Боец от митичните „Вагнер“: В Русия животът на доброволците няма стойност
Анастасия Димитрова
Споделете статията
Те са „войници на съдбата“ – без лица, без имена, без националност. Без мнение. Имат правото да мълчат и да изпълняват команди. А за това получават заплати, на които би завидял всеки държавен служител дори в Москва и Санкт Петербург. И при тях като в италианската мафия с пълна сила действа „омертата“. Един от тях обаче я нарушава и разказва на целия свят в книга как изглежда отвътре забулената в тайни Частна военна компания „Вагнер“. Наемниците в нея воюват рамо до рамо с руската армия в най-горещите точки по света. И са сочени за част от виновниците за някои от най-жестоките военни престъпления през последните 10 години.
Историята на Марат Габидуллин започва с търсене на пътя.
През 2015 г. бях в дълбока депресия. Беше труден период от живота ми. Бях се изхабил. Беше момент на криза. Не знаех на къде да тръгна, не откривах опора. Имах нужда да намеря посока. Мой приятел от Сибир ми разказа, че е създадена военна структура. Това за мен беше вариант да се върна към професията си.
56-годишният днес Марат Габидуллин завършва военно училище и 10 години служи в руската армия. След като я напуска обаче влиза в затвора за убийство. След края на присъдата си започва кариерата си в частната армия. Разказва, че не всеки може да влезе в редиците на „Вагнер“. Минава се през щателна проверка за лоялност.
Преди да постъпиш на работа, минаваш през събеседване и детектор на лъжата.
Какво ви питаха?
В онези времена се опитваха да разберат главно дали нямам някакъв зъл умисъл, принадлежност към някаква силова структура. Опитваха се да пресеят „къртиците“.
Какво означава това?
Проверяваха дали не сме шпиони.
За ЧВК „Вагнер“ се споменава за първи път през 2014 г., но подобни военни групи се създават в Русия и преди това. Нейните бойци са смятани за част от „зелените човечета“, окупирали украинския полуостров Крим. Освен в Украйна, през годините „Вагнер“ действа в Сирия, Судан, Либия, Мали и Буркина-Фасо. Частната армия не е вписана сред силовите структури в Русия и се счита за незаконна. Бойците й работят без договор, името им не фигурира никъде, но за това им се плаща добре. Редови боец на полигона получава 1300 евро на месец, а на война заплатата му може да стигне до 4000 евро, разказва Марат Габидуллин. При големи успехи има и големи бонуси.
Хората, които приемат на работа в тази структура не могат да изкарат такива пари на държавна работа. Нямат квалификация, за да практикуват обичайна професия, нямат връзки и познанства, за да се уредят на работа. Нямат навици и способности, за да правят бизнес.
Сред бойците на „Вагнер“ често се оказват бивши затворници като Габидуллин или дори хора, които все още излежават присъдите си.
Това видео се появи през септември. На него човек, който прилича на руския олигарх и собственик на „Вагнер“ – Евгений Пригожин, вербува затворници за войната в Украйна. Оказва се, че в редиците на частната армия влизат все повече осъдени.
Предишната съдимост никога не е била повод за отказ да бъдеш приет във „Вагнер“. Казват ти „няма проблем“. Част от сътрудниците на частната армия бяха бивши затворници. Но все пак по-голямата част от тях бяха бивши военни. Професионалното им ниво беше достатъчно високо. Сега обаче всичко е различно. Особено в групировката, която воюва в Украйна, процентът на настоящи и бивши затворници е доста голям. Неслучайно ги наричам групировки. Не броя тези хора в числото на постоянно служещите във „Вагнер“. Това е пушечно месо.
Правилата във „Вагнер“ са като в руската армия – без алкохол и без наркотици, но трябва много послушание и изпълняване на заповеди без възражения. Има и неща, които нито в армията, нито във „Вагнер“ са както се твърди.
„Животът и здравето на руските военнослужещи винаги е най-големият приоритет“, казва Сергей Шойгу – министър на отбраната на Русия.
И в армията, и във „Вагнер“ това далеч не е така. В частната армия отношението към теб се основава на твоя статус. Ти си доброволец, дошъл си тук по свое желание. Този статус в Русия означава, че животът ти няма стойност. Това е правило и го знаят всички руснаци. Затова във „Вагнер“ никой не носи отговорност за твоя живот. Най-яркият пример за това е неуспешният опит за завладяване на завода „Коника“ в Сирия на 8 февруари 2018 г. Това беше необмислена акция, чиста авантюра. Изпратиха ни на бойното поле, а попаднахме под жесток обстрел от американската авиация. Понесохме колосални загуби, а никой не пое вината за това. Всичко остана както преди.
Габидуллин остава в редиците на „Вагнер“ четири години. В началото е изпратен в Луганск. „Аз останах с впечатлението, че наемниците всячески се опитват да разпалят отново пламъка на войната. Постоянно провокираха въоръжените сили на Украйна. Непрекъснато преминаваха условната линия, нападаха подразделенията на украинската армия. Правеха засади, нальоти, обстрелваха отсрещната територия. Имаше и абсолютно непровокиран обстрел по украинска територия и от страна на Луганската народна република. С абсолютна увереност мога да кажа, че т. нар. „Мински споразумения“ най-често бяха нарушавани именно от Луганската република, казва Габидуллин.
