесняване на плурализма и опасност да се контролира общественото мнение.
Процесите на трансформация на медийната среда у нас оформи до известна степен и подреждането й по скалата на ценностите – дясно, ляво и център – така, както е в Европа и в Германия в частност. Нагледен пример е едно от най-авторитетните издания – Франкфуртер алгемайне цайтунг.
Той е с много ясна дясна ориентация и не я крие. Но дистанцията на FAZ ( Frankfurter Allgemeine Zeitung) от десния сектор на Германия все пак се запазва, този вестник запазва своята самостоятелност. От друга страна има леви вестници като TAZ (Tageszeitung), които се афишират в левия идеологически спектър, но също така запазват дистанция от левите партии. Докато при нас е малко по-размита тази дистанция. Често ние виждаме, че един вестник е по-десен, по-ляв или по-националистически, но сме предпазливи, защото тази дистанция е силно намалена и много от тези медии в България можем да ги възприемем за съжаление като буквални филиали на съответните политически партии. Могат да бъдат дадени много примери.
Затова и аудиторията в България е твърде предпазлива към медиите и трудно изгражда доверие. А мнението, че всички медии са политически зависими е масово. Според Орлин Спасов българският медиен капитализъм не е успял да произведе добри и гарантирани условия за съществуването на качествени медии, които пък са предпоставка за едно будно гражданско общество.
Медийният пазар деформира възможностите за съществуването на качествена журналистика и качествените медии са доста силно маргинализирани, те са в периферията на медийната публичност. Това, което доминира са медии с булеварден характер, защото при изкривения капитализъм в България, много силно деформиран от тези медийни влияния, за които говорим, самата информация се превърна в стока, която трябва да бъде бързооборотна, да се продава на пазара. Когато това доминира, заедно с тези политически влияния, за които говорихме, ясно е кой вид съдържание ще победи в съзтезанието. Това ще бъдат булевардните, сензационните издания, които придобиха особена популярност в интернет пространството, но разбира се и извън него.
Големият проблем на медийната сфера у нас е липсата на политическа воля за налагане на положителни промени. Отдавна се усеща нуждата от ново, осъвременено законодателство в тази насока, от повече данни за медийната среда, в която информацията за отделните играчи в повечето случаи е търговска тайна. Така се създаде една доста неясна и мътна среда, в която виреят политическите влияния сред медиите.
Стана възможно много големи медийни играчи да се възползват, за да натрупат определени дивиденти – финансови и политически. Мисля, че ако се появи такава политическа воля България като страна ще започне да се измъква от тези крайно непрестижни класации, в които попадаме и сме се превърнали по отношение на медиите в „черната овца” на Европа заедно със страни като Унгария и Полша, където също бе осъществен, както и тук, доста силен политически контрол. Това е един от лошите резултати на прехода, че демократизацията не можа да гарантира свободен медиен пазар, а след като медиите станаха частни не се стигна до гарантирането на достатъчно качество на медийната среда.
Споделете статията
