България

„Свидетелства на времето“: Отношенията между България и Русия през последните 150 г.

От Николай Лефеджиев Николай Лефеджиев Водещ

В последите близо 150 години отношенията на България с Руската империя, Съветския съюз и Руската федерация преминават през многократни трансформации – от скъсване на дипломатическите отношения и защита на българските национални интереси до дълги години на подчинение по времето на комунизма. Първият пример за прекратяване на официални връзки между двете страни датира още от 1886 г.

Те са прекъсвани по искане на Русия, първият за 10 години, през 1886 г. защото Стамболов иска да води независима политика. Тогава у нас управлява руският генерал-губернатор Каубарс. Освен политиката на Стамболов, тогава княз на България без одобрението на Петербург става Фердинанд. Втори път по времето на Първата световна война са отново прекъснати, защото Русия напада България 1915 -1916 г.. Знаете обстрела на Варна и Балчик с руски кораби. Отношенията след това са възстановени чак от правителството на Кимон Георгиев през 1934 г.

Георги Боздуганов, изследовател и публицист

Общо четири пъти Русия и Съветския съюз късат отношенията с България и четирите са по руска инициатива - двата са с обявяване на война и винаги в руската документация са виновни българите. През Втората световна война, когато доскорошните съюзници Сталин и Хитлер, разделили си Полша, започват война един срещу друг. България играе посредническа роля и защитава интересите на Съветския съюз пред Германия, защото е в нормални дипломатически отношения с Москва.

Тогава България участва активно в репатрирането на близо 1000 души от цяла Европа - съветски дипломати, заедно със семействата им, които са в окупираните от Германия страни, а и от самата Германия. Всички тези дипломати с помощта на България идват у нас, след това отиват в Турция и на границата със Съветския съюз в Ленинакан, сегашното Гюмри са предадени по живо, по здраво. За награда на 5 сеп. 1944 г. Съветския съюз обявява война на България.

Георги Боздуганов, изследовател и публицист

Седмици преди нахлуването на Червената армия у нас, държавното ръководство на страната прави опит България да излезе от войната като неутрална държава, но той пропада благодарение изключително силната активност на Москва, твърди Георги Боздуганов.

Преговорите са осуетени в Кайро, защото Стойчо Мушанов отказва дори да прочете мирното споразумение, което САЩ и Великобритания му предлагат, защото е добре инструктиран от своя тъст Цвятко Бобошевски от „Звено”, с който живеят в една къща и са роднини по съребрена линия. Мушанов, който е женен за сестрата на Бобошевски, направо хвърля примирието и заявява, че няма да го чете и подпише, макар да е изпратен от българското правителство само за това. Една единствена цел има този акт – България да излезе от войната. След това България решава обяви война на Третия райх. Друг един руски агент, подчертавам агент, ген. Иван Маринов иска отлагане на обявяването на война срещу Германия, за да може Съветския съюз да обяви война на България. И точно така се случва.

Георги Боздуганов, изследовател и публицист

България не оказва никаква съпротива, след като на 5 сеп. 1944 г. Съветския съюз обявява война на България. Три дни по-късно е извършен военен преврат, след който на власт идва доминирано от комунистите правителство.

България е окупирана държава без да може да каже нищо против това, въпреки че има Съюзническа комисия у нас, която се опитва да направи нещо, но не успява. Те взимат всичко, което им хареса. Обявяват всяка стока и машина, която има някакво немско название, за военен трофей, въпреки че тя е закупена от България преди това. Основната търговия, около 70%, преди войната е с Германия. Те взимат всичко, което им хареса – локомотиви, кораби, целият Дунавски флот. И България е ограбена до шушка, както се казва.

Георги Боздуганов, изследовател и публицист

Окупацията на България от Червената във финансов план струва няколко стотин милиарда тогавашни лева. Точната цифра трудно може да се установи от историците, защото и държавните архиви са откарани като военна плячка в Съветския съюз.

Около 133 млрд. лева ни струва войната, която водим срещу Третия райх. Въпреки че загиват или безследно изчезват 40 хиляди български военни чинове, на България не ѝ е признат статут на съвоюваща държава, а призната за победена държава във Втората световна война, макар че тя не е воювала срещу никого. Пазила си е единствено небето от съюзническите бомбардировки. Цар Борис III и българското правителство абсолютно твърдо са защитавали българския неутралитет на практика, макар че на хартия България е съюзник на Германия. България не воюва, но въпреки това Парижкото мирно споразумение започва с една огромна лъжа „България като прекрати военните действия срещу Съветския съюз”... Как да прекрати военни действия, когато такива никога не е водила? Един патрон не е изстрелян.

Георги Боздуганов, изследовател и публицист

България е предупреждавана нееднократно от други държави в Европа, че Съветското посолство в София е една голяма шпионска централа, в която всичко се шифрова и изпраща в Москва. Това се открива дори в книги със спомени от времето на Втората световна война.

Попаднаха ми няколко руски книги, които са хвалебствени за техния шпионаж, в спомени на автори като Хочик, Лорие и др. Започнах да чета и стигнах до 400 души и ме заболяха очите, а това са хора, които никой не знае. Българи в България, които са работили за Съветския съюз преди и по време на Втората Световна война. Те не пишат точно какво са правили, но това е като един телефонен указател с по няколко думи за всеки един човек, цели семейства са работили за тях. Това е потресаващо!

Георги Боздуганов, изследовател и публицист

Времето преди 70 години е било едно, а сега е съвсем различно. Но под една или друга форма пак става дума за руско влияние. Как можем да го избегнем и да защитим националния си интерес?

Става дума за руското имперско влияние, да го изясним. Защото в областта на културата – литература, музика, изобразително изкуство там няма проблем. Но руското имперско влияние различни фактори се използват за налагане на руска линия в българската политика и изваждане на България от ЕС и НАТО – за това трябва да бъдем абсолютно твърди и решителни.

Георги Боздуганов, изследовател и публицист