"Свидетелства на времето": Хенри Кисинджър - дипломатът на реалната политика
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Мнозина политици, които със своите знания и способности анализират световните процеси, са оказвали огромно влияние върху отношенията между световните сили. Дипломатът и геостратег Хенри Кисинджър бе един от тях. Личност, която отстоява принципите на “реалната политика” дълги години при президентите на САЩ Ричард Никсън и Джералд Форд.
Кисинджър е един от тримата най-големи геостратези, с които Америка разполага по време на Студената война и в следващите две десетилетия след нея. Другите двама са проф. Збигнев Бжежински и Джордж Кенън. Така че, Кисинджър с тях, е един от тримата, според мен. От теоретична гледна точка той е класически реалист - възгледите му са между класическата “реалполитика” на президента Рузвелт и идеализма на Удроу Уилсън. До края на кариерата си Кисинджър споделя тези ценности. Един труден опит да се съчетае “реалполитиката” или класическия реализъм, в основата на който е силата с моралните ценности, за които говореше Удроу Уилсън. Те бяха наречени от критиците му “наивен реализъм”, на базата на който той искаше да построи архитектурата за сигурност в Европа и света.
По времето на президента Ричард Никсън Кисинджър първоначално е съветник по националната сигурност, а в последствие и държавен секретар. Светът тогава е двуполюсен, в който доминират САЩ и СССР. Нито една друга държава в света не разполага с толкова обширни властови ресурси като двете свръхсили.
Това са двама големи мъже, които разработиха и продължиха всъщност концепцията на Джордж Кенън за възпирането на съветската военна мощ в Европа. В основата на концепцията “Никсън - Кисинджър” е зоната за стратегически контрол - двете държава САЩ и СССР не трябваше да се месят във вътрешните работи на другата страна. Брежнев, по това време генерален секретар на КПСС, с отворени обятия възприе концепцията за разпределяне сферите на влияние. Тя бе наречена концепцията на Брежнев за “мирно съвместно съществуване”. Съгласно тази теория съветският блок се капсулира. Това искаха руснаците, това искаше Съветският съюз - да няма никакъв допир между Източна Европа и СССР със Западна Европа.
Кремъл получава възможност за пълен контрол над своите източни сателити, без да очаква ответна реация от Запада. Така съветски войски отново след унгарското въстание през 1956-та, потушават в Чехословакия Пражката пролет през 1968 г.
Когато започна да изгрява звездата на другия голям стратег Збигнев Бжежински, той излезе с остра критика срещу тази концепция “Никсън- Кисинджър”. В своята професорска дисертация “Съветският блок - единство и конфликт” Бжежински разказва надълго и нашироко своята теория. Там той казва, че Съветският блок е разделен на две - на Източна Европа, която не заслужаваше своята съдба и благодарение на споразуменията от Ялта беше придадена към Съветския съюз и другата част е самата Русия, която е носител на догматичния елемент, на противопоставянето със Запада. Критиката на Бжежински бе, че САЩ трябва да сменят тази концепция и подадем ръка на Източна Европа, за да можем да започнем все пак някакъв диалог.
Разпределението на сферите на влияние в разгара на Студената война води след себе и до изключителен контрол над тях, а това съхранява за дълго време двуполюсния модел, считан в теорията на международните отношения като най-стабилен.
Тя даде възможност за подписването на серия договори във връзка с контрола и управлението на стратегическите ядрени сили на двете държави. Главен герой за инициирането за подписването на договора за намаляване на настъпателните ядрени оръжия САЛТ-1 и тяхното ограничаване бе именно Кисинджър.
На 21 май 1972 г. Ричард Никсън пристига на първо посещение на американски държавен глава в Москва. Посещението е историческо и с неговата продължителност - цели 9 дни, през които той води преговори с ръководителя на Съветския съюз и комунистическата партия Леонид Брежнев.
Разговорите са първа стъпка, възпиращи всякакъв вид враждебни отношения между СССР и САЩ. Двете суперсили се споразумяват също да изградят директна гореща линия между Вашингтон и Москва, известна като "червеният телефон", за бързо взаимодействие между двете страни при спешност.
Същевременно отношенията между Москва и Пекин са не само напрегнати, но и достигащи до военни действия помежду им. САЩ се възползват от ситуацията, за да променят баланса на силите в Студената война в полза на Запада. Инициативата отново е на Хенри Кисинджър, който посещава тайно Пекин.
”
Той има много сериозен принос към теория на дипломацията, известен като “триъгълната дипломация на Кисинджър”. Казано накратко тя изискваше американската външнополитическа стратегия по отношение на другите две световни сили - Китай и Русия - да бъде построена така, че във всеки един момент разстоянието между САЩ и всяка една от двете страни да бъде по-малко, отколкото разстоянието между тях двете.
