Зимата на 1997 година – България е държава в хиперинфлация, левът стига 3000 за долар, 16 банки фалират. Цената на хляба, когато изобщо го има, скача всеки ден. Повечето бензиностанции не работят поради липса на гориво. Това е резултатът от двугодишното управление на БСП и правителството на Жан Виденов.

Масови протести и барикади са обхванали цялата страна. След щурма на парламента на 10 януари напрежението в обществото не спада, страната е пред гражданска война.

А какво се случи след 10 януари? Какво продължихте да обсъждате в ръководството на СДС?

"На 14 януари се проведе много важно заседание на Националния координационен съвет /НКС/ на СДС. Към този момент СДС все още беше коалиция от партии и граждански организации. На това заседание, което се проведе в културния клуб в Красно село, неочаквано стана ясно, че Изпълнителният съвет на СДС с Иван Костов като председател, предлага на НКС, който взима основните решения в коалицията, да се съгласим социалистическата партия, да състави ново свое правителство в парламента или евентуално СДС да подкрепи, дори да участва, споменаваха се дори имена, със свои представители в едно съвместно правителство, което се прокламира като програмно експертен кабинет. Иван Костов изтъкна следното: „Ние сами нямаме възможност да се справим с една опустошена страна“. Това бяха точните му думи. Според него СДС трябва да потърси веднага консенсус за предстоящите тежки реформи с БСП. Проблемът бе, че гражданите, които протестираха, практически това бе цяла България, настояваха за възмездие на грабителите на страната, за наказание на виновниците за източването на банките и т.н. Ние бяхме единствената алтернатива. Ние дори нищо да не правехме, хората пак за нас щяха да гласуват, такава бе ситуацията“, припомня Александър Йорданов - съосновател на СДС и евродепутат от ЕНП.

Тактиката на БСП винаги е била да избягва от отговорност за положението в страната. В момента /б.ред. 14 ян.1997 г./ мостът за това бягство се нарича програмно правителство. Изтъкнах още, че всяко правителство, което се избере в този парламент оттук нататък и бъде излъчено в мандата на БСП, ще бъде социалистическо правителство, независимо как го наричаме за пред хората. Помня много добре и думите на Едвин Сугарев. Те бяха дори по-остри и от моите. Той се обърна към Иван Костов как утре ще отидем при хората на улицата, на площада и ще им кажем: „Вижте какво, приятели! Ние се споразумяхме с комунистите, вие си вървете вкъщи, приключи революцията!“

Сугарев дори каза, че този път не полицията нас ще бие, а хората ще бият нас."

На 22 януари 1997 г. избраният за президент Петър Стоянов полага клетва в Народното събрание и встъпва в длъжност. 

„Важните проблеми на България трябва да се решават от Народното събрание, от правителството на страната, от президента на републиката, през очите на целия народ. Това е почтената и национално отговорна политика", казва Стоянов тогава.

На 4 февруари  цялата страна е обхваната от национална стачка, блокирани са гари, магистрали, градският транспорт е спрял. Номинираният за премиер Николай Добрев и новият председател на БСП Георги Първанов отиват да получат мандат от президента Петър Стоянов за съставяне на ново правителство.

“Факт е, че след тази среща се провежда Консултативен съвет по национална сигурност, на който участват лидерите на всички политически партии и вече пред тях социалистите декларират, че се отказват да правят правителство. Факт е, че след разговорите със Стоянов, каквито и да си били те, те правят този отказ. Аз приемам ролята в този момента на президента Петър Стоянов като положителна, за отпушване на процеса, за махане на БСП от властта”, разказва Йорданов.

Вечерта новоизбраният президент е вдигнат на ръце от събралото се множество. България се разминава с катастрофа с непредвидими последици. Служебното правителство на Стефан Софиянски успява да спре пропадането на лева, подготвя законите за валутния борд и внася молба за членство в НАТО. Страната е в предизборна кампания, в която има явни и скрити прояви.

“Иван Костов изведнъж провежда серия от тайни срещи и то не в София, не в парламента, където е мястото за такива срещи, а ги провежда в хотелския комплекс на Витоша под Копитото. Този, който разказва за една от тези срещи е главният редактор на в. “Стандарт” Юлий Москов, който изнесе тази информация, но 15 години по-късно. Той е придружавал Николай Добрев на тези срещи. Москов твърди, че Добрев е предал на Иван Костов три папки. Какво е имало в тях “един Господ знае”. Те са се оттеглили и на четири очи са разговаряли. И може да се предполага, че е точно това - “ние СДС, предполагам Иван Костов от наше име говори, не ви закачаме, вие се оттегляте от властта и след това всички съгласно участваме в промените, реформите ...това се наричаше тогава “структурна реформа”, избягваше се думата приватизация, в структурните промени. В новия парламент ние стартирахме този процес, но проблемът бе, че парите бяха в бившите кадри на комунистическата партия и Държавна сигурност. Те бяха ги ограбили от народа по времето на правителството на БСП с премиер Жан Виденов. Те бяха в първите редици на приватизацията, а хората, които търпяха цялата тази несправедливост на това социалистическо управление в общи линии трябваше да пият една студена вода...”

“Победата е очевидно много голяма, очевидно е израз на голямо доверие. Очевидно Обединените демократични сили /ОДС/ са много мощна коалиция, която може да спаси България. Благодаря ви от сърце, от името на всички лидери на ОДС. Искам да ви кажа, че няма да ви измамим, няма да ви излъжем!”, казва тогава Иван Костов.