"Свидетелства на времето": Създаването на НАТО и ролята на Алианса до днес
Николай Лефеджиев
Споделете статията
Пътят и мястото на България в Северноатлантическия договор
Краят на Втората световна война носи вместо обединение и мир, ново разделение и противопоставяне. Половин Европа попада под властта на Сталин и Съветския съюз за 45 години. „Сигурността на света изисква ново единство в Европа, от което никоя нация не бива трайно да бъде отхвърлена”, изтъква британският премиер Уинстън Чърчил в своята знаменита реч в колежа Уестминстър, в американския град Фултън.
От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море, Желязна завеса се спусна над целия континент. От друга страна отхвърлям идеята, че нова война е неизбежна, още повече че е предстояща. Не вярвам, че Съветска Русия желае война. От това, което съм видял по време на войната от нашите руски съюзници, съм убеден че няма нищо, на което те повече да се възхищават от силата и към нищо нямат по-малко уважение, отколкото към слабостта, особено военната слабост.
Две години по-късно Москва предизвиква първата голяма криза между Изтока и Запада с блокадата на Берлин, окупиран от съюзниците – САЩ, Великобритания, Франция и СССР - от юни 1948 до май 1949 г. Този акт е един от катализаторите за изграждането на нов отбранителен съюз – на 4 април 1949 г. във Вашингтон 12 държави подписват Северноатлантическия договор.
Има хора, които твърдят, че този договор е агресивен акт от страна на нациите, които обикалят Северния Атлантик. Това е абсолютно невярно. За нас войната не е неизбежна. Ние не вярваме, че има слепи приливи в историята. В наше време сме виждали смели хора да преодоляват препятствия, които изглеждат непреодолими. Хората с кураж и визия все още могат да определят сами съдбата си, да избират робството или свободата, войната или мира. Не се съмнявам кое ще изберат.
Сигурността и свободата на Европа не беше гарантирана, тъй като съгласно идеологията на КПСС, комунизмът трябваше да се разпростре и да доминира върху цялото земно кълбо. Тогава възника прочутата концепция за възпирането, лансирана за първи път от младия американски дипломат в Москва Джордж Кенън, чиято основна цел не е да бъде нападната Русия, нито дори да бъде военно преодолян СССР. Основната цел при Кенън и неговите последователи е да се създаде такава военна мощ на Запад, която да респектира по такъв начин съветските въоръжени сили, че те да не са в състояние да помислят за настъпателна операция по отношение на Европа. Никога, дори още в началния етап след Втората световна война, не е имало тезис в западната теоретична и стратегическа мисъл, който да е агресивен и настъпателен по отношение на Съветския съюз.
Съветският съюз създава свой собствен военен блок, наречен Варшавски договор. Неговата роля на хартия е отбранителна, но през годините е използван от Кремъл за потискане на свободната воля на държавите от социалистическия лагер – Берлинският бунт от 1953 г., Унгарското въстание от 1956 г., Пражката пролет от 1968 г., събитията в Полша през 1980 г.
Варшавският договор е създаден, за да пази източноевропейците от Запада. Но Западът никога не е посочвал източноевропейците като свой враг! Този военен блок бе създаден, за да бъде реализиран пълен военно-стратегически контрол върху Европа от страна на Москва. И нека да кажем и факти – за целия период на Студената война в конвенционално отношение Русия имаше пълно превъзходство в Европа. Краят на Студената война завърши с 33 хиляди танка, дислоцирани в Централна Европа и фланговете. Същевременно в тактическо ядрено оръжие СССР превъзхождаше поотделно всяка една от страните в Централна и Западна Европа.
Падането на Берлинската стена сложи края на тоталитарните режими в Централна и Източна Европа и постави началото на желанието на народите от тези страни за демократично развитие. Идеята да отхвърлят контрола на Кремъл и да се присъединят към свободния свят е огромна. У нас първи за членство на България в НАТО заговори още във Великото народно събрание през 1990 г. депутатът от СДС Соломон Паси. На власт е преименуваната комунистическа партия, начело с Андрей Луканов и Александър Лилов.
Точно на това място, позволете ми да отправя едно питане към българското правителство, подкрепяйки това, което беше казано, че „някой трябва да пази тази държава”, проучва ли българското правителство възможността България да стане член на НАТО?
„Чест прави на Соломон Паси, че постави този въпрос, а ролята на Атлантическия клуб беше много сериозна в процеса към присъединяване към НАТО. Но истинският куражлия беше служебният министър-председател през 1997 г. Стефан Софиянски, който бързо схвана тази идея. Той по принцип е много схватлив и интелигентен човек като веднага поиска да се създаде работна група, която да подготви текст, с който да заявим, че България иска да стане член на НАТО“, приомня проф. Кънчев.
Това беше единственият начин в България да се покаже, че има промяна и че процесите са необратими. Ние нямахме пари, инфлацията беше много тежка, бившите комунисти бяха още много силни, даже не се знаеха още резултатите от изборите, даваха се балансирани прогнози. Те изкараха като геройство връщането на мандата (б.ред. - на 4 фев. 1997 г. под натиска на всенародни протести Николай Добрев, номиниран за министър-председател от БСП, връща мандата на президента Петър Стоянов) и се опитаха да извлекат позитиви. Международната общественост гледаше на нас с абсолютно недоверие. Единственият начин, без да харчим пари, да покажем, че процесът в България е необратим, беше това решение.
Президентът Петър Стоянов, след като се разбраха на Консултативния съвет по национална сигурност и в рамките на два дни всички политически сили върнаха мандата за съставяне на правителство, назначи служебния кабинет на Стефан Софиянски. Първата задача, която президентът Стоянов възложи на този кабинет, беше решение да се подаде молба за членство в НАТО. Това беше изключително важно; датата бе 15 фев. 1997 г. Три дни по-рано служебното правителство встъпи в длъжност и това бе първото заседание с първа точка подготовката на тази молба. На „Дондуков“ 2 подготвяхме материалите, никой не знаеше как става това, нямахме никакъв опит за това как се подава молба за членство в НАТО. Истината беше, че това бе ключов въпрос, за да не се изпусне срока, защото през юли бе срещата на върха в Мадрид, на която щеше да се вземе решение за разширението.
„Ние разбирахме НАТО като ключов ценностен компонент на европейската цивилизация, към която България винаги е принадлежала и никога не сме имали съзнание, че не сме част от Европа. Ние разбирахме НАТО не толкова като военен съюз, колкото като ценностен съюз, който носи ценностите на европейската идентичност“, казва проф. Кънчев.
Действията на България по време на Косовската криза през 1999 г., когато страни от Алианса предпремат въздушни атаки срещу режима на Слободан Милошевич в Югославия, организирал етническо прочистване на областта, довело до бежанска вълна от стотици хиляди хора в съседните Албания и Македония, са решаващи за последвалото присъединяване към пакта.
Това беше специфичен тест на коя страна на историята е България. Премиерът Иван Костов и външният министър Надежда Михайлова отлично разбраха, че това е тест за нашата външна политика и национална сигурност. Спомням си, че тогава в 2 часа през нощта бяхме извикани в Министерския съвет, за да се подготви решението за спирането и то беше взето много бързо (б.ред. - правителството на Иван Костов не разрешава на руски самолети да прелетят над въздушното ни пространство). Спомням си, че покойният вицепремиер Александър Божков ми позвъни по телефона и ми каза: „Румене, трябва да дойдеш в Министерския съвет, изпратил съм ти кола.” Това бе ключов момент, тъй като предотврати стратегическата посока за развитие на Балканите. Руснаците се готвиха да стоварят два полка въздушен десант на едно от летищата до Белград. Те щяха да заемат позиции и фактически да не разрешат да се развият процесите на Балканите по този начин, по който сега се развиват.
Каква би била днешната ситуация в Европа, ако НАТО беше приел намека да не се разширява. И ако заплашителните гласове, които се противопоставиха на намесата на НАТО в Косово, бяха взети под внимание. Централна Европа, включително балтийските държави, щяха да се почувстват силно уязвими, а Югоизточна Европа щеше да бъде зона на конфликт.
При членството в НАТО на дадена страна винаги има дебат в американския конгрес, в комисията по отбрана и въоръжение. В тези дебати участват много известни политически дейци, които докладват за готовността на съответната държава. При нас докладчик беше Збигнев Бжежински. И когато той започна да говори, първото нещо, което каза беше фразата – и сега си я спомням – „Дори само този факт (б.ред. - действията на България в Косовската криза) да беше налице, България трябва да бъде приета!“ Така външната политика на правителството ни беше адекватно оценена и оттам пътят беше малко по-лесен.
Как бе оценена България като бъдеще съюзник и партньор в Северноатлантическия алианс, показва първото посещение на американски президент в България. На 21 ноември 1999 г. Бил Клинтън пристига на държавна визита у нас.
Преди всичко съм много благодарен за подкрепата, която съюзниците получиха по време на конфликта в Косово и за посоката, поета от България при този президент и при това правителство. Ние сме ангажирани да подкрепяме България в дългосрочен план, икономически, политически и военно. Мисля, че ще го правим много години и го очаквам с нетърпение.
След участие на България във военни мисии в Косово, Ирак и Афганистан, на 2 април 2004 година в Брюксел пред щаб квартирата на НАТО тържествено се издига българският флаг и страната ни става пълноправен член на Алианса.
Споделете статията
