"Свидетелства на времето": 10 януари 1997 г. - зимата на нашето недоволство
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Повсеместната криза доведе до щурм на парламента
Много от важните събития след рухването на комунизма в България не се помнят, а някои хора дори не знаят за тях. Това позволява тези дати да се представят невярно или превратно. Една от тях, белязала прехода у нас от тоталитаризъм към демокрация, е 10 януари 1997 г. Месеци преди това страната е в икономическа, финансова и политическа криза, инфлацията е 300 %, а курсът лев - долар ще достигне 3000:1. Практически са унищожени спестяванията на българските граждани, фалират 16 банки. На власт е БСП.
Управлението на БСП бе направило така, че бяха стопени дълговете на кредитните милионери. Те бяха създадени на принципа до вчера партиен функционер от днеска вече е милионер. Дава му се кредит от банката и той трябва да завърти тези пари. Но така бяха направили закона тогава и така бяха сключвани договорите, че практически кредитните милионери нямаха намерение да върната взетите пари. Същевременно кризата бе толкова голяма, че работниците в страната практически спряха да работят, те отказваха, независимо в какво предприятие са, защото средната работна заплата в този момент беше под 10 щатски долара. Това са 20 лв. днешни - може да си ги представите.
В края на 1996 г. обстановката в България рязко се влошава, властта води до тотален провал обществено - политическото и социално-икономическото състояние на страната. Започват стачки и масови протести. В управляващата БСП също текат турбулентни процеси.
На извънреден конгрес на социалистическата партия Жан Виденов, който по-късно бе разкрит като сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним “Дунав”, подаде оставка като председател на БСП и декларира, че ще подаде оставка и на правителството. Това стана наистина ден или два по-късно. На 23 дек. 1996 г. социалистите избраха нов председател - Георги Първанов, който години по-късно стана президент, също сътрудник на ДС, с псевдоним “Гоце”. Казвам тези неща, макар днес няма много хора, които се интересуват от тях, но към онзи момент те бяха много важни, защото хората бяха много чувствителни към това “кой-кой е” в българската политика. Те искаха да разберат тези политици, които са пред тях дали имат друг, таен живот зад себе си.
В тази обстановка СДС предлага изход от кризата. На 18.12.1996 г. в Народното събрание е депозирана „Декларация за национално спасение” с кратък и ясен текст:
1. Решение за въвеждане на валутен борд;
2. Сключване на споразумение с МВФ и Световната банка за провеждане на пазарни, структурни реформи;
3. Незабавно разпускане на 37-oто НС и провеждане на предсрочни парламентарни избори.
Управляващото мнозинство на БСП отхвърля на няколко пъти нейното обсъждане и приемане. На 10 януари 1997 г. единствената точка в работата на парламента е обсъждане и приемане на тази декларация.
Граждани още от сутринта бяха започнали да окупират Народното събрание, по призив на КТ “Подкрепа”. Ехтяха скандирания под прозорците: “Напуснете парламента!” Вътре, естествено, беше нервно. Аз си спомням, че Иван Костов тогава заяви, а той го каза и при първото разглеждане на тази декларация още на 3 януари, че на първо място намерението на СДС е да се постигне национално съгласие за спасение на България. От този момент тези думи се превърнаха във вълшебни, в някаква степен на политически новоговор, който аз нарекох тогава “политическо шаманство“.
Притиснати от масово обедняване, политическа демагогия, липса на реформи и перспективи за развитие, довели до пълна разруха и възможност да се живее нормално, българските граждани правят единствено възможното - изливат своето недоволство по улиците и площадите на България.
През целия ден на 10 януари 1997 г. напрежението пред Народното събрание се увеличава непрекъснато. Множеството е обкръжило парламента навън, където на няколко пъти се стига до сблъсъци със счупени прозорци и ранени хора от хвърляни камъни и предмети. Вътре заседанието е прекратено след отказа на БСП да приема предложената от СДС Декларация за национално спасение.
