Семейство Уанджала се изхранва със земеделие от почти три десетилетия в покрайнините на столицата на Кения, Найроби. Стопанската площ, която този сезон те обработват е малко над 8 декара. Преди 25 години плодородната им почва е обхващала близо 50. Тогава земята е давала богата реколта от 200 чувала царевица всеки сезон, а сега тя стига до едва 30. Бенсон Уанджала си обяснява този спад с използваните от него неорганични торове. Той твърди, че те са съсипали някогашната му плодородна земя.

Висококиселинните торове намаляват биоразнообразието и полезните микроби, които са от съществено значение за биологичните процеси при растенията.

По-устойчивите алтернативи на химическите торове са зелените биоторове и биовъглена.

„Липсата на информация за почвата е довела до неправилно използване на химически торове. В стремежа да се увеличи добивът, се стига до прекомерна употреба. Това има обратен ефект“, смята Присила Вакарера.

Земеделските стопани казват, че изследването на почвата е ограничено, а получаването на резултатите отнема твърде много време. Те също така казват, че варосването - което намалява киселинността - е много скъпо. Всичко това затруднява разрешаването на проблема.

„Устойчивото земеделие отнема време, но неговите дългосрочни ползи са видими. Индустриалното земеделие е бързо решение, но то оставя мъртва почва и мъртва околна среда“, сочи Елизабет Атиено Ополо, активист от „Грийнпийс“.

По данни на Алианса за зелена революция в Африка около 63 % от обработваемата земя в Кения е киселинна, което води до спад в производството на основни култури в цялата страна.