Основите на развития туризъм в България са положени в началото на 20 век. Още тогава държавата вижда потенциала на сектора за икономиката на страната, а и природните дадености за това са известни. Първите опити за черноморски курорт са от 20-те и 30-те години на миналия век, когато се появяват хотели на Св. Константин и Елена край Варна. По-късно на 06.01.1948 г. е създаден „Балкантурист” като за неговата дейност държавата му преотстъпва редица хотели в големите български градове.

„През 1946 г. Рачо Кабаивански, бащата на Райна Кабаиванска, който е отговарял за купонната система, е натоварен от Георги Димитров да събере хотелите, които са национализирани. С тях да се направи едно предприятие, което да се наименова „Балкантурист”, на името на частно такова, съществувало през 1936 г. и занимаващо се с организирането на пътувания. Това е самото начало на организирания туризъм след 9.IX.1944 г. Развитието му през 50-те години се основава на базата на сътрудничеството с Чехословакия тогава. Ние сме национализирали чехски електроцентрали и заводи, които са в България и е решено като разплащане между двете страни нашата страна да предостави почивка на гражданите от Чехия и Словакия. Те са пристигали с влак, товарени са на камиони, оборудвани като автобуси, с пейки отзад, целите обгърнати в червени знамена. Чаршафите са ги събирали от Варна, тъй като не е имало достатъчно и са били настанени в първия хотел „Роза” тогава. Той е бил едноетажна постройка, на две нива, с дървена облицовка отвън и това е хотелът, който е започнал да посреща туристи по онова време”, разказва проф. Румен Драганов, Институт за анализи и оценки в туризма.

В комплекса „Дружба”, както е прекръстен курортът, за летовниците се организират екскурзии с каручки до близкия плаж Узункум, което означава Дълъг пясък. Там през 1956 година започва строителството на курорта Златни пясъци, девствена местност до морето, населена с много змии.

„Това е било доста диво място и са взели много таралежи, които да изядат змиите, това са били камиони с таралежи. Пясъкът действително е бил златен като е блестял на слънцето. Започва строителството на „Златни пясъци” с първите хотели „Лазур”, „Морска звезда” и т.н., докато се разгърне целия този комплекс. По същото време на Слънчев бряг започва строителство, където е било лагер за студенти. Там са били палатки и бараки с един големи умивалници, в които сутрин младежите са се миели. Там е имало една голяма гора от тополи. Така започват тези курорти, които се разрастват много по време на първия председател на Комитета по туризъм Петко Тодоров – началото на 60-те години, когато държавата прави значителни инвестиции“, спомня си той.

На 2 юли 1955 години се взима решение за изграждането на Международния младежки център в Приморско, който е част от тази широка програма за създаване на черноморските ни курорти. В началото центърът, наречен на името на Георги Димитров, има място за 2300 души, но по-късно броят им рязко се увеличава. За чуждестранните младежи са построени три големи хотела: "Бисер", "Нептун" и "Хоризонт", както и различни бунгала, ресторанти, къмпинги, дори стадион, по онова време най-големият в Европа, няколко спортни игрища, дискотеки и кино "Космос".

В началото на 70-те години страната вече разполага със 75 000 легла и границата от десет милиона туристи е премината. Дори и завишени, валутните приходи наред с цялостните стопански резултати от международния туризъм са безспорни. За две десетилетия между 1969 и 1989 г. секторът успява да удвои дела си по отношение на броя на нощувките.

”Огромният брой пътувания бяха от т.нар. социалистически страни – по първо и второ направление. Само по първо направление от Русия те достигаха 780 хиляди души в една година. Руснаците не посещаваха само черноморското крайбрежие, а и паметници в страната – Шипка, Альоша в Пловдив, паметници от руско-турската освободителна война, които у нас са над 550. Ние имаме храм-паметника „Александър Невски”, храм-паметник в Шипка, храм-паметник и костница в Плевен. Това бяха места, които руснаците посещаваха и имаха шопинг. Много туристи идваха тогава от Чехословакия, Полша, Унгария, ГДР. У нас ставаха срещите между граждани на ГДР и ГФР и това всички го знаеха. А също и граждани на Израел, които се срещат със свои роднини тук на българското черноморие. Те бяха абсолютно свободни. Обемите, които правихме тогава бяха около милиард и половина днешни пари. Не бяха малко пари.”

През следващите две десетилетия акцентът все повече се поставя върху модернизацията на наличната база, залага се на лукса, разнообразието на услугите и на качеството на обслужването.

През целия период на социализма туризмът се схваща като индустрия, като вид серийно производство. Първоначалните огромни инвестиции от страна на държавата в създаването и развитието му, не са продължени в поддържането на материалната база.

„В края на 80-те години хотелите бяха в тежко физическо състояние. Тогава имаше автомати за вода в тоалетните и един като си го пуснеше се тресеше цялата скрада. Тази „ранна птичка”, англичанин, който рано ставаше, събуждаше целия хотел. След това още един, и още един и винаги се знаеше кой кога ходи до тоалетна. Под вратите имаше дупки, а като легнете на легото и си опрете краката в предната табла, тя падаше. Задължително в банята нямаше капачка и миришеше на канал. Никъде нямаше тапи на умивалници и вани. Англичаните винаги питаха:

- „Тапа?

- Ами, няма тапа!”

Тя е изхварлена от още от работниците, когато са слагали плочките, защото са се чудели какво е това. Вратите на гардеробите се облягаха на тях, защото пантите им не работеха. Задължително фотьойлът нямаше един крак – сядаш и се килваш на една страна. Имаше мравки и чуждите туристи правеха оплаквания на рецепцията. Когато се връщат мравките са навсякъде, защото някой е минал с една кърпа, изтрепал ги е и те се разхвърчали. Чужденците отново се оплакаха, след което всичко в стаите бе посипано с бял прах. Нямаше мравки, но те се чудеха дали могат да спят, защото не знаеха какво има в този бял прах и дали ще оживеят от него”, припомня си Драганов.

Туризъмът е сектор, в който да познаваш всяка една професия е от особена полза и да почнеш от най-ниското стъпало като пиколо има своите предимства, а личната история е пряко доказателство за това. Така в началото на лятото през 1969 г. Румен Драганов се озовава на Слънчев бряг.

Бъдещето на туризма в България според Румен Драганов е привличането на по-платежоспособни туристи, но и промяна в мисленето на всички, които са в бранша у нас, както и по-нагоре, на ниво държава и община.

„Кметовете, главни архитекти, техници и всякакви подобни хора превърнаха в бизнес даването на разрешителни. Туризмът въобще не участва. Ние на няколко пъти казвахме, че трябва да има камара на хотелиерите в съответното населено място и с нея да се съгласува дали има нужда от строеж на хотел, защото може да ни трябва паркинг на това място, може нещо друго да е необходимо. Така се прави навсякъде по света. Това непрекъснато презастрояване върви, върви, върви... Това не е лошо, защото ние като експерти в туризма казваме, че когато една система искаме да се поправи, тя трябва да се влоши максимално, т.е. ситуацията трябва да ескалира. Трябва да има такова насищане на ненужни легла, а това го правим с огромен успех, че да започнем да създаваме мъртви зони. Такива има навсякъде – в Лондон, Ню Йорк и другаде. Тогава идва инвеститор, който събаря целия този квартал от сгради и ненужни собственици и прави един парк с един хотел. Трябва да минем през този период, трябва да го изстрадаме, за да видим, че туризъм не се прави по този начин”, заключи Драганов.