Ние смятаме, че бих казал, моментално това недоволство ще стихне, ако се приеме тази декларация. По този въпрос БСП бяха абсолютно категорични, че няма да се съгласят. Второто ни предложение бе, че този кордон около парламента е за депутатите социалисти и най-доброто, което може да стане е под засилена полицейска охрана и с наша помощ, ние ще излезем също, депутатите от БСП да напуснат Народното събрание. По този начин протест ще спадне. И това не се прие. Както виждате две разумни предложения не се приеха, като второто решиха, че е унижение, а първото като една политическа загуба, която биха понесли.
Нямам никакво намерение да се бия със справедливо протестиращите. Още повече, че те искат, те търсят сблъсък. Правят организирани провокации, предварително замислени. Мисля, че депутатите са добре запазени, ако не напускат до известно време тази зала, ще бъдат по най-добрия начин изведени от сградата.
Навън новоизбраният президент Петър Стоянов, кметът на София Стефан Софиянски, лидерът на СДС Иван Костов призовават да не се използва насилие, да не се стига до крайности, протеста да остане мирен.
Току-що призовахме по радиото още хора да се присъединят към нашия протест, да бъдат солидарни с нас. Призовахме хората, които сега са на работа, да дойдат сега пред НС, да продължи нашия протест. Призоваваме ви към ненасилие. Не хвърляйте камъни, защото вътре могат да пострадат народни представители.
Аз съм с вас, защото ви разбирам. На всички вас ви дойде до гуша. Всички вие искате да бъдете управлявани от хора, които мислят повече за България, повече за българските граждани, повече за всеки един от вас и по-малко за своите партийни, лични и групови интереси. Аз искам обаче народното недоволство, което е абсолютно справедливо и се изля днес по софийските улици, да не започне по един непонятен за широката българска и международна общественост начин. Аз имам една молба към вас. И тя е - нека да направим път всички народни представители, включително и тези от БСП, да напуснат сградата на парламента.
В късния следобед полицейският кордон и поставените заграждения са пробити. Протестиращите се опитват да влязат силово през служебния вход на Народното събрание.
Наистина ескалацията беше голяма, но истината е, че гражданите вече не бяха склонни да слушат нито един от политиците. Не искаха да слушат обещания за бъдещето. Те искаха в момента да я няма социалистическата партия. Стигна се до щурмуване на парламента, изпочупиха прозорци, разбиха вратата, нахлуха вътре в самия парламент. Стана сериозен сблъсък, имаше ранени. Късно вечерта, през нощта, бе направен опит да бъдат извадени депутатите от БСП. Тогава полицията много силно нападна част от протестиращите, между тях имаше и депутати. Най-тежко пострадаха бившият премиер Филип Димитров, който бе с разбита глава и се наложи да бъде отведен в “Пирогов”, където беше превързан, а също така и депутатът Георги Панев. Истината е, че полицията спаси социалистите от народния гняв. В някакъв смисъл можеше да стане кървава революция.
Безсмисленото полицейско насилие генерира мощна съпротивителна енергия в цялата страна - въпреки студа протестите, барикадите и блокадите не спират. Мнозинството от българските граждани са категорични в искането си за намиране на изход от повсеместната криза, като въпросът в този момент опира и до физическото им оцеляване.
Ние обещавахме, че първо трябва да има предсрочни парламентарни избори и ако ги спечелим, социалистите и виновниците за тази национална катастрофа ще си получат заслуженото. Използвахме думата “възмездие”. Споменът ми оттогава е от “триъгълника на властта” и стълбището на Партийния дом, сега сграда на Народното събрание. Лидерът на СДС тогава Иван Костов произнесе една култова фраза, която се повтаряше и на други митинги : ”Ние няма да ви предадем!
Ние обещаваме, че няма да ви предадем, няма да ви изоставим! Ние сме с вас, победата ще бъде за нас!
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Споделете статията