Ричард Никсън - президент на САЩ /1969 -1974/
15.07.1971
“Действията ни в търсене на нови отношения с Китайската народна република няма да бъдат за сметка на нашите стари приятели. Те не са насочени срещу никоя друга нация. Стремим се към приятелски отношения с всички народи. Всяка нация може да бъде наш приятел, без да бъде враг на друга нация.
Предприех това действие поради дълбокото си убеждение, че всички народи ще спечелят от намаляването на напрежението и от по-добрите отношения между Съединените щати и Китайската народна република.
Именно в този дух, дълбоко се надявам да се превърне в пътуване за мир, мир не само за нашето поколение, но и за бъдещите поколения на тази земя, която споделяме заедно.”
На 21 февруари 1972 г. Ричард Никсън пристига на историческо посещение в Китай, подготвено с активните действия и тайна дипломация на своя държавен секретар Хенри Кисинджър.
“Триъгълната дипломация, една от целите й, беше да изтегли Китай от орбитата на влияние на Съветския съюз. По това време се считаше в международното комунистическо движение, че най-мощната комунистическа партия, каквато е съветската, трябва да бъде лидер на цялото комунистическо движение. В това отношение китайската комунистическа партия беше подчинена на съветската, която не винаги вземаше верни решения - особено по отношение на европейските комунистически партии, които също бяха доста силни... като италианската, френската, испанската. Стратегията на дипломацията, която разви Кисинджър по отношение на Китай наистина изтегли Пекин и направи разстоянието между Китай и Русия много по-голямо, отколкото между САЩ и Китай. Той подготви чрез дипломацията американската външна политика за едно сближаване с Китай, което стана веднага след края на Студената война", казва проф. Румен Кънчев.
Ричард Никсън като президент и Хенри Кисинджър като държавен секретар наследяват Виетнамската война - най-дългата и най-непопулярната външна война в историята на САЩ. Тя струва живота на 58 000 американци. Убити са два милиона виетнамски войници и цивилни граждани. За постигането на Парижкото мирно споразумение в края на януари 1973 г. Хенри Кисинджър е награден с Нобелова награда за мир, заедно с представителя на Северен Виетнам Ле Дък Тхо.
Това е една спорна награда. Както се знае, не всички адмирираха тази награда. А освен това решението на Никсън за прекратяването на войната във Виетнам беше много трудно. Той получи тежки удари заради него, тъй като американците се изтегляха като победени. Поставиха се въпроси какво прави американска военна сила в континента Азия и т.н. Но, разбира се, чест прави на Никсън, който беше много решителен и умен президент, макар че имаше и някои негативни неща, за които всички знаем във връзка с “Уотъргейт” около него. Но тази решителност му позволи да вземе това решение и да го изпълни.
След края на Студената война Хенри Кисинджър и другите големи геополитически стратези обръщат основно внимание на привличането на Русия в икономическата орбита на западната либерална демокрация, но и да се тушират старите имперски амбиции на Кремъл. Към днешна дата обаче всички международни аналитични центрове на големите световни сили говорят за хаос, турболетност и за неопределеност на ситуацията в света.
Проф. Румен Кънчев - експерт по геополитика и международни отношения:
“Виждаме, че това стратегическо наследство някак си остана на заден план, в едно друго време. В момента ние имаме архитектура на сигурност, ако изобщо можем да говорим за такава, с три зони на нестабилност. Едната е войната между Русия и Украйна, втората е Близкият изток, където имаме втора война и трета зона е Азиатско - Тихоокеанския регион, която, слава богу, все още не е във война, което обаче допълнително усилва напрежението на международната сцена. Това влияе върху политиците, както в ЕС, така и на политиците в САЩ, Китай и Русия. Виждаме, че тези проблеми не могат да се решат, особено двете войни, особено положението на Русия. Тя така е притисната, че не може с чисто сърце да се присъедини под крилото на Китай, защото има самочувствието на световна сила, поне във военно отношение тя е втората в света. От друга страна на нея последователно, все повече и повече й бяха затворени всички врати за интеграция със Западния свят.
- Не беше ли Русия сама виновна за тази изолация със своите действия, като крайните от тях бе агресията и войната срещу Украйна?
- Да, ние трябва да застанем на страната на жертвата, Украйна е жертвата безспорно. Но тя е уникално и особено в света геополитическо пространство. Ще цитирам Збигнев Бжежински: “Контролът върху Украйна означава контрол върху Азия. Отстъпването на контрола върху Украйна на Русия, означава, че в нея ще се възроди имперският национализъм.” Той ще бъде много по-опасен за европейската сигурност и тази на Запада като цяло, отколкото войната, която в момента се води.
Споделете статията
