Втората световна война носи на страните в Европа смърт, глад и разрушения. След края й „германският въпрос” е в основата на обединението, а не на противопоставянето. Възниква парадоксът как Германия да е част от икономическото възстановяване, тъй като тя е двигателят на западноевропейската икономика, и в същото време да не застрашава сигурността, както е показала назад в годините, че това е по силите й. Така се ражда идеята за създаването на Европейската общност за въглищата и стоманата, с която Франция, като победител от войната, ще може да контролира Германия.

„Обединение на Европа не бе постигнато и се стигна до война. Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност. Обединяването на европейските народи изисква премахване на вековното противопоставяне между Франция и Германия. С оглед на това френското правителство предлага незабавни действия по един конкретен много важен пункт. То предлага френско-германското производство на въглища и стомана като цяло да бъде поставено под контрола на общ Висш орган в рамките на организация, отворена за участие към другите европейски страни”, Робер Шуман – външен министър на франция /1948-1953/.

Главен принос към идеята за Обединена Европа има Жан Моне, френският политик, автор на концепцията за интегриране „стъпка по стъпка” на следвоенна Западна Европа. Вместо пълна и бърза интеграция, той предлага обединението на западноевропейските страни да започне с малки, скромни крачки, даващи реални резултати, които да доведат до солидарност и единодействие между страните – доскорошни врагове.

„САЩ поставят ултиматум на Франция да предложи нещо, щом настоява да продължи контрола върху Рур. И Моне предлага създаването на Европейската общност за въглища и стомана, в която Германия хем ще бъде контролирана, хем войната ще стане невъзможна, защото става въпрос за ресурси, които са директно свързани с производството на оръжия, хем в същото време няма да бъде унизена, така, както е било във Версайско – Вашингтонската система. Ще се избегне пораждането за пореден път на реваншизъм и пораждането на тенденция, която да повтори предходния опит. Моне не е толкова обвързан с „германския въпрос”. Той има самостоятелна идея, заради която се смята, че провежда една тиха революция, защото според него западноевропейската икономика няма как да се възстанови след Втората световна война регионално, ако бъдат създадени отново тесни на национални пазари”, казва доц. Велева. 

В страни от идеята за обединение на Европа след най-кръвопролитния в човешката история военен конфликт стои Великобритания. След успеха на Европейката общност за въглища и стомана, създадена с Парижкия договор от 18 април 1951 г., комисия под председателството на белгийския външен министър Пол-Анри Спаак търси по-нататъшни стъпки на евроинтеграцията. Великобритания, поканена на разговорите, се оттегля, защото не вижда шансове за реализиране на своите виждания за свободна търговска зона.

Римският договор от 25 март 1957 г. е следващата стъпка, с която напредва  европейската интеграция. Той предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни - Франция, ФРГ, Белгия, Нидерландия, Люксембург и Италия. Заедно с това се залагат единни външни мита, както и обща търговска политика.

„Договорът от Рим създава Европейската икономическа общност, която за разлика от общността за въглища и стомана, не е обединение само на два икономически сектора, а представлява програма за стартиране на общ пазар с четири свободи на движение. Това е нещо много по-мащабно и изискващо и всъщност друг тип интеграционна стратегия – не сектор по сектор, защото се оказва, че след обединението на въглищата и стоманата, нито един друг сектор не е обединен. Затова се залага на една регионална пазарна интеграция, която ще доведе до нейното задълбочаване. И точно така се оказва. Началото на общия пазар дава тази устойчивост на интеграционния проект, което да даде бъдещата перспектива. Изграждането на общия пазар осигурява динамика на проекта до края на 20 век. Той в някаква степен още не е завършен. Това е ядрото на интеграционния проект – пазарът, защото търговията носи мир и просперитет!”, казва още историкът-европеист.

В сегашния си вид ЕС се създава като рефлекс на разпадането на комунистическата система. Това е начинът, по който страните членки на Европейската икономическа общност (ЕИО) отговарят на грандиозното и безпрецедентно предизвикателство, смята доц. Мирела Велева.

„Те трябва да имат възможност да участват в пренареждането на международния ред. И понеже те си нямат обща външна политика е необходимо тя да бъде създадена. Преди това са правени няколко опита, но неуспешни. И отново през 1989 – 1990 г. възниква „германският въпрос”. Появява се нуждата от една обща външна политика, чрез която да се управлява нестабилността на съседните региони (бившите социалистически държави, б.ред.), които застрашават функционирането на общия пазар. Разпадането на комунистическия лагер създава екзистенциална криза пред ЕИО. Тя трябва да продължи още по-напред или рискува в състоянието, в което е, да има застой и фрагментация на пазара”, допълва тя.

След падането на „желязната завеса” виждането за приемането на бившите социалистически държави и двете средиземноморски страни Малта и Кипър в новия ЕС е на принципа да се започне преговорния процес с всички държави и тези, които са готови, да станат пълноправни членове. Това не проработва поради причини, свързани с практическото функциониране на общността и се взима решение за пакетното членство.

16-те години членство в ЕС промениха България и това не може да бъде отречено от никой. Но самочувствието на българите да са като  другите европейци, да се чува думата на София в Брюксел, да има своята решаваща роля в преодоляването на общите европейски проблеми, са все още непълни.

„Ние се държим в ролята на ученик симулативно. България е точно там, където историческите обстоятелства са я довели. Можеше да бъде много по-зле, но можеше да бъде и много по-добре.  Смея да твърдя, че България в момента не се ползва с авторитет и влияние, заради това, че тя се явява ненадежден стратегически партньор. Най-малкото, защото стърчим по отношение на руската агресия към Украйна. Ние с Унгария просто стърчим! Стоим в една много разкрачена позиция, в която управляващите се опитват да поставят нашата страна. Този прочут баланс между Изтока и Запада... Той може да бъде поддържан в неветровито време. Ако ходите по въже и ви задуха силен вятър, трудно ще задържите баланс. В момента времето е изключително бурно и няма как да се запази баланса. И затова този опит изначално е обречен на неуспех. Европейската идея е с добра перспектива за бъдещето. Всичко останало е по-малко, особено в българския случай. Това, което искам да пожелая на всички българи е да празнуват 9 май като собствен празник, защото всъщност Европа е нашият дом. Тя е наш дом, не само защото сме допринесли като държава за изграждането на европейската цивилизация, стояща във фундамента на това, което разбираме като Обединена Европа. Всеки човек се нуждае от уютен дом, в който да се прибере. Това, което се случва в момента потвърждава факта, че Европа е домът на България”, заключва доц. Велева.