"Свидетелства на времето": Лятото на 1990 г. - българският порив за промяна
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Много наши приятели не разбират смисъла на нашите проценти. Мнозина възприемат тези резултати като наше поражение. Това просто не е вярно! Ще ви обясня. Ние имаме две възможности да победим – естествено, най-хубавата беше да спечелим 65 – 79 %, за да направим мощно и силно правителство. Но в България това още не е възможно. Ние не сме Чехословакия, не сме Полша, не сме Унгария – това е реалността!
Преди и между двата тура на парламентарните избори за Велико народно събрание, провели се в смесена пропорционална и мажоритарна система, действа предизборното студио на СДС, което изиграва важна роля в развилите се събития.
Сама по себе си организацията беше доста стихийна и нестройна. Решенията се взимаха от координационния съвет на СДС и се спускаха до предизборното студио по единствената тогава телевизия. Аз тогава бях главен редактор на това студио и изпълняваме. Имало е дебати, имало е опоненти на едно или друго решение, но в края на краищата радостта, че ще се свърши веднъж завинаги с всичко това надделяваше. Доста лекомислено излъчвахме тези студиа, но ефектът от тях беше много голям. Там вложиха всичко от голям брой креативно хора, главно кинаджии, които измисляха клипове, вадеха архиви, префасонираха ги, много хубаво беше. Участваха Георги Дюлгеров, Олег Ковачев, Тони Ковачева, Боян Папазов, Евгений Михайлов с неговия прословут запис направен на 14 дек. 1989 г., когато Петър Младенов казва „по-добре да дойдат танковете…
На 14 юни т.нар. „танкова касета“ е излъчена и общественото недоволство достига върхова степен, като студенти окупират Софийския университет два дни преди това. Исканията са категорични – оставка на Петър Младенов, оповестяване на всички нарушения на изборите и започване на разследване по тях.
Студентите са както винаги най-активната и най-чистата и съвестна част от населението на една страна. Това е в цял свят, нашите студенти не падат по-долу в никакъв случай.
Ако не бъдат оповестени реалните мащаби на изборните фалшификации, ако не бъдат изпълнени нашите искания за снемане на информационното затъмнение имам готовност да продължим окупацията безсрочно.
Поех президентството като законно избран държавен глава със съгласието на всички политически сили. Виждам своята мисия единствено в преуспяването на демократична България. Никога не съм мислил за друго, освен за добруването на държавата и народа. Мисля, че на 10 ноември 1989 г. изпълних своя граждански дълг.
Принуден да напусне президентския пост Петър Младенов се оттегля, но гражданското недоволство не стихва. „Градът на истината“ се разраства, а исканията към доскорошните комунисти са за изнасяне на фактите около 45 годишното им управление. Великото народно събрание започва работа с избирането на нов държавен глава. След договорка между БСП и СДС на най-високия пост в държавата на 1 август застава Желю Желев.
Уважаеми, г-н Желев, изпълнени с надежда, че издигането ви на този пост е истинска стъпка по пътя на демократизирането на страната, най-сърдечно ви поздравяваме с избора. Ние, хората от движението „В името на истината“, приели своя свещена харта, ви уверяваме, че няма да отстъпим от всичките си справедливи искания до пълното им удовлетворяване. Надяваме се и вие да приложите си, освен личностните си качества и цялото си влияние като председател (президент) в подкрепа на истината.
На 26 август напрежението около Партийния дом ескалира. Пламен Станчев - член на движение "Инициатива за гражданско недоволство" заявява, че ще се самозапали, ако от Партийния дом не се премахне петолъчката, която според него е символ на чужда държава.
Когато отидох там, Радой Ралин с отец Амбарев и други, които не познавам, разговарях с тези момчета, които бяха решили да се самозапалят тази вечер. Всички бяхме смутени, а Радой Ралин каза: „Г-н Йосиф Петров, най-старият народен представител ви моли да не го правите.“ Аз се намесих, а с момчето Пламен, чиито дрехи бяха подгизнали от бензин и кореселин се заговорих и му казах: „Абе, чакайте, не бързайте, днес е неделя, неработен ден, няма хора…
Пожарът бързо обхваща цялата сграда. Нападателите изхвърлят от прозорците мебели и документи и ги палят на площада. Някои от тях изнасят от сградата бутове шунка и други колбаси и твърдят, че вътре е пълно и с други дефицитни стоки. Милиционерите, които са около сградата, не се намесват, а в продължение на два часа събралите се на площада не допускат до сградата пожарни коли и специални части на милицията с шлемове.
Считам, че това са били тактически ходове за изпускане на парата и сваляне на напрежението. В края на краищата какво се промени? Реално до пролетта на 1997 г. България се управляваше 100% от старата номенклатура, а след това не чак толкова.
Споделете статията
