Неапол почита култа към мъртвите
Елица Маймарева
Споделете статията
В много култури човешкият череп е ярък символ на смъртта, но в Неапол това може да означава помощ и приятелство. Култът към душите в Чистилището се развива в Неапол през 17 в., когато чума убива повече от половината от населението на града. Поради огромния брой мъртви погребването направило невъзможно роднините да се молят за своите близки на определено място за покой. Тогава неаполитанците започнали да приемат черепите на близките си и да се молят за тях.
Култът към мъртвите е истинската религия на неаполитанците, защото тя не е трансцендентна религия, а религия, която е свързана с това, което остава от хората, от нашите починали близки. Това, което характеризира култа към мъртвите в Неапол, наричат го Чистилището е именно, че обект на този култ са душите, за които нищо не се знае, неизвестните мъртви.
Чистилището е място на преход - то не е вечно като Рая или Ада. Тук пребивават така наречените „anime pezzentelle“ („просяшки души“). Това са душите на мъртвите без погребение, които се лутат неспокойно между двата свята. В многолюдния квартал Санита, в историческия център на Неапол, в катакомбите на Сан Гаудиозо се съхраняват фрески и останки от култ, който не само е имал народни корени, но е присъствал и сред най-образованите слоеве на града.
Черепът е бил най-представителната част на тялото и дори се е смятало, че е седалище на душата. Затова това е била най-запазваната част от тялото. В тези катакомби са изложени черепи на благородници.
Малката църка Санта Лучиела в Неапол е още едно свидетелство за значението на култа към мъртвите. През 1969 г. католическата църква забранява прекия контакт с черепи, но не забранява популярната традиция да се молиш пред тях.
Черепите се превръщат в елементи за комуникация с отвъдния свят. Те са тези, които, след като си върнат милостта, имат привилегията да намерят място. Това е още едно красиво нещо. Избраната душа се установява и тогава знаем, че е отишла на небето.
Това е било обичайна практика по време на следвоенния период. Хората почиствали черепите, изработвали стъклени или дървени калъфи и ги поставяли върху плочки.
Споделете статията
