"Свидетелства на времето": Първите демократични избори през юни 1990 г.
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Манипулации и фалшификации бележат победата на БСП над СДС
Месеци на огромна човешка енергия, размах и мащаб на политическите страсти предхождат 10 юни 1990 г. –
денят, в който близо 7 милиона българи отиват до урните, за да дадат своя глас свободно за първи път от 45 години. От тогава до днес никога не е регистрирано такова гражданско участие в избори. На двата политически полюса са преименуваните комунисти от БСП и новосъздадената опозиция - Съюз на демократичните сили (СДС), обединяващ 13 партии и организации.
Имаше всенароден подем, но той беше истински. Имаше голяма надежда. Тя беше такава, защото никой не очакваше промените от 10 ноември 1989 г., в интерес на истината трябва да го кажем. Всичко беше малко стихийно, доста аморфно, нямаше кой знае каква организация. Самите избори са продукт на някакво договаряне на “Кръглата маса”, което тогава хората, които се манифестираха като демократи, приеха като голяма победа, по после се оказа, че най-големи дивиденти извлече БСП.
По това време цялата власт е в ръцете на преименуваната комунистическа партия, която отстъпва привидно под натиска на улицата. Появата на свободен печат и възстановени политически партии изкарват на показ престъпленията на режима след 9.IX. 1944 г. Разделението в обществото на комунисти и антикомунисти набира скорост, двете групи практически не разговарят. Малко преди изборите на 10 юни се появява картата с концентрационните лагери в България, чието авторство се преписва на световния експерт в политическата реклама Жак Сегела, консултант тогава на СДС.
Истината е, че картата с костите и черепите с местата, където са били лагерите, стресна много хора. Моето мнение, разбира се дилетантско, е, че ако не беше извадена тази карта, щеше да бъде малко по-висок резултатът за СДС, но нямаше да е критично висок, за да прескочи резултата на БСП. Сега аз не знам в интерес на истината дали това е било идея на Сегела, а и много малко хора от моето поколение, които участваха в изготвянето в материалите за предизборната кампания, биха могли да се закълнат, че това е дадено от Сегела. Имам чувството, че беше активно мероприятие на Държавна сигурност.
Двете големи политически сили мобилизират докрай своите привърженици на два паралелни митинга на 7 юни. Бившите комунисти закриват кампанията си на площад „Девети септември” пред мавзолея на проводника на съветското влияние и сталинските репресии у нас Георги Димитров.
Ние сме още по-силни в процеса на нашето обновление. Ние ще спечелим изборната победа на 10 юни. Нека всички заедно да издигнем на този знаменит софийски площад лозунга „Победа!”
По същото време на площад „Орлов мост” СДС събира невиждано множество хора от цялата страна. 1 милион души идват на „Митинга на надеждата”, на който присъстват лидерите на демократичната опозиция и световноизвестни гости от чужбина.
Дали трудолюбие не ни достига, след като всички пътешественици, които в миналото са кръстосвали по тези земи, са единодушни, че българите са най-трудолюбивия народ на Балканите? Дали ученолюбие ни липсва, след като в тази страна от Възраждането и до ден днешен любовта към просветата и образованието продължава да бъде народен култ? Какво още би могло да ни липсва? Липсва ни демокрация, липсва ни свобода, липсва ни демократична система, която да снеме веригите от ръцете ни, прангите от краката ни, гипса от мозъците ни, за да може да се разгърнем, да се развихрим и да покажем на света на какво сме способни като народ. Да живее свободна и независима България!”
В тези избори страшно много „мъртви души” бяха записани като гласували за БСП. Предполагам, че поне 200 – 300 хиляди гласа бяха прехвърлени от гласувалите за СДС към тези за БСП. Изборите не бяха честни, бяха манипулирани, фалшифицирани... През нощта в НДК, откъдето телевизията предаваше резултатите от изборите, стана скандал. Йоско Сърчаджиев изпадна в нервна криза и аз го разбирам и до ден днешен напълно. Истината е, че нямаше нормален човек или анализатор, дори от червените редици, който да допускаше, че това ще е резултатът. Той беше нагласен и аз съм убеден, че онази организация Българско сдружение за честни избори изигра една много непочтена роля и затова се стигна до тази реакция.
Нощта е повече от драматична. Сините привърженици заливат улиците на София, скандира се „И преди, и сега БСП е мафия”, „Убийци”, „Измама”.
Ние най-малко можем да се примирим с фалшификации на изборите. Ние ще искаме провеждане на нови избори. Ние няма да се примирим.
Имаше огромно недоволство, имаше призиви към Националния координационен съвет на СДС и лично към Желю Желев да не се признаят резултатите, но те се признаха. Предполагам това стана, защото след размишления и анализи никой не се е сетил да извади поне един читав аргумент в полза на това, че не са били честни. И така и не са разбра точно какво е станало, освен, че ни излъгаха...
Споделете статията