След това заминава за Сирия. Именно там започва да разбира, че частната армия се превръща в армия от роби.
От 2015 до 2017 г. водихме война срещу „Ислямска държава“. И до сега нямам никакви съмнения, че това беше правилно. Воювах срещу ИДИЛ. Ако някой вярва, че това не трябваше да се прави, както казват в армията – да направи крачка напред. Мисля, че в цивилизования свят няма хора, които да мислят така. Но през 2018 г. след като тази борба срещу тероризма приключи, операция след операция, пункт след пункт, започнах да осъзнавам, че се отклонихме от правилния път. Самата „Вагнер“ започна да деградира. Отрядът наемници се превърна в отряд бойни роби. Значително се понижи и нивото на командирите ни. Все повече ме навеждаха на мисълта, че могат да правят с мен каквото си поискат. В това число да ме изпратят срещу своите. Нагледен пример за това как сега „Вагнер“ воюва срещу Украйна.
И решава да си тръгне. За това му помагат бутилка водка, демонстративно поставена на масата, и няколко часа буйно пиянство. “Има мит, че от „Вагнер“ се излиза само с краката напред. Това в по-голяма степен важи за осъдените, вербувани в затворите и в лагерите. За тях връщане назад няма. За всички останали е достатъчно просто да не се върнат от отпуск. Излизаш в отпуск и си казваш „не искам да работя повече“. И това е – просто не се връщаш. Никой няма да те търси. Що се отнася до моя случай, когато разбрах, че повече нямам работа във „Вагнер“, написах рапорт. Не го одобриха, защото бях на мисия, но въпреки това настоях. Стигнах до най-големите крайности, за да ги принудя да ме уволнят. Дадох да се разбере, че при никакви обстоятелства няма да работя“, споделя още Габидуллин.
В книгата си „Два пъти в една и съща река“ Марат Габидуллин разкрива кой е Евгений Пригожин – създател и ръководител на ЧВК „Вагнер“. Известният като „готвачът на Путин“ руски олигарх успява да създаде близки връзки в Кремъл, които водят и до огромна бизнес империя. Габидуллин го познава добре от времето, когато работи като негов личен асистент.
Кратка харакретистика: суров ръководител на границата с грубостта към околните и основно към подчинените. Много креативен, буквално генератор на различни идеи. Мисли в огромни мащаби, не се спира на работа само в едно направление. Неговата бизнес корпорация е изключително разнообразна. В нея влизат фирми за доставка на хранителни продукти, търговски центрове, медии. Опитва се да обхване всичко. Не е лишен и от благородство, никога не изоставя своите. Също толкова лесно обаче може да те изпрати на сигурна смърт. Точно както направи на 8 февруари 2018 г. и както прави сега в Украйна. Той е на 100% убеден в коловозите на патриотизма, които следва. Докрай е уверен, че точно така трябва да се прави.
Войната в Украйна обаче създава проблеми дори на Пригожин. Затова след дълго отричане той е принуден да признае връзката си частната армия „Вагнер“.
„Обостриха се отношенията във висшите ешелони на властта. Войната провокира тази смъртоносна схватка. От 2014 г. до сега Пригожин си спечели огромно количество врагове в силовите структури. Сега това излизане на яве вече се е превърнало в начин за оцеляване за него. Той се опитва да си спечели сподвижници и съратници от върхушката, да си спечели подкрепата на някои от генералите. Пригожин търси подкрепата и на маргиналните слоеве на обществото, търси народната любов. Всячески си прави PR, рекламира услугите си. А няма как да го прави качествено, ако не казва на всеослушание, че именно той е създателят и властелинът на тази структура“, казва Габидуллин.
Книгата „Два пъти в една и съща река“ се ражда още докато Габидуллин е асистент на Пригожин. Олигархът дори я намира за интересна, а после забранява да бъде публикувана. Опити за това авторът прави още преди 2 години докато все още е в Русия, но е принуден да ги изостави.
Започнаха да ме убеждават, че това ще навреди преди всичко на моите бойни другари. Твърдяха, че заради мен ще ги разпуснат, ще ги оставят без пари. Казваха, че ще изгонят ранените от болниците. Ще ги оставят без нищо. Трябваше да предприема някакви мерки, за да не бъде издадена книгата ми. Тогава се огънах под тези думи. Не ме заплашваха открито. Много умело ми намекнаха, че моите близки хора ще имат много големи проблеми.
През март, малко след руското нахлуване в Украйна, Габидуллин сменя Русия с Франция. Именно там е публикувана неговата книга, а миналата седмица излезе и нейното полско издание. Българско издателство също е проявило интерес към неговата история, но все още не е ясно кога „Два пъти в една и съща река“ ще излезе у нас. До тогава Марат се надява на политически промени в Русия, които да му позволят да се прибере у дома.
Споделете статията
