Икономика

Приключи 12-годишният фискален надзор над Гърция от Евросъюза

От Елеонора Христозова Елеонора Христозова Журналист

Европейският съюз приключи с 12-годишния финансов надзор над Гърция. Така Атина вече ще има по-голям контрол върху вътрешната си икономическа политика. Прекратяването на мониторинга от страна на Блока върху гръцките държавни разходи след повече от десетилетие е "исторически ден", заяви премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис.

На 20 август приключва 12-годишният фискален надзор на ЕС над Гърция, наложен за спасяването ѝ от съкрушителна дългова криза. Това подобрява имиджа на Гърция на международните финансови пазари и гръцкото правителство се надява, че през 2023 г. страната ще си възвърне инвестиционния рейтинг.

Гръцкият премиер определи деня като "исторически" в посланието си по повод официалното излизане на страната от Разширената европейска система за наблюдение.

 

20 август 2022 г. е исторически ден за Гърция и за всички гърци. Нашата страна излиза от рамката на Европейския съюз за засилено наблюдение. Приключи цикълът от 12 години, който донесе болка на гражданите, доведе до икономическа стагнация и раздели обществото. Меморандумите наложиха непоносими данъци и намаляване на заплатите и пенсиите, банкови проверки и ипотекиране на публични активи.

Кириакос Мицотакис, министър-председател на Гърция

С прекратяването на надзора Гърция официално затваря главите на строгите ангажименти, наложени на страната от кредиторите по време на дълговата криза и подписването на меморандумите за разбирателство.

Въпреки това Гърция - подобно на другите спасени членки на ЕС Испания, Португалия, Кипър и Ирландия - все още ще бъде наблюдавана от своите кредитори, докато изплаща дълговете си. Наблюдението ще продължи до 2059 г., т.е. докато страната изплати 75% от получените по меморандумите заеми. Страната ще премине към етап на обикновен следпрограмен мониторинг, а оценка на хода на икономиката ще се извършва на всеки шест месеца.

Еврокомисията, която контролира бюджетите на 27-те държави - членки на ЕС, заяви че "Гърция е изпълнила по-голямата част от политическите ангажименти", поети пред партньорите си от еврозоната.

Решението идва в критичен момент, когато гръцкото правителство е призовано да се справи с последиците от нарастващата инфлация, международната икономическа нестабилност и енергийната криза, която засяга цяла Европа. Нивото на безработица в Гърция е едно от най-високите във валутния съюз, минималната работна заплата е една от най-ниските, а дългът на страната е 180% от брутния вътрешен продукт.

През ноември 2009 г. Атина разкри рязко покачване на своя държавен дълг, което в крайна сметка доведе до финансова криза в еврозоната и предизвика хаос в гръцките финанси за десетилетие. В замяна на спасителна помощ от 289 млрд евро, а и за да спре Гърция от излизане от еврозоната, "тройката" - Международния валутен фонд, ЕС и Европейската централна банка, настояха за мащабни реформи от Атина. Икономиката се сви с повече от една четвърт, безработицата скочи до почти 28%, а квалифицираните специалисти масово емигрираха.