Завесата на европейските избори се вдигна на 6 юни първо в Нидерландия. На следващия ден, 7 юни, я последваха Ирландия и Чехия, а на 8-и гласуваха Италия, Малта, Латвия и Словакия. Останалите страни от ЕС гласуват на 9 юни, включително България.

Изборите се провеждат на всеки пет години и са най-големите транснационални в света. Това са десетите парламентарни избори. Първите бяха през 1979 г, а сегашните са първите след Брекзит.

След излизането на Великобритания от блока броят на евродепутатите е увеличен – на 720.

По-малките страни имат по-малко евродепутати. Членовете на ЕП от по-големите държави представляват повече хора, отколкото техните колеги от по-малките.

Минималният брой места за държава е 6, толкова ще имат Кипър, Люксембург и Малта. Максималният брой е 96 – толкова ще има Германия. Франция изпраща в парламента 81 души. България избира 17.

Когато бъдат избрани, евродепутатите ще бъдат организирани в групи по политическа принадлежност, а не по националност. До този момент има 7 групи.

ЕНП и Прогресивният алианс на социалистите и демократите са най-големите. Следва групата „Обнови Европа“, която обединява либерални партии. Европейските консерватори и реформисти и „Идентичност и демокрация“ принадлежат към крайнодесния спектър, макар че имат много различия помежду си.

Зелени/Европейски свободен алианс и Европейска левица допълват пъстрата картина в полусферичната Пленарна зала.

Някои депутати не влизат в политически групи и остават независими.

Въз основа на изборните резултати политическите групи ще трябва да преговарят за ръководни позиции в институциите на ЕС. Но преди това трябва да бъдат обявени резултатите – това ще стане най-рано в 20 ч в неделя. Държавите членки нямат право да публикуват резултати, докато не затворят последните избирателни секции.