Свидетелства на времето: Иван Сотиров разказва за създаването на олигархичния модел
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Най-тежката криза, в която България изпада за последните почти 33 години е тази след управлението на правителството на Жан Виденов. През 1997 г. ОДС печели предсрочните парламентарни избори, а наследството, което заварва е изключително тежко – хиперинфлаия, пенсии и заплати от по-няколко долара, курсът му е достигнал до 3000 лв. Комунистическата номенклатура във всички бивши социалистически страни се стреми да превърне политическата власт в икономическа.
Това си беше една планирана трансформация, която не беше само в България. Това е процес, който тръгна симетрично в цяла Източна Европа и, разбира се, дирижиран от Москва, по трансформиране на стария комунистически елит в нов олигархичен модел, който виждаме днес. Ако можем да говорим за някакъв край на прехода, то това е окончателното размиване на всякакви идейно-политически граници и налагане на този олигархически комунистически елит, който прозира през всички политически партии. Говоря за основните политически партии в българския парламент.
Управлението на БСП и Жан Виденов от 1995 до 1997 г. финализира планирания преди това грабеж, с който се цели да се обезценят парите на хората, а у тях тогава има десетки милиарди левове, твърди Иван Сотиров.
Тези пари бяха трансформирани в банките и беше съсипана целенасочено икономиката. Затова са несправедливи обвиненията, че по време на ОДС е станал някакъв огромен грабеж, а преди това всичко е вървяло добре. Това беше планирано и с откраднатите пари, чрез хиперинфлацията и чрез модела на контрол над предприятията „на входа и на изхода” изкупиха на безценица всичко. Това беше замисълът! Ако има отговорност и вина от тогавашното управление на СДС е, че не се изпълниха обещанията да се направи лустрация, да се потърси отговорност за този грабеж... И всичко това беше поради липса на политическа воля да се случат нещата и то на най-високо ниво. Няма никакви оправдания, включително и с решението на Конституционния съд тогава. Важно е да се знае, че съдът бе препоръчал нещо, което за наш срам го направи Сергей Станишев – комисията по досиетата да не бъде към правителството, а да е излъчена от парламента, за да има гаранции, че няма да се използва в процеса на разсекретяване на досиетата в полза на една от властите спрямо другите. Това бяха мотивите на Конституционния съд.
Доказателство за предварително подготвен сценарий, по който да протече прехода бе недопускането да се смени собствеността, да се извърши истинска приватизация в началото.
Поляците правиха „шоковата терапия”, планът „Балцерович”, ние тръгнахме да правим Велико народно събрание и конституция, един добре измислен ход от комунистите. В България приватизацията тръгна с една петилетка закъснение и то едвам-едвам. Целта беше да не се допусне хората, които притежаваха спестени пари по времето на комунизма – пет, десет хиляди лева... те имаха някаква ликвидност. Ако тогава бяха стартирали масово приватизацията, както бяха написали американските икономисти Ран и Ът, а не както го приложи Андрей Луканов. Всичките комунисти са набутаха там. Който е чел програмата на тези двама американци знае, че тя включваше един много широк инструментариум за бързо преструктуриране и приватизация. Но не се изпълниха основните неща в нея. Програмата им бе изпълнена, както „Дяволът чете Евангелието”. Фактически те още тогава предложиха валутен борд, но това никой не го казва. Всички бяха против, включително и нашите видни финансисти. Също обмяна на парите и това нямаше да допусне този грабеж да се случи.
Постепенно у нас,вследствие закъснялата приватизация,източването на държавните предприятия и национален ресурс през офшорни компании, завърнал се „изпран” след това в страната, се създава един олигархичен модел. Според Иван Сотиров всички политически партии на власт от 1989 година досега имат отговорност за неговото функциониране.
Олигархията не се появи за едно правителство. Тя през целия преход се изгражда планомерно и стои отзад и моделира политическия модел. Ние можем да видим едни и същи олигарски, които и днес са актуални, но бяха такива не само през 12-те години на Борисов, когато играеха с него на карти, но можехме да ги видим и по време на управлението на Тройната коалиция, на НДСВ, дори по наше време. Много хора тогава бяха на предна линия, макар Костов да каза, че е пречупил гръбнака на организираната престъпност, ама май нашия гръбнак пречупиха. При Беров им се даде старта, а по наше време се стабилизираха.
Един от примерите за изграждането на този олигархичен модел е липсата на стратегически западни инвеститори, които да изместят руското влияние. То не е от днес, а присъства постоянно и примери за това могат да се дадат и по време на управлението на ОДС.
Няма голям структуроопределящ бизнес, където от Кремъл да не държат позициите. Включително, когато се прокламираше този период на битка на ОДС с ДПС и тогава „Филип Морис” искаше да купи „Булгартабак”. А ми дай им го на тях! А „Булгартабак” никой не смееше да го пипне, за да може чрез него ДПС да държи българите в Родопите като крепостни, да са зависими. Те затова толкова време блокираха всичко и накрая видяхме кой взе „Булгартабак”.
Друг подобен пример за действието на корупцията са постоянните интереси на Русия в енергетиката и реализацията на големи инфраструктурни проекти у нас.
Когато се създадат ясни правила и когато държавата престане да преразпределя, това ще намали корупцията и тези олигархични зависимости. И другото важно нещо – борбата с руското влияние минава основно като им се отрежат пипалата. Това са основно големите инфраструктурни проекти, включително „Лукойл Нефтохим”, който до ден днешен 20 години не могат да накарат да плати данък. През 2005 г. стана скандал и Валентин Златев обеща „Литаско”, чрез който се прави схемата да не внасят и лев в българската хазна, да промени това. Колко правителства минаха оттогава? Виждаме, че за последното правителство голямата битка бе да се издейства на „Лукойл” дерогация, а това си е класическа руска резидентура. Те заедно с „Росенец” са един руски анклав. Те са като един наш Крим тук. Да не говорим за ядрения проект в Белене, който е като машинка за крадене, защото 20 г. имам чувството, че те нямаха желание да направят ядрен реактор. Непрекъснато стартиране и спиране, проектни компании и т.н. това е печатница за пари.
Противодействието на този олигархичен модел започва с ясна визия за управлението на държавата, да се търсят мнозинства, базирани на ясна визия върху приоритетите, които самите партии са заявили, а не те да подменят основните си ценности и принципи с персонални нападки, смята Иван Сотиров.
Защото точно така работи олигархията. Така се подменя дневният ред. Демонизираш днес един, утре друг и с това си намираш оправдание да си погазиш всички приоритети. Ако ги имаш, вече персоналният фактор се определя от това дали ги следва или не. Дали ще изпратиш оръжие за Украйна или не, как ще действаш по отношение на влиянието на „Лукойл” или не. Това ще определи кой-кой е! Кой е зависим от мафията и кой къде играе. Сега на едните им викат коалиция „Газпром”, а на другите „Лукойл”, като и за двете страни има аргументи, защото постоянно си хвърлят обвинения. Най-добрият тест е да приемеш определена линия на политика, стратегически важна за България и там се вижда кой-кой е. Защото олигархията се прегрупира, сменят се лидери и партии, но тези, които отзад сглобяват модела... те са пред всички, те не са някакво задкулисие, те са видими и са официално регистрирани, те са бели якички. Те не са мафия, те са просто олигарси, защото при мафията действа принципа на честта, а тук имаме абсолютно безчестие.
Споделете статията
