На 14 май грузинският парламент прие закона за „чуждестранното влияние“. Това се случи въпреки многохилядните протести в столицата Тбилиси и предупрежденията на ЕС, че приемането на закона ще възпрепятства грузинската евроинтеграция, предаде БГНЕС. 

Новият закон ще изисква организациите, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като "агенти на чуждо влияние" или да бъдат подложени на ужасяващи глоби. Опонентите твърдят, че законодателството е създадено по модела на подобни закони в Русия, които Кремъл използва, за да потиска все повече опозицията и гражданското общество.

Законът беше одобрен от 84 депутати, които гласуваха "за" срещу 30 "против".

Много грузинци се опасяват, че законът за чуждестранните агенти ще бъде използван по същия начин, както и в Русия. Парламентът на Грузия разполага с 10 дни, за да изпрати законопроекта на президента Саломе Зурабишвили, която вече се закани да наложи вето. Зурабишвили разполага с две седмици, за да направи това, но парламентът може да отхвърли възражението ѝ с обикновено мнозинство.

Законопроектът се превърна в културно огнище в страна, която подобно на Украйна се намира между Русия и Европа. Проучванията на общественото мнение показват, че около 80% от грузинците искат да се присъединят към ЕС, но геополитическата орбита на Москва се оказва трудна за напускане.

Грузия подаде молба за членство в блока през 2022 г. и през декември получи статут на кандидат за членство - ход, който се разглежда като опит да се обърне тенденцията на бившата съветска република към Русия. Лидерите на ЕС обаче дадоха ясно да се разбере, че приемането на законопроекта за чуждестранните агенти ще застраши шансовете на Грузия за присъединяване.

Съединените американски щати също изразиха загриженост относно законопроекта и "отстъплението от демокрацията" в Грузия.

Управляващата партия "Грузинска мечта", която прокара закона, отвърна на критиките, като заяви, че този ход ще насърчи прозрачността и националния суверенитет. Но партията отдавна е подозирана в проруски симпатии, особено като се има предвид, че нейният основател, милиардерът и бивш министър-председател Бидзина Иванишвили, е натрупал състоянието си в Съветския съюз.

Придвижването на законопроекта предизвика трескава реакция, включително в парламента, където по време на многочасовите дебати, предшестващи приемането на закона, се стигна до сбивания. Подобни сцени се разиграха и миналия месец, когато депутат от опозицията удари в лицето ключов член на "Грузинска мечта", предизвиквайки по-широка кавга.

Много проевропейски настроени грузинци продължават да са гневни заради нахлуването на Русия през 2008 г. и факта, че Кремъл все още окупира около 20 % от международно признатата територия на Грузия - приблизително същата част, която Русия окупира в Украйна.

От около месец насам столицата Тбилиси е затворена за нощни протести. Около 50 000 души излязоха на 12 май в едномилионния град, за да се обявят срещу това, което нарекоха "руски закон".

"Това е руски закон. Той е точно копие на закона на Путин, който беше приет преди няколко години и след това допълнен, за да се смаже гражданското общество", заяви грузинският президент Зурабишвили.