Обхванати от несигурност след силно оспорваните избори във Венецуела, държавите в Латинска Америка се подготвят за нова потенциална миграционна вълна. По данни на Агенцията на ООН за бежанците от 2014 г. насам страната са напуснали около 7,7 милиона венецуелци. Съседна Колумбия е приела най-голям брой мигранти, следвана от Перу, Чили, Бразилия и Еквадор. Междувременно, южноамерикански лидери поискаха пълно публикуване на резултатите от изборите във Венецуела. В Перу от венецуелските мигранти се изисква да притежават подходящи документи за влизане в страната. Но в Лима текстилната работничка Диана Яранга твърди, че много от тях нямат нужните документи. Тя издържа племенника си с увреждания и възрастната си майка и се притеснява, че пристигането на повече мигранти рискува да лиши перуанци като нея от работа.

В Чили правителството на Габриел Борич обсъжда мерки за повишаване на сигурността по границите. То вече е затегнало изискванията към документите и влизането на чужденци с цел ограничаване на незаконната миграция. Въпреки че мнозинството от чилийците се съгласиха с позицията на президента Борич да не признае победата на Мадуро, жителите на една от най-богатите страни в Латинска Америка също така се противопоставят на предлагането на убежище.

Подобни настроения бяха подклаждани от десните политически партии в Чили, които предложиха крайни мерки. В Панама президентът Хосе Раул Мулино встъпи в длъжност, заявявайки, че ще спре потока на нелегалната миграция през страната си. Много от мигрантите преминават през джунглата Дариен с надеждата да достигнат до Съединените Щати. А това включва и предлагане на полети за доброволно депортиране на мигрантите. Според Върховния комисариат на ООН половината от венецуелските бежанци и мигранти в Латинска Америка и Карибския басейн не могат да си позволят три хранения на ден, нито пък имат достъп до безопасни жилища.