Кога България ще успее да въведе еврото и ще преодолее ли големия проблем - инфлацията. За пътя на страната ни към еврозоната, за предизвикателствата и възможностите и за кипърския пример - продуцентът на "Добро утро, Европа" Ирина Иванова разговаря с бившия финансов министър на Кипър Михалис Сарис, при когото беше въведено еврото в страната. 

- Г-н Сарис, кои бяха най-големите предизвикателства пред Кипър при влизането в Еврозоната?

- Мисля, че е важно да се знае, че при влизането в Еврозоната има някои изисквания, които трябва да се изпълнят и които са необходими, но има и някои други, за които трябва да внимавате. Например, разширяването на банковата система. Кипър позволи притокът на евро, който се вля в Кипър, защото станахме член на Еврозоната, да бъде отпуснат към сектора на недвижимите имоти. Последва срив в този сектор. Той засегна банките, които трябваше да бъдат рекапитализирани. В същото време бюджетът не беше в състояние да го направи. Но в крайна сметка, в рамките на семейството на Еврозоната, успяхме да се справим с тези проблеми. Имахме огромна полза. Бяхме малко невнимателни към някои от условията, които трябваше да изпълним. Платихме санкцията, но продължихме напред. И оттогава нещата са много по-добри.

- Въз основа на вашия опит какви съвети бихте дали на нашата страна? На България и предстои да влезе в еврозоната и да приеме еврото. 

- България вече се възползва от членството си в Европейския съюз и също от валутния борд. В известен смисъл вече е частичен член на еврозоната. Много от проблемите, с които се сблъскват държавите, са общи, независимо дали са геополитически, или идват от финансовите условия, и е най-добре да се решават колективно. Така че членството в еврозоната ще позволи на България да се справи с тези предизвикателства по по-ефективен начин. Има някои неща, които трябва да се направят, банковата система, трябва да се наблюдава внимателно. Банките трябва да се наблюдават. Но в същото време трябва да се внимава за други неща, неща в дългосрочен план, например внимание към образованието, по-добро управление. Нуждаем се от по-голяма производителност, за да има по-стабилен растеж, за да продължат да растат доходите. Това са неща, които трябва да се правят паралелно, за да се изпълнят критериите за влизане в еврозоната.

- Говорейки за критериите, предполагам, че сте запознат със ситуацията в България. На база на данните, с които разполагате, какви са шансовете на страната ни да се присъедини към еврозоната? И кога? 

- Моето собствено усещане е, че колкото по-скоро, толкова по-добре.

Мисля, че това е много положителна стъпка, която ще изпрати правилните послания.

Мисля, че тези отлагания, според мен, не са особено полезни сега. Трябва да сте сигурни, че сте напълно готови. Големият проблем е нивото на инфлацията, но това е нещо, което е важно. При повечето държави, без самите те да са виновни, имаше нездравословна експанзия във вътрешен план, но не трябва да се подминава и големият геополитически шум - енергийна криза, криза в областта на доставките. Така че мисля, че ще има някакво разбиране към изпълнението на тези критерии.

- Споделете ми вашето мнение като международен експерт. Споменахте глобалната криза, но дали политическата нестабилност или честите избори  биха забавили влизането ни в еврозоната? 

- Не съм много добре запознат с вътрешнополитическата ситуация. Очевидно е, че придържането към демократичните институции, към политическата стабилност, чувството за отговорност от страна на всички помага. И ако тези неща не са налице, това може да доведе до проблеми. Мисля, че е важно за всички да разберат, че това е в полза на страната, доходите да продължат да растат. И че в полза на българите е хората да се обединят и да загърбят различията си, за да могат да продължат напред с влизането в Еврозоната.

Да, но междувременно в България има един вид недоверие сред част от населението по отношение на Еврозоната. Част от хората се опасяват, че след влизането в еврозоната ще има драстично увеличение на цените, както и вдигане на данъците. Какво бихте казали по този въпрос? Къде е истината?

Имахме същите страхове в Кипър и те не се сбъднаха. Не се стигна до съществено повишаване на цените. Мисля, че и тук заради валутния борд - има много естествена връзка от 2 към 1 между местната валута, местната валута и еврото -и мисля, че преходът ще бъде по-плавен. Мисля, че е разбираем известен скептицизъм от страна на част от населението, тъй като Еврозоната премина през някои трудности. Но мисля, че сега ситуацията е много, много по-добра отколкото през предходните години. Така че ползите далеч надхвърлят рисковете. Но хората трябва да бъдат убедени. 

- И какви са рисковете?

- Рисковете са, например, че ще позволите прекомерно разрастване на банковата система и кредитиране, и създаване на балон на пазара на недвижими имоти, който може да се спука и да предизвика проблеми. Съществува риск, че ще се появи изкушение, тъй като можете да вземете заем при по-ниски лихвени проценти, да увеличите дълга по-значително. Но мисля, че тези неща са добре известни. Мисля, че един отговорен икономически екип ще може да се справи с икономическите рискове.

- Кое беше най-ценното за вашата страна от влизането в еврозоната?

Знаете ли - най-ценното беше нещо, което сега може да ви се стори обикновено. Това, че може да се пътува, без да се налага да се обменят пари. Хората да могат да внасят парите си навсякъде, да идват чужденци. Всичко това е, а и, разбира се, принадлежността към една обща валута и да можеш да разчиташ на партньорите си в трудни моменти, като да разполагаш със системи за прехвърляне на фискални ресурси към страна, която се нуждае от временна подкрепа. Европейската централна банка вече е много по-гъвкава. Тя може да бъде проактивна. Тя може да помогне на националната банкова система, първо, като спомогне за по-добрия надзор над нея, а и ако има затруднения, да й се притече на помощ.

- Нека си представим един различен хипотетичен сценарий. Как би изглеждал един сценарий, ако Кипър не беше се присъединил към еврозоната? Какви биха били последствията според вас?

- Мисля, че всъщност щяхме да фалираме. Нямаше да можем да платим дълговете си. Разбира се, ако трябва да сме честни, част от причините, поради които изпаднахме в затруднение е, че усещахме комфорта на това да сме в Еврозоната, мислейки, че ако нещата се объркат, ще имаме подкрепа. А това обикновено ти позволява да бъдеш малко по-небрежен. Но мисля, че беше много важно, че успяхме да се обърнем към нашите партньори в този труден момент.

- Какво е различното по отношение на икономическата ситуация в световен и европейски план преди и сега? Под “преди” имам предвид 2008 г., когато Кипър се присъедини към еврозоната. Това беше година, която помним с разгара на световната икономическа криза, но пък сега живеем в условията на две войни. 

Всъщност в някои отношения е много по-добре. Механизмите на еврозоната вече работят много по-добре от гледна точка на това, че могат да окажат подкрепа в случай на криза. ЕЦБ работи по-добре. Банковата система е по-добре контролирана. Така че всички тези неща сега са по-добри. Пазарите вече не се страхуват толкова много от увеличаването на дълга, въпреки че дългът на България е много малък и възлиза на 25% от БВП. Като цяло ситуацията сега е много по-добра. Както казахте, външните предизвикателства са по-големи. Има войни, има и климатични промени, които изискват много инвестиции. Но това, че сме в Еврозоната и възможността за достъп до капиталовите пазари ви позволява да разполагате с фискално пространство за инвестиции, за предотвратяване на последиците от изменението на климата.

- Имам въпрос във връзка с войната на Руската федерация срещу Украйна. Смятате ли, че санкциите срещу Русия са наистина ефективни? Или все още има начини те да бъдат заобиколени?

- Санкциите никога не са перфектни. Мисля, че хората, които искат да ги избягват, продължават да измислят начини да ги избегнат. Важното е, че е изпратено посланието, че това, което е направено, е било грешно и че ще има последствия. И мисля, че като цяло европейските държави, въпреки че имат различна степен на съчувствие или може би нервност по отношение на случващото се, мисля, че като цяло Европа реагира много хомогенно и като цяло, тези санкции бяха ефективни.

- След по-малко от месец ще се проведат европейските избори. Накъде върви икономическото развитие на Европа? 

- Имаше някои развития, които не са много положителни. Много хора в много страни се чувстват отчуждени от това, което се случва в Европа. Дори в страни, които се справят по-добре като цяло, части от населението се чувстват изоставени. Има и важни общи въпроси като миграцията, от която много хора се чувстват застрашени. Това създаде условия за завой към крайностите, особено към крайното дясно. А това не е здравословно развитие в европейския контекст. Като цяло мисля, че е добре всички ние да покажем, че добрите неща, които се случват са далеч по-добри от относително малките, но видими лоши неща, които засягат вярата на хората в европейския проект.

- Благодаря ви много, г-н Сарис.

- Благодаря ви. За мен беше удоволствие.