Задграничните дружества с българско участие при комунизма са една от централните теми на политическия и обществения дебат в България веднага след промените през 1989 г. Много легенди за забогатели българи и първоначалното оформяне на олигархичните кръгове са свързани с тях. Не едно и две правителства се занимават с безконтролното им източване, но без резултат. Един от хората, запознат с този проблем е финансистът Кольо Парамов.

По същото време във Варна при съмнителен инцидент загива депутатът и един от водещите икономически експерти на СДС Илко Ескенази, който работи по разкриване истината за въшнотърговските дружества.

„С Илко Ескенази водихме един много тежък разговор през май 1994 г. Той искаше да разкрие външнотърговските дружества и откраднатите пари много фронтално. Като евреин и добър познавач на тази тема имаше много приятели в Лондонското сити. В Лондон бяха събрани някъде около 90 сметки по тази схема. Когато седнахме да дискутираме кой-кой е и какво влияние има, аз изрично му съобщих, че информациите, които западните разузнавателните служби получават и преценяват, че те са актуални. И също, че ако той посегне в по-директен, по-зрял, с по-сигурен, по-ясен план... при всички положения ще бъде убит. Той се зачуди и ме попита дали не преувеличавам тази обща ситуация.

Аз му отговорих: „Г-н Ескенази, моят и вашит живот са много по-ценни от гледна точка на информационната база. Ние трябва да я съхраним, за да извадим наяве схемата в бъдеще време и да сме сигурни в запазване на база данните, върху които да се стъпи, защото преходът ще изненада абсолютно всички. Тук се оформя стартово една базова олигархия на червените барони, които ще бъдат безкомпромисни по отношение на нашия живот. Аз ви предлагам да използваме времевия хоризонт от 10 години, който законът ни дава право и да приемем условието, че в този срок ние можем да работим по тази тема”, каза Парамов.

Само след два месеца той започна да организира схемата в Лондон и след още три месеца беше убит.”

На въпрос каква е ролята на Андрей Луканов за „червените куфарчета” с пари, една митологема от години, от една страна и от друга каква е ролята на службите при закриването на тези сметки и открадването на тези пари от външнотърговските дружества, финансистът отговори:

„Аз задавам обратен въпрос: Какво е коствало на моя приятел Иван Костов през 1990 г., когато става финансов министър да блокира за 5 мин. всички тези сметки? Ама абсолютно нищо не му е коствало! Просто пуска едно писмо на БНБ, блокират ги тези сметки, извикват ги тези 704 човека на последния етаж на Партийния дом и им казват: „Другари, вие ще бъдете български капиталисти утре. Дайте да видим сметките. Тук има 100 долара, тук има 1000, тук има 2 милиона и т.н. За 15 дни връщат парите и работата заспива! И всички тогава на площада щяхме да бъдем равни. Обаче живковистите нямаха такива намерения, а искаха да създадат една базова червена класа, върху която да стъпи разликата в развитието и оттам да стартира условието“, допълва Парамов.

След като БСП печели парламентарните избори в края на 1994 г., осем месеца по-късно Кольо Парамов е назначен за главен ревизор на БНБ с цел да направи цялостно ревизия на златото на България. Според него тази задача забавя работата му по описание на външнотърговските дружества с цяла година.

„Златната ревизия я завърших през юни 1997 и до октомври подготвих абсолютно всичко, свързано с това /ревизията на външнотърговските дружества – бел. ред./ На 14 октомври запечатах валутно управление на БНБ, безкомпромисно и без да питам никой и на същия ден следобед се проведе извънредно заседание на Управителния съвет на банката. На него се взе решение аз да мина на тримесечен договор, вместо на постоянната си длъжност – главен ревизор на БНБ. Това означаваше, че не мога да свърша никаква работа, т.е. Управителният съвет на БНБ и председателя на Сметната палата Георги Николов са счели за необходимо, по всяка вероятност по заповед на Иван Костов и някои други, веднага да бъда изваден от БНБ заради действието си да блокирам валутно управление и да не се допусне никой до валутни сметки до 10 ноември 1999 г. Ден по-късно тези сметки са закрити и отиват в историята, а злоупотребата остава за сметка на България”, разказа финансистът.

Финансовите операции на най-високо ниво в комунистическа България са държани в тайна, дори за партийния елит. Само няколко души в страната имат представа за състоянието на държавата, която в края на управлението на Тодор Живков е натрупала външният дълг от 10 млрд. 535 млн. долара, а българите скоро ще усетят тежестта им от задаваща се икономическа катастрофа.

„Това са 396 договора от най-различни банки. Вземано е безкомпромисно – всеки, който се е сетил по някакъв начин е ходил и именно чрез тези търговски дружества са теглени заеми, реализирани са по тази схема и част от дълга така е натрупан.

Но ние успяхме да опростим 49% от него, т.е. на нас ни костваше времето от октомври 1993 до 22 юли 1994 г. Когато аз внасях проектозакона в парламента, в бюджетната комисия за сключване на договора с Дойче банк, която ни помагаше с международните кредитори, не успях никой от народните представители да ме подкрепи. А когато влезе в пленарна зала всички го подкрепиха”, спомня си Парамов.

Финансовата стабилност на България в бъдеще е свързано с влизането на страната в Еврозоната, смята Кольо Парамов. Според него фалитът на КТБ през 2014 година, от който държавата загуби 10 млрд. лева, е попречил още следващата година да се присъединим към еврото заедно с прибалтийските държави.

„Ако ние бяхме станали членове на Еврозоната, за седемте години до сега щяхме да получим между 42 и 47 млрд. евро. Стандартът на българския гражданин щеше да бъде коренно различен. Плащанията ни щяха да бъдат коренно различни. Ние нямаше да държим в подземията на БНБ между 17 и 19 млрд. евро, за да обслужваме валутния борд, нямаше да слушаме глупавите приумици на проф. Стив Ханке, щяхме да сме в общата хазна на 500-милионна Европа и щяхме да ползваме всички приоритетни субсидии на ЕЦБ, щяхме да контролираме всички пари на българската олигархия в офшорите. Всеки превод на 10 000 евро в каквато и да е посока в света, щеше да се знае в БНБ и в ДАНС. Контролът щеше да бъде по-различен!

В чужбина имаме 4370 офшорни фирми, в тях парите станаха вече, постоянно го казвам, 51 млрд. долара. Неконтролирани, изнесени безобразно, без да се докаже откъде са тези пари, откъде са присвоени, по какъв начин са добити! Тези пари се ползват от световната финансова общност като кредитна устойчивост, а от тях в България един долар не се ползва. От тези фирми някой има по една, а друг по няколко. Откраднал 100 милиона и ги занесъл в Панама, но ползата за България е нула. Следователно контролът на Еврозоната е абсолютно задължителен по отношение на възмогването на паричния ресурс на страната”, заключва Парамов.