Парламентарният разрив в 48-ото Народно събрание изглежда непреодолим. А политическата криза – все по-тежка.

Доказва го не само 24-часовата неспособност на депутатите да излъчат свой председател. Доказва го и историята. Тя ясно показва, че досега всички ръководители на парламента са били избирани с – ако не абсолютни – то поне внушителни мнозинства.

Ето какво говорят числата:*

38-о НС: Йордан Соколов е избран за председател с 218 гласа. Против няма, 14 се въздържат.

39-о НС: Огнян Герджиков е избран с 213 гласа. Против няма, 17 се въздържат.

40-о НС: Георги Пирински е избран със 169 гласа. 50 депутати са против, четирима се въздържат.

41-о НС: Цецка Цачева е избрана с 230 гласа. Против няма, трима се въздържат.

42-о НС: Михаил Миков е избран със 118 гласа. 97 са против, няма въздържали се.

43-о НС: Цецка Цачева е избрана с 219 гласа. 12 са против, един се въздържа.

44-о НС: Димитър Главчев е избран със 157 гласа. Против няма, 81 се въздържат.

45-о НС: Ива Митева е избрана със 160 гласа. Против няма, 74 се въздържат.

46-о НС: Ива Митева е избрана със 137 гласа. Един е против, 99 се въздържат.

47-о НС: Никола Минчев е избран със 158 гласа. Против е един, 74 се въздържат.

Статистиката недвусмислено потвърждава основната теза на ГЕРБ и ДПС от яростните дебати – председателят традиционно се излъчва от най-голямата парламентарна сила, а останалите се стараят да не се противопоставят много силно на тази традиция. Защото разбират, че изборът на председател сам по себе си предполага консенсус.

Числата обаче показват и друго – традицията все пак е била нарушавана - два пъти. В 42-ото и в 45-ото Народно събрание. И в двата случая ГЕРБ е била победител на изборите, но в дълбока политическа изолация и невъзможност да сформира парламентарно мнозинство. Затова председателят е бил излъчван от втората политическа сила – в конкретните случаи БСП и „Има такъв народ“.

Такъв изглежда случаят и сега. Затова всеки от враждуващите лагери има своите формални основания да претендира за председателския пост.

Само че политиката не е процедура и формалност, а още по-малко е емоция, инат и отмъстителност. Тя е способност за диалог, преговори, отстъпки, комбинативност, аргументи, дипломация и изискани удари под кръста.

Когато политическите сили се вкопчат на инат във формалните си основания, жертва пада не просто парламентарният председател. А парламентаризмът. И „интересът на народа“, в който иначе вчера всички дружно се заклеха.

*Данните са от официалните стенограми от съответните заседания на Народното събрание.