„За Бога, братя, не купувайте!” Тази крилата фраза на премиера Димитър Попов става емблема на инфлационните кризи, през които преминава България за последните 33 г. През пролетта на 1990 г., започналата в края на 80-те години дългова криза достига своята кулминация. Кабинетът на Андрей Луканов налага мораториум по плащанията на външния дълг, което буквално изолира България и допълнително задълбочава кризата. Натрупаните над 10 и половина млрд. долара външен дълг водят до практически фалит на страната. Вътрешният пазар агонизира, магазините са празни. Пазарува се или с купони или с връзки. Зимата е гладна и много тежка.

На 1 февруари 1991 г. първото и единствено коалиционно правителство между БСП и СДС освобождава цените. Министър- председателят Димитър Попов призовава хората да не купуват скъпите храни и продукти, „защото след 30-40 дни цените ще паднат.”

Но най-голямата инфлационна и икономическа криза предстои. Тя идва след двегодишно управление на БСП при правителството на Жан Виденов, което не сключва нито една сериозна приватизационна сделка, напротив – прави се опит за повторно въвеждане на една модифицирана форма на централно планиране с цел съживяване на държавните предприятия.

„Не можеш да си купиш нормално храна, не че имаше много такава по магазините. Нещата бяха трагични и заради това се случи този гневен протест. Той не дойде заради това, че някой управлява от името на една или друга политическа партия, а заради това, че хората бяха опрени до стената, от гледна точка на физическото си оцеляване”, смята Найденов.

През 1994 г. държавата се намесва пряко в ценообразуването, което води до засилване на инфлационните процеси. През 1995 г. средногодишният темп на инфлация достига 96%, за 96-та тя вече е 310%, а за първите четири месеца на 1997 г. достига 438%. Цените в лева в магазините се коригират по няколко пъти на ден, докато започват да се обявяват направо в долари. Пенсии и заплати достигат критични нива като равностайността им в щатска валута е между 5 и 10 долара за месец.

„Страната катастрофира по много начини. Следващите 4 години след правителството на Жан Виденов пък бяха основополагащи за това, което имаме в момента. Реално тогава (б.ред.- по времето на управлението на БСП) се появиха финансови пирамиди, случиха се фалити на банки, които всички си спомнят и от тях, тогавашната средна класа, каквото беше закътала по времето на социализма и вложения в други нови банки, отиде на кино. Реформата, която започна, беше докарана доникъде. Държавата наистина катастрофира. Единственият избор беше правителство на ОДС, което направи Иван Костов. През първите две години имаше доста строга финансова дисциплина в държавата, имаше рязане на разходи и естествено продължаване на тази икономическа реформа и приватизацията. Колко беше успешна тя е друг въпрос”, коментира икономистът.

След като Жан Виденов подава оставка на 21 дек. 1996 г., страната изпада и в политическа криза, с взривоопасни последици. Масови протести и национална политическа стачка блокират страната. Магазините са отново празни. На 4 фев. 1997 г. БСП се отказва да състави кабинет и президентът Петър Стоянов сформира служебно правителство с премиер Стефан Софиянски. То подготвя законите за въвеждането на валутния борд у нас.

Според Георги Найденов до 2009 г. България спазва финансова дисциплина, като външният дълг на страната е малко над 13% от БВП и с рекордни нива на инвестиции. Тази основа дава възможност държавата да посрещне Световната финансова криза и да я преодолее без огромни сътресения.

„Реално тя се усети в България, но не толкова тежко. Да, имаше фалирали бизнеси, което е нормално, тъй като се случи навсякъде по света, но не я усетихме толкова тежко и имахме ликвидност. Държавата можеше да си позволи да взима дълг и да генерира дефицити в бюджета и както каза тогава финансовият министър Симеон Дянков „пицата ще е постна”. Разбира се имаше и не много адекватни неща с бавене възстановяването на ДДС на фирмите с цел да се крепи бюджета, което допълнително утежни ситуацията. Но малко или много към 2014 г. България беше здраво стъпила на краката си и въпреки че в тези години трябваше да се генерират излишъци, ние продължавахме да трупаме дефицити, макар и минимални. И вече не си спомням откога не сме имали балансиран бюджет”, каза още Найденов.

През последните две години нивата на инфлацията събудиха онези спомени от отминали години на несигурност. Факторите за поскъпването на стоките и услугите не са една и две, и е грешно да се концентрира вниманието само върху чуждите търговски представители у нас.

„Големите търговски вериги държат около 40% от пазара, другите 60% се държат от дребни търговци, което е нормално съотношение. Да не забравяме, че това, което се произвежда в България е скъпо и то няма как да стигне евтино до пазара. Другото нещо е, че голяма част от стоките внасяме, което значи, че ги внасяме на цени отвън, такива, каквито ни ги определят външните производители. Много фактори допринесоха за тази висока инфлация, включително войната в Украйна. Видяхте какво стана с житото, когато нямаше износ, сега пък се случва обратното и украинското жито подбива цената на българските производители, които са щедро субсидирани през ЕС и държавата. Реално имаме чисто политически грешки – как ние сме управлявали собственото производство, за да можем да разчитаме то да е по-евтино и да не се налага да внасяме отвън и така да внасяме инфлация. Освен това – ние продължаваме да субсидираме бизнеса. Няма нужда! Ние продължаваме да мислим варианти да даваме помощи на хора, които нямат нужда от тях. Това също допринася за задържането на инфлацията”, смята икономистът.

В пазарната икономика основният принцип са нивата на търсене и предлагане. Те определят конкуренцията и повишават качеството на предлаганите стоки и услуги. Налагането на таван на цените не би решило проблема с високата инфлация.

Трябва да се ограничат разходите, да се спре подкрепата за бизнеса и да се върнат ставките на ДДС на 20%, както предлага МФ. Опасност от фалит на държавата няма, смята Георги Найденов.

„Апокалиптична прогноза реално няма, но има един удивителен червен картон. Благодарение на финансовата политика, която води държавата през последните две години, тя ще генерира между 6 и 7% дефицит. Това не е устойчиво в бъдеще. Рано или късно с растящ дефицит накрая всички си плащат сметката. Това беше предупреждението, което финансовото министерство се опита да каже. Медиите го изкараха, че ще фалираме, че ще дойде МВФ и ситуацията от 97-ма и т.н. От 2021 г. разходите започнаха драстично да изпреварват приходите, което преди това не беше като политика. Ако продължаваме по този начин, някой ще ни поиска сметката и ще трябва всички вкупом да си я платим”, заключи Найденов